Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Писна ми от Мерил Стрийп, нищо не разбрах от "Дюнкерк", липсва ми Кевин Спейси"

"Анет Бенинг беше абсолютно прелестна във "Филмовите звезди не умират в Ливърпул", а прекрасната Мишел Уилямс направи великолепна роля във "Всички пари на света". И въпреки всичко нито една от тях не получи номинация. Вместо това за пореден път ни натрапиха Мерил Стрийп. Ами, писна ми от нея. За мен това беше най-скучната роля от всички номинации. Толкова съм свикнала да гледам играта и техниките й, че вече не чувствам никаква връзка с героинята, която превъплъщава"
"Анет Бенинг беше абсолютно прелестна във "Филмовите звезди не умират в Ливърпул", а прекрасната Мишел Уилямс направи великолепна роля във "Всички пари на света". И въпреки всичко нито една от тях не получи номинация. Вместо това за пореден път ни натрапиха Мерил Стрийп. Ами, писна ми от нея. За мен това беше най-скучната роля от всички номинации. Толкова съм свикнала да гледам играта и техниките й, че вече не чувствам никаква връзка с героинята, която превъплъщава"

"Писна ми от Мерил Стрийп всяка година", "Кевин Спейси ми липсва", "За 5 минути от "Най-мрачният час" научих повече за Дюнкерк, отколкото от самия "Дюнкерк"...

Какво щеше да се случи, ако 7258-те членове на Филмовата академия можеха да разкажат чистосърдечното си, брутално и изчистено от всякаква политическа коректност мнение за номинациите за "Оскар"?

Всяка година "Холивуд Рипортър" събира няколко от хората, от които зависи разпределението на престижните награди. Под успокоителното обещание за анонимност всеки от тях има възможност да сподели истинското си отношение за тазгодишния подбор от претенденти.

Не просто разкриват за кого са гласували, но и показват защо и как са стигнали до избора си.

Целта на тези интервюта не е да бъдат научно-аналитични, тъкмо обратното - това са неподправени, откровени мнения, каквито никога няма да чуете официално от Холивуд.

Тази година THR представя преценката на една актриса и един продуцент (не, не е Харви Уайнстийн...), всеки от които членува в журито на Академията, но не е сред номинираните и няма конфликт на интереси с избраните филми.

Ето какво е откровеното им мнение по няколко от най-важните категории:

НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ

Актрисата:

"Вестникът на властта" беше първото заглавие, което зачертах. За мен това е най-скучният от всички номинирани филми. Спомням си добре времето, в което Кей Греъм (реалната личност, в чийто образ влиза Мерил Стрийп) пътуваше всеки уикенд за президентските партита в ранчото на Линдън Джонсън. Ето на това ми се искаше да беше посветен филмът!

След това елиминирах "Три билборда" - имаше твърде много неща в този филм, които не ми харесаха. Мартин Макдона ми се струва свестен тип, но филмът му показва ужасяваща картинка на Средна Америка. Беше претенциозен и фалшив. Уж трябваше да е фарс, а не ми се стори никак смешен. Не намирам нищо забавно в тесногръдието, в боя над деца и във взривяването на полицейско управление. Тези хора бяха карикатури.

Зачеркнах и "Бягай!". Беше сносен нискобюджетен филм, хареса ми сам по себе си. Подразних се обаче, че един интригуващ хорър изведнъж започна да се "продава" като произведение с някакъв много дълбок смисъл, какъвто всъщност няма. Разиграха расовата карта и това ме отблъсна.

В "Призови ме с твоето име" Арми Хамър играе 35-годишен мъж, който флиртува със 17-годишно момче. Това просто не ми хареса, въпреки че операторското майсторство и италианската къща бяха прекрасни.

След това дойде "Дюнкерк". Беше впечатляващо заснет, но вътре нямаше сърце или човечност. Освен това за 5 минути от "Най-мрачният час" научих повече за Дюнкерк, отколкото от целия "Дюнкерк"!

"Невидимата ниша" беше красив филм, но в него нямаше нито един герой, когото да харесам. За сметка на това много харесах образите в "Лейди Бърд", но филмът не е чак толкова добър, че да го поставя на първа позиция.

Така изборът се ограничи до "Най-мрачният час" и "Формата на водата". "Най-мрачният час" се доближава до перфектността за мен - много добро цялостно представяне и истински добро разбиране за смелостта на Чърчил. И все пак не мисля, че има шанс да спечели. Затова поставих на No.1 "Формата на водата" - красив филм, с добре разказана история, който заслужава да спечели"

Продуцентът

"Не харесах "Призови ме с твоето име". Доколкото разбрах, възрастовата разлика между мъжа и момчето в книгата е по-малка. Така или иначе, във филма изглеждаше така, сякаш 40-годишен мъж сваля 16-17 годишно момче. Дори да бяха хетеросексуални, за мен щеше да е неправилно.

Във "Вестникът на властта" Спилбърг просто пречи сам на себе си. Дал е "работа" на всеки актьор - не само с изговарянето на репликите, а с цялото им поведение, жестове и мимики.

Помислих си, че е изгледал "Бърдмен" и си е казал "Хайде да направим същото нещо, само че този път ще накарам всички да си бъркат в джобовете, да пушат цигари или да правят нещо друго с ръцете си". Направо ме съсипа. Чудесна история, чудесен актьорски състав, но е прекалено "спилбъргизиран".

"Три билборда извън града"? Нищо искрено нямаше в този филм. Актьорското майсторство беше великолепно, но самите герои изглеждаха нереални, а сценарият си е това, което е - британска версия на Америка. Не мисля, че ако отида в Ебинг, Мисури, ще видя нещо подобно.

"Бягай!" беше чудесен, забавен и интригуващ жанров филм, но не разбирам какво толкова намират останалите в него.

"Дюнкерк" изглеждаше прекрасно, но беше малко объркващ. Нямаше достатъчно емоционална нишка, не сработи цялостно.

Харесах "Лейди Бърд" - въпреки че съм мъж, а филмът разказваше за отношенията между майка и дъщеря. Всъщност имаше елементи, които ми напомняха за собствените ми родители. Това, което ме накара да намразя филма, беше досадната рекламна кампания. Просто прекалиха.

Харесах всичко в "Невидимата нишка" - създаде автентичен свят, изглеждаше великолепно, а играта на Даниел Дей-Люис винаги е удоволствие. Може би ако го бях гледал преди години, щеше да се превърне в любимия ми филм. Но не сега.

Категорията "Най-добър филм" се промени много в сравнение с това, което беше до преди 15 години. Навремето най-важното беше темата - филм като "Формата на водата" никога нямаше да се доближи до "Оскар". Сега обаче се търсят по-различни качества.

Затова не сложих на първо място "Най-мрачният час" или "Дюнкерк". Една от причините, поради които гласувах за "Формата на водата", е, че единствената му връзка с проблемите на актуалния свят не е расизмът, сексизмът или нещо друго - а разказът за аутсайдерите. Бях поразен от този филм".

НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР

Актрисата:

Първо елиминирах "Дюнкерк" на Кристофър Нолан. Явно не се интересува от актьорите или от актьорското майсторство. Не усетих никакво съчувствие към героите му.

"Бягай!" беше вторият отстранен филм - за мен това не е режисура, достойна за "Оскар". След това Пол Томас Андерсън с "Невидимата нишка" - справил се е добре, но пак не ме накара да съпреживея драмата на героите.

Мисля, че "Лейди Бърд" на Грета Гъруиг беше прекрасно режисиран и написан, но "Формата на водата" е по-комплексен и наистина добре структуриран филм.

Продуцентът:

Кристофър Нолан се е заел с огромно предизвикателство ("Дюнкерк"), но накрая е произвел объркващ филм и се е провалил. "Бягай!" на Джордан Пийл е добре направен, но все пак да не преувеличаваме качествата му. Пол Томас Андерсън е създал наистина добър филм ("Невидимата нишка"), но историята е ограничена в обхвата си.

Грета Гъруиг е чудесен сценарист и режисьор и нямам търпение да видя следващите й творби. Но Гийермо дел Торо просто стои над всички останали. Превръща един жанров филм в произведение на изкуството, което ти говори на всяко ниво. При това го е направил със съвсем малко думи, което е най-забележителният кино-стил.

НАЙ-ДОБРА ГЛАВНА МЪЖКА РОЛЯ

Актрисата:

На първо място махнах момчето от "Бягай!", след това Тимъти Шаламе от "Призови ме с твоето име". Шаламе е чаровен млад актьор, но поведението му в реалния живот е толкова близко до това във филма, че нямам усещането за широк актьорски диапазон.

Отстраних Дензъл Уошингтън - мисля, че се справя добре в "Роман Джей Израел", но целият филм беше слаб. Абсолютно обожавам Даниел Дей-Люис, но Господи, намразих с цялата си душа героя му в "Невидимата нишка" - не по вина на Даниел, но впечатлението си остана. Стори ми се по-романтичен в "Ще се лее кръв"... Гари Олдман в "Най-мрачният час" просто беше перфектен. За мен нищо друго не може да надмине неговата игра.

Продуцентът:

Не разбирам защо всички се превъзнасят по Даниел Калуя от "Бягай!". Тимъти Шаламе е смело момче, не мога да кажа, че филмът му ми хареса, но самият той е огромен талант. Ролята на Дензъл Уошингтън в "Роман Джей Израел" всъщност ми хареса, това е най-свежата му игра от години, но филмът не си заслужава. Даниел Дей-Люис беше блестящ, но не и като за "Оскар".

Тук изборът ми е лесен: Гари Олдман е толкова добър, че ще гласувам за него, ако ще да е замерял жена си с телефон. Не обичам да използвам думи като "трансформативни роли", но играта му и усилията, които са положени, за да го доближат до образа на Чърчил са точно такива.

НАЙ-ДОБРА ГЛАВНА ЖЕНСКА РОЛЯ

Актрисата:

Анет Бенинг беше абсолютно прелестна във "Филмовите звезди не умират в Ливърпул", а прекрасната Мишел Уилямс направи великолепна роля във "Всички пари на света". И въпреки всичко нито една от тях не получи номинация. Вместо това за пореден път ни натрапиха Мерил Стрийп. Ами, писна ми от нея.

За мен това беше най-скучната роля от всички номинации. Толкова съм свикнала да гледам играта и техниките й, че вече не чувствам никаква връзка с героинята, която превъплъщава.

Сърша Ронан е много сладка и добра, но беше много по-добра в "Бруклин", отколкото в "Лейди Бърд".

Мисля, че Франсис Макдорманд беше абсолютно ужасна в "Три билборда извън града". Най-лесното нещо за един актьор е да изиграе гняв. Но да покажеш онова, което лежи под гнева - болката, вината и др. - това е много по-трудно. Според мен тя не се справи с това. Беше страхотна във "Фарго", но не и този път. Играта й е еднопластова и неавтентична.

Сали Хоукинс във "Формата на водата" е абсолютно чудна, тя е феноменална актриса. Но в края на краищата избрах "Аз, Тоня" на Марго Роби, защото се справя с още по-тежко предизвикателство - да изиграе героиня в различни възрасти и да покаже как се променя психически през годините. Това беше най-добрата роля на годината.

Продуцентът:

Много труден избор. Мерил Стрийп не ми хареса във "Вестникът на властта", но всички останали четири актриси заслужават да спечелят. Франсис Макдорманд беше страхотна, Марго Роби е истинска филмова звезда. И все пак гласувах за Сали Хоукинс - просто блестяща във "Формата на водата", изигра цял филм, без да каже нито дума, направи го само с емоциите си.

НАЙ-ДОБРА ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ

Актрисата:

Уди Харелсън и Сам Рокуел от "Три билборда" играха добре, но имах проблеми с цялостния филм. Лесно е да играеш героя на Рокуел.

Уилям Дефо от "Проектът Флорида" сигурно ще спечели "Оскар", а и го намирам за великолепен актьор. Но имаше нещо фалшиво в героя му, който никога не се ядосваше. Изигра го като някакъв светец. Няма значение колко добър човек си - тези деца бяха дразнещи, а неговият герой дори не скръцна със зъби.

Кристофър Плъмър беше чудесен във "Всички пари на света", а и да направиш толкова добра роля за толкова кратък период от време, е поредното доказателство колко силен актьор е той. Но в крайна сметка избрах Ричард Дженкинс във "Формата на водата", защото играта му беше автентична. Наистина показа какво е да си гей през 50-те години и го направи с лекота. Наистина ме трогна.

Продуцентът:

Кристофър Плъмър не постигна нищо особено във "Всички пари на света". За мен би било много по-интересно да видя играта на Кевин Спейси (който беше изрязан от филма след сексуалния скандал). Уди Харелсън е винаги добър, поздравявам и Сам Рокуел, нищо лошо не мога да кажа за него.

Но Уилям Дефо беше моят фаворит с "Проектът Флорида". Понякога най-трудното нещо е да бъдеш човек без големи претенции и драматични сцени. Много хора смятат, че филмът е прекалено тъжен, но не и аз.

НАЙ-ДОБРА ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

Актрисата:

Октавия Спенсър ("Формата на водата") продължава да играе една и съща роля във всичките си филми. Харесах Мери Джей Блайдж в "Mudbound", но ми се искаше да видя повече от нея. Лесли Манвил в "Невидимата нишка" е чудесна актриса, но отново не ме накара да се влюбя в героинята й.

Така че изборът ми беше между Алисън Джени ("Аз, Тоня") и Лори Меткалф ("Лейди Бърд"). И двете се справиха отлично, но Лори внесе много повече пластове в играта си. Никой човек не е един и същ през цялото време - никой не е сам зъл и гаден във всяка минута от живота си.

Продуцентът:

Октавия Спенсър и Мери Джей Блайдж бяха добри, но някак еднопосочни. Лори Меткалф в "Лейди Бърд" беше точна като острието на бръснач. Лесли Манвил в "Невидимата нишка" бееш фантастична и изключително реалистична.

Но Алисън Джени вдигна съревнованието на друго ниво. Гледах "Аз, Тоня" три пъти. Знам, че е малко патетично, но не усетих нито капка съчувствие към героинята й, което е доказателство за майсторството на играта й.

Най-четените