Леонадро Ди Каприо е един от най-добрите актьори на своето поколение. На 44 години той може да се похвали като човека, който страни от излишната суета, с която Холивуд има навика да ни залива, и има непогрешими инстинкти, стане ли дума за добри роли и кино.
Лео избира много внимателно продукциите и хората, с които да работи. Държи личния си и служебния си живот абсолютно разделени и досега е влюбен само в една жена – майка си.
Тя пък е горда със своя великолепен и талантлив син и винаги го придружава на важни събития – от конференции за опазване на околната среда, на които ДиКаприо говори пламенно, до червения килим на наградите „Оскар“ и „Златен глобус“.
След четири години пауза от големия екран, през които спечели „Оскар“ и се бори с мечка в студа, под вещото ръководство на Алехандро Гонзалес Иняриту, ДиКаприо се завръща в киното, но този път с помощта на Куентин Тарантино. Резултатът е епична холивудска приказка с много хумор, в която истинската история среща фантазията. ДиКаприо е великолепен и изключително добър в ролята на актьор, чийто златни дни са преброени, за сметка на множество второстепенни роли в треторазрядни сериали, където в момента играе.
Майка на ДиКаприо - Ирмалин Иденбиркин е от германско-руски произход. Баба му е руски емегрант в Германия, като цялото им семейство заминава години по-късно за Америка. Баща му Джордж ДиКаприо е четвърто поколение американец с италианско-германски произход.
И ако майка му е била секретарка в адвокатска фирма, то баща му работел като уличен актьор и продавал комикси. Родителите на ДиКаприо се развеждат, когато той е на една годинка и майка му поема изцяло грижата за израстването му. Не случайно двамата са толкова близки днес.
Леонардо ДиКаприо е от онези секси бунтари, които променят хода на кино историята. От нахалното момченце, което Клеър Дейнс и досега казва, че не харесва, защото е бил пълен простак по време на снимките на "Ромео+Жулиета“, до най-добрия приятел на Кейт Уинслет след „Титаник“, ДиКаприо има много лица.
Лео в "Ромео+Жулиета"
Малко момче от италианско-германски произход, родено в Лос Анджелис и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе. Първата ви среща с него със сигурност е била в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ – разплакващата и унищожаваща драма на Ласе Халстрьом.
И това сигурно е най-добрият начин на един зрител за се запознае с младия Лео. Преди това той участва в няколко телевизионни продукции с малки роли. Но „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ е филмът, който го показва по начина, по който ДиКаприо вече е решил, че иска да изглежда в очите на света - като пунктуален, прецизен и сложен актьор.
Леонардо ДиКаприо става актьор още преди да е навършил пълнолетие. Още като дете има малки роли в сериали, а на 16 в епизоди на сериалите „Санта Барбара“ и „Розан“.
По-късно играе една от основните роли в ситкома Growing Pains и заедно с част от каста снима комедията „Критърси 3“. Малко след като прави „Животът на момчето“, където е на 19, снима и филмът, който го поставя във светлината на прожекторите – „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ Филмът му носи номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ и дава старт на кариерата му.
Защо тъгува Гилбърт Грей с Джони Деп и Леонардо ди Каприо
Много хора, които се сблъскват с драмата на Халстрьом за първи път, вярват, че малкият Арни Грейп е изигран от истинско момче със забавено развитие. Но не е. Просто ДиКаприо е толкова добър.
Леонардо ди Каприо е специален и по още един много важен за Холивуд начин – той се гордее с всяко нещо, което е снимал в кариерата си. От сериала „Розан“ и дори донякъде с „Титаник“, който е най-комерсиалната продукция, в която е участвал, и е единствената, за която той не обича да говори, „за да не кажа нещо лошо“, всяко студио и снимачна площадка, през които е минал, са го оформили като мъжа, великолепния актьор и социален активист, който е днес. И той го знае.
С визия като на ДиКаприо е неизбежно да не минеш през периода на „тийн звезда“ и „просто красавец“. Но може би Лео успява да се отърве от този имидж бързо и безболезнено, без да обиди никого и да запази доброто си актьорско име. Години наред, между 25-ата до 34-ата му годишнина, ДиКаприо умело балансира между полукомерсиалното кино и заглавията, които може и да сте пропуснали.
В този си период той е лошо момче, както се очаква от него, но без да прекалява. Именно тогава прави „Ромео+Жулиета“, „Баскетболните дневници“, „Титаник“, „Желязната маска“. Бунтар, заядливко или социален активист, Леонардо като цяло успява да придаде класа на всеки филм, в който участва:
„За мен два са филмите, които са отговорни за израстването ми като актьор. „Животът на момчето“, първият ми голям игрален филм. Бях току-що дошъл в киното от света на телевизията, гледах Робърт де Ниро на снимачната площадка. Това е просто съвсем различна динамика, цял различен свят, който ме оформи завинаги. Да гледам как Де Ниро командва на терен, импровизирайки по своя си неповторим начин, неговата всеотдайност към занаята, това ми отвори очите. Вторият път, когато се почувствах като зрял в индустрията, беше в "Авиаторът". Филм, който развивах в продължение на десетилетие и бях обсебен от това да играя Хауърд Хюз, а след като почти принудих Мартин Скорсезе, получих възможността до го режисирам. И тогава беше първият път, в който наистина се почувствах като признат продуцент, освен това допълнително бях актьор и ключова част от целия проект, а не просто наемен актьор. Това са двете повратни точки в киното за мен.“
Леонардо ди Каприо в "Плажът"
След като прескача краткия си тийн период, Лео пораства някак бързо и неусетно. Докато Клеър Дейнс не може да го гледа след общия им филм, а Кейт Уинслет го счита за най-добрия си приятел и най-великолепния мъж, който е срещала, Лео отново прави някаква магия и се озовава при големите и силни имена в киното. Това се случва някъде след „Плажът“ на Дани Бойл.
Веднага след него Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-арски вид, облича костюма и започва да спасява китове. И отново го прави с класа, със стил, без да си изцапа костюма или да си разлее питието. Лео е от малкото мъже в Холивуд, заедно с Грегъри Пек, Марлон Брандо, Гари Купър и Шон Пен, които остаряват като секси пичове, а не като възрастни хора. Порастването им си личи по решенията, които взимат в кариерата си.
С минаването на годините Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Той страни от шума, от суетата и избира внимателно продукцията, в която да се появи. И режисьорите, по примера на Кристофър Нолан, в чийто „Генезис“ ДиКаприо е великолепен, го чака няколко години, за да се освободи за ролята.
"Генезис"
В кариерата си до момента ДиКаприо може да се похвали, че е един от актьорите работили с най-много качествени режисьори на глава от населението. Във филмографията му фигурират имената на Скорсезе, Нолан, Спилбърг, Тарантино, Ридли Скот и Иняриту. Последният му печели така чакания „Оскар“.
Аферата на ДиКаприо с Академията, започва още през 1994-а, когато го номинират за „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“. Той е най-младият номиниран в своята категория и губи от Томи Лий Джоунс. Оттам насетне ДиКаприо получава още пет номинации. Следващата след 1994-а е десет години по-късно – през 2005-а е номиниран за ролята си на Хауърд Хюз в „Авиатора“, а през 2007-а за „Кървав диамант“.
Трябва да минат още седем години и безобразно добри изпълнения на Лео като тези в „Мрежа от лъжи“ на Ридли Скот, „Пътят на промените“ на Сам Мендес, където играе за втори път с Кейт Уинслет, филми като „Джей Едгар“ и „Джанго без окови“ на Тарантино, за да може Академията да го номинира пак. Годината е 2014-а, филмът е „Вълкът от Уолстрийт“, а Лео е като ураган от похот и лудост в ролята на Джордан Бредфорд. Което му носи „Златен глобус“. Оскара губи от Матю Макконъхи.
Личният живот на Леонардо ДиКаприо е много по-забулен в мистерия. В смисъл, за него не се знае почти нищо. ДиКаприо е много по-отдаден на битките си за запазване на околната среда, отколкото на жените, с които е. Или поне така е в публичното пространство.
В края на 90-те, най-бунтарския период на ДиКаприо той има кратки връзки с Ема Бънтън от Spice Girls и актрисата Бижу Филипс. А после и с два модела.
Най-известната връзка на Леонадро ДиКаприо до момента е с модела Жизел Бюндхен. Двамата се запознават чрез приятели и връзката им става официална през 2000 година. Задено са до 2005-а, като до този момент Жизел е единствената жена, която е придружавала Лео на официално събитие, освен майка му, разбира се.
Двамата се разделят без много шум през 2005-а, но сблъсъкът на ДиКаприо с моделите тепърва започва. През 2005-а модел го напада с бутилка на парти и пет години по-късно е призната за винона и изпратена за кратко в затвора, а той започва връзка с Бар Рафаели. Двамата са заедно близо шест години, но нищо от техните отношения не показва стигането до олтара.
След като се разделят през 2011-а Лео излиза с още няколко модела и дори с актрисата Блейк Лайвли. Но все така успява да избегне сериозното обвързване и семейния живот.
За сметка на това е отдаден на каузата си за спасяване на китовете и тигрите. Силен еко активист, ДиКаприо кара хибриден автомобил, а къщата му е снабдена със соларни панели. Притежава и собствен остров в Белиз, където смята да построи еко курорт.
Но всеки, който обича доброто кино е разбрал нещо много важно, още преди онези, които дават награди да го схванат. А именно – ДиКаприо е мастър.
Почерпете се с четири добри негови роли, дирижирани от няколко чудесни режисьора. В галерията горе.
