Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Безнадежната лудост на "На парчета"

Името на режисьора Маной Найт Шаямалан е записано завинаги в историята на американското кино, независимо какво прави. И дори фактът, че последните му произведения са далеч от това да бъдат наречени "гениални", интересът към проектите му така и не стихва, независимо дали става дума за фантастичен филм, трилър или мистерия.

Този интерес има своето обяснение: след като си човекът, създал сценария и режисирал филм като "Шесто чувство" (1999) и то едва на 29-годишна възраст и след което под твоя диктовка са играли актьори от ранга на Брус Уилис и Мел Гибсън, е напълно естествено гилдията, а и зрителите, да очакват да повториш успеха си.

Затова и премиерата на новото заглавие, на което Шаямалан е сценарист и режисьор, а именно "На парчета" (Split) пристига при завишен интерес от страна на публиката и критиката. Психологическият трилър дебютира по българските кина на 20 януари, успоредно с началото на прожекциите в САЩ.

Първо, нека уточним: българското заглавие на филма "На парчета" е донякъде подвеждащо и неточно. Изборът му вероятно цели чисто комерсиален успех, като може би внушава идеята за разчленени трупове, предвид, че става дума за "психологически трилър". Е, трупове има, но те не са разчленени. "Split" в случая би било по-адекватно да се преведе като "Разделен" или "Раздвоен", но пък, както ще стане ясно, не може да става дума точно за "раздвоение", защото героят е буквално разкъсан психически, но не на 2, а на 23 различни личности. Най-страшна обаче е неговата 24-та самоличност, която е неуязвима, насилническа и безсмъртна.

Тя е Звярът...

А иначе, извън стените на апартамента си, Кевин (Джеймс Макавой) изглежда просто като човек с известни отклонения. Единствено неговият психиатър - миловидната дама, наподобяваща героинята на Агата Кристи - мис Марпъл - д-р Флечър (Бети Бъкли) подозира, че самоличностите на нейния пациент не са от най-кротките. И все пак нейната вяра в добротата на болния с раздвоение на личността е несломима.

Грешка, д-р Флечър. Голяма, фатална грешка.


Кевин (който е също Денис, Патриша, Били, Хедуиг и още, и още) се оказва далеч не безопасен психопат. Той отвлича три тинейджърки и ги заключва в огромния си апартамент, който всъщност представлява обособени помещения в подземията на Зоогическата градина в Ню Йорк. Той обитава това свърталище, благодарение на работата си като техник по подземните съоръжения на зоопарка.

Голи стени, боядисани с латекс коридори, никакви прозорци (освен един нарисуван), минимален брой мебели и идиотски играчки представляват декора на психопата. И стая с компютър, и гардероб, естествено, защото през цялото време Кевин се преоблича.

За да изиграеш със спираща дъха убедителност, хайде да не са 23-различни персонажа, но поне няколко (във филма се запознаваме основно с 4-5 от тях), трябва наистина да си луд. Или да си много добър актьор.

Всъщност най-добре би било да си и двете. В това отношение Шаямалан прави изключително силно режисьорско решение с избора на Джеймс Макавой за главната роля (интересното е, че в началото ролята на психопата е планирана за Хоакин Финикс, но той не успява да я вмести сред другите си ангажименти).

А може би Макавой е онзи, който вади късмет с роля-мечта за всеки актьор, с роля, която изстисква способностите му до предела и го излага на физическа и емоционална крайност... С роля, която би могла да го изстреля директно в номинациите за "Оскар" 2017-а, ако премиерата, разбира се, не беше близо седмица след приключването на номинациите на 13 януари.

Във всички случаи 37-годишният шотландски актьор, когото познаваме от "Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът", от "Последният крал на Шотландия", "Неуловим" и от два от филмите за "Х-Мен"("Първа вълна" и "Дни на отминалото бъдеще") е буквално изумителен във всичките си превъплъщения.

Като Били той е кротък шивач-естет с личностно разстройство. Като Денис е силен, контролиращ положението и живота си човек, като Патриша е госпожа, наподобяваща директор на психиатрия, като 9-годишния Хедуиг е просто наивно дете с богата фантазия, което е фен на Кание Уест...

Подкрепян от актьори, които не му отстъпват по сила и убедителност на играта като Бети Бъкли и 20-годишната Аня Тейлър-Джой в ролята на най-съобразителното и решителното от трите отвлечени от Кевин момичета - Кейси (още от началото някак си усещаме, че тя ще се спаси...), Макавой буквално прави ролята на живота си.

Филмът е блестящо заснет (оператор е Майк Джулакис), с множество близки планове и специален акцент на очите - насълзени и детски, треперещи и старчески...

Сценарият е добре разработен и разказан, като филмът държи в напрежение до последната сцена.

Визуалната консумация на "На парчета" оставя усещането, че имаме среща с превъзходен образец на жанра.

До финала, когато ексцентричността на режисьора рязко ни поднася отворен край - едно нетипично решение за психологически трилър. С последните неясни сцени, Шаямалан просто забива "последен пирон" в ковчега на депресията. Няма изход. Няма спасение.

Потискащата ода за могъществото на Злото се подсилва от факта, че единствената справедливост, която се случва в историята, е донесена от главния отрицателен герой, който във една от финалните сцени имитира подобие на разкаяние.

И все пак светът е мрак, според Шаямалан, и дори последният добавен кадър, в който участва Брус Уилис (с кратко, няколкосекундно "намигане") не "хвърля светлина" върху въпроса

"Кому е нужно толкова страдание?".

Е, някои зрители не издържаха на сцените с насилие и излязоха от салона по време на медийната прожекция. Защото въпреки силния психологически елемент, този трилър не се разминава без гризкане на живи хора...

Но стига спойлери.

Вижте сами какво е сътворил странният режисьор с екзотични корени - изживяването е адраналиново, въпреки неизменното разочарование, което ще последва след излизане от киносалона.

Защото не, "На парчета" не е "Шесто чувство".

А Шаямалан за последен път не успява да повтори големия си успех.

   

Най-четените