20 години "Kids": Вечният филм за тийнейджърския упадък

Има филми, които не блестят с актьорски състав, нито са шедьовър на кинематографията, но оставят трайна следа в кино изкуството, просто защото са култови за времето си. В случая говорим за Kids/Хлапета от 1995 г. 20 години след създаването си, лентата, която бе трамплинът за Росарио Доусън, все още има какво да ни каже и на какво да ни научи.

"Хлапета" е злокобен и реален поглед към празния живот на група нюйоркски тийнейджъри, поели по пътя на дрогата, безразборния секс и престъпленията. Филмът проследява един ден на Тели (Лио Фицпатрик), известен със своите предпочитания към девствениците и неутолимия си нагон.

Докато той и приятелите му се хвалят с последните си завоевания, Джени (Клои Севини) разказва на своите приятелки за далеч не романтичната си връзка с Тели. Много скоро след това тя научава, че Тели - единственото момче, с което е спала, я е заразил с вируса на СПИН. А през това време Тели е набелязал поредната си жертва.

"Мамка му, стари сме". Това е реакцията, когато се замислиш, че "Хлапета" стана на 20 г., признава Росарио Доусън. За нея и за Клои Севини филмът е дебют. И двете дами се появиха на BAMCinemaFest, за да отпразнуват годишнината с режисьора Лари Кларк.

През 90-те той е просто фотограф, който документира живота на тийнейджърите. Никога преди не е режисирал филм. Искал да създаде нещо оригинално и решил да извика на кастинг непрофесионални актьори. Севини по това време обикаля клубовете в Ню Йорк и според Кларк е идеална за ролята на Джени - девственицата, която се заразява със СПИН след първото си сексуално изживяване. Доусън пък е избрана за ролята на Руби. Майката на бъдещата звезда винаги е на снимачната площадка, защото се притеснява за нея.

"Всеки пич искаше да забие Росарио", казва сценаристът Хармони Корин, който през 1995 г. е 19-годишен скейтър. Написал е сценария за 3 седмици, като през повечето време бил надрусан.
Никой не успява да забие Росарио заради майка й, пък и по това време актрисата дори не се е била целувала с никого.

Целият актьорски състав е изтръгнат от улиците на Ню Йорк и част от процеса на прослушване бил да се говори открито за секс, казва Лео Фицпатрик, който играе мършавия Тели. По това време хлапетата са на възраст 13-17 г. и им се налага да обсъждат неща, които дори не са им се случили.

Гледайки филма е трудно да не се чудите колко млади изглеждат звездите му, а и как ритъмът на филма е различен от всичко, което киноиндустрията би могла да произведе днес. В една от сцените Джени се разхожда из града и се опитва да проследи Тели, за да му каже, че има ХИВ. Това няма да проработи в наши дни, защото тя просто ще му се обади по мобилния си телефон. Вече наистина не може да се загубиш в филм, най-малкото защото всеки има GPS.

След като "Халепта" е заснет, всеки от участниците се връща към нормалното си ежедневие. С парите от филма родителите на Росарио Доусън, например, отиват на почивка и после се местят в Тексас.

Междувременно обаче филмът прави смазващ дебют на фестивала "Сънденс" през 1995 г. Росарио не е там и никой не знае къде е. Лео Фицпатрик работи в скейт магазин. Разликата, която настъпва при него е, че, след като лентата добива популярност, той започва да получава заплахи на работното си място.

Клои Севини пък получава снизходителни прегръдки от хората (във филма има ХИВ) и често чува подмятания с репликата „Спокойно, Джени, аз съм - Каспър". Това е репликата, която героят на Джъстин Пиърс във филма казва, докато я изнасилва.

Някои от „хлапетата" не доживяха 20-годишнината на филма. Пиърс се самоуби на 25-годишна възраст, а професионалният скейтър Харолд Хънтър, умря от свръхдоза на 31 г.

Росарио Доусън казва, че гледала „Хлапета" всяка година, защото е първият й филм и обичала да си го припомня. След смъртта на Хънтър не си го е пускала. Той й бил съсед, а брат му излизал с най-добрата й приятелка.

Режисьорът Лари Кларк майсторски успява да създаде усещането за документалност. Неговите герои са истински хлапета от улицата, които впечатляват с естественото си изпълнение. И от дистанцията на отминалите 20 г., "Хлапета" си остава дръзко кинематографично предизвикателство.