Мел Гибсън остарява като свиреп пират от средата на XVI век или като криминален патриарх с минало, накиснато в насилие. Роденият в Ню Йорк, живял в Австралия и успял в Холивуд майстор в редуването на възход и падение, напомни за внушителната си личност по време на фестивала във Венеция, приключил преди седмица.
Със сребърна брада, дълбоки, релефни бръчки, лудешки светлосин поглед и бели зъби, разкрити от зла усмивка, мистър Гибсън напомня на демоничен злодей от филм за Бонд. Мускулест и свърхенергичен, 60-годишният пакостник премина през плаващия град като древен воин, който дълго време е бил на страната на лошите.
Във Венеция Гибсън представи амбициозната си военна драма Hacksaw Ridge - завръщане към режисурата след 10-годишна пауза. Топлото посрещане на филма и 10-минутните аплодисменти след премиерата очертаха контурите на евентуалното му завръщане в авангарда на големите режисьори.
Гибсън се доказа като върховен главнокомандващ на стилни спектакли от кръв, мит и плът със „Смело сърце", „Страстите Христови" и „Апокалипто". Малко живи режисьори са способни да оркестрират свирепи екшън сцени с виртуозното докосване на Гибсън. Той знае къде е „епичната струна" в съзнанието на публиката и играе по нея с размаха на класиците.
Той също така е алкохолик, религиозен фанатик и има сериозни проблеми в личния си живот, които в един момент заплашиха да зачеркнат творческото му ДНК от генетичния басейн на киното.
Гибсън е прекалено добър режисьор, за да получи тази съдба. Актьорската му кариера е изчерпана откъм солидни главни роли, но мефистофелското му излъчване и застрашителното му застаряване гарантират, че лицето му ще бъде предпочитано за всевъзможни интересни, мрачни и свирепи роли в по-малки и независими филми.
Мел Гибсън е от тези играчи по върха, които са твърде добре запознати с атмосферата по дъното.
Той е едно от 11-те деца на религиозния фанатик Хътън Гибсън, който още е жив на 98 години и още продължава да бъде стълб на малка, но жлъчна католическа секта, която отхвърля авторитета на Папата в Рим и наистина не обича евреите.
Гибсън започва да пие на 13, а преди да навърши 30 г., вече е алкохолик. Отличната му физика, сексуалният магнетизъм, добрата актьорска игра и излъчването на мъжкар с чувство за хумор го превръщат в една от най-големите и желани звезди на планетата, но през цялото това време на слава и успех през 80-те и 90-те, Гибсън е разкъсван от вътрешните си демони.
Религията и пиенето са комбинация за джакпот от сензационни заглавия за скандали с участието на Мел. В нетрезво състояние Гибсън се е заяждал с хомосексуалните и евреите по различни поводи. „Не трябваше да говоря против гейовете, но се бях погъделичкал с малко водка, а думите ми после се върнаха и ме захапаха за задника", споделя Мел за цитати от интервю, разгневили LGBT-общността през 90-те години.
През 2006-а той е арестуван да шофира в нетрезво състояние с отворена бутилка алкохол в колата. През тази вечер Мел успява да обвини евреите в организирането на всички войни и да се обърне към полицайка със станалото вече легендарно определение „захарни цици" (sugar tits).
За 10 години кариерата на Гибсън се рамкира от интересна анатомия - „Смелото сърце" и „Захарните цици".
През 2010-а Мел вече беше позачистил репутацията си, държеше се безупречно по време на лечението си от алкохолизъм и се беше извинил на всички видове малцинства. Но тогавашната му приятелка Оксана Григориева пусна записи, в които мъртвопияният Мел й препоръчва да бъде „изнасилена от глутница негри" и обяснява, че ще изгори къщата, но само след като тя му направи фелацио.
Това е ново лично „апокалипто" за Гибсън, който отново е запратен в секцията със сензационните жълти заглавия. Дългият му път обратно към престижните културни колонки продължава с Hacksaw Ridge и воаяжа до Венеция.
Мел си е Мел и дори там, в разговор за кино, той успя да произведе качествен цитат, определяйки мегапродукцията „Батман срещу Супермен" като „парче лайно". Тук вече ценителите на киното не му се сърдят.
Грандиозните проблеми на Гибсън го правят още по-интересна фигура. Алкохолик, фанатик, епичен режисьор - не само, че отказва да излезе от магистралата, но ускорява също като образът, който му даде поп-културно безсмъртие - „Лудият Макс".
