"Той обожаваше Ню Йорк. Идеализираше го неимоверно. Не, нека да бъде:
"Виждаше го в романтична светлина. Независимо от сезона, за него той още бе град в черно-бяло и пулсираше в тон с ритмите на Джордж Гершуин. Гледаше на Манхатън романтично, както и на всичко останало. Черпеше енергия от тълпите и от трафика. За него Ню Йорк значеше хубави жени и ловки мъже, които познаваха всичките му тъмни ъгълчета. Доста сантиментално за човек като мен. Той беше жилав и романтичен като любимия си град. Зад черните му очила се криеше сексуалната мощ на дива котка. Ню Йорк беше и си оставаше неговият град."
Откриващият монолог на Айзък от "Манхатън" от 1979 година на Уди Алън, изигран от самия него, капсулира в себе си онова, което филмите на Алън разказват цял живот - за любовта, за неспособността, за Ню Йорк. Последното е голямата любов на режисьора и той се завръща към нея и то с добро.
С днешна дата някои хора ще нарекат Уди Алън откачалка, лош човек, дори хищник. Други ще го нарекат гениален режисьор. Мнозинството ще се съгласи с първото твърдение и сигурно ще са прави.
Именно, защото е откачалка Уди Алън е гениален режисьор. На прага на своите 84 години Алън е един от най-продуктивните режисьори на нашето време. Той работи неуморно и рядко изневерява на стила си. Светът в неговите филми се къпе в пищност, блясък, романтика и ирония.
За разлика от повечето режисьори и подобно на майсторите на изобразително изкуство Алън има периоди в своя творчески живот. Влюбеният Уди, мъжът на средна възраст, депресиите, съмнения и злоупотребите, най-великите европейски места, Ню Йорк, Ню Йорк и пак Ню Йорк, романтиката в едно друго време и, разбира се, златната епоха на Холивуд.
Уди Алън прави романтика за циници. За онези, които казват, че не си падат по тези неща, но дълбоко в себе си лъжат.
За някои хора най-новата ера в киното на Алън е изключително захаросана и слаба. Защото я сравняват с част от старите му неща може би. Най-хубавото при Уди Алън обаче е фактът, че всеки нов период е като разгръщане на нова страница. Нов разказ, който да прочетете без да се влияете от останалите. Без да търсите прилики и разлики.
От няколко години насам американецът е втренчил поглед в 50-те и 60-те години на миналия век в Америка и Европа. Романтиката, костюмите, музиката, обстоятелствата, които са довели до днешното положение и как онова време се е променило, са основният лайт мотив в последните му киноафери.
Стартът беше даден с "В полунощ в Париж", който филм прави лек и плавен преход от любимите места в Европа на режисьора към новата му мания - 60-те години и великите неща случили се тогава. Последваха "Магия в полунощ" и Cafe Society. После Алън направи една дребна и доста различна афера с телевизията, макар повечето му фенове да вярват, че всъщност е направил шестчасов филм, маскиран като модерен сериал за Amazon. Сериалът е Crisis in Six Scenes.
Отново под шапката на Amazon Уди Алън пуска последните си два филма захаросания бонбон от 60-те Wonder Wheel и чудесното бижу "Един дъждовен ден в Ню Йорк".
Последният ни припомня защо толкова харесваме филмите на този малък, невротичен и странен американец. И защо, когато отидем до Ню Йорк трябва непременно да отидем в джаз клуба, в който свири.
Пожелавам ви да срещнете някой, който да ви обича така, както Уди Алън обича Ню Йорк. А как и колко, може да видите в галерията, където имаме няколко филма, които са израз на тази нестихваща любовна афера.
