Номинациите за „Оскар" бяха обявени миналата седмица и веднага направи впечатление присъствието на „Стая" (Room) в цели четири категории.
Нискобюджетната ирландско-канадска драма ще се бори за адаптиран сценарий на Ема Донахю (автор и на едноименната книга), за главна роля на Брий Ларсън, за режисура на Лени Ейбрахамсън и за най-добър филм.
Говорим за категории, в които отпадна например Ридли Скот (за режисура на „Марсианецът") и „Карол" (не беше номиниран за най-добър филм, а го считаха даже за фаворит да грабне наградата).
Номинациите са особено добра новина за „Стая", тъй като благодарение на тях популярността на филма ударно ще се увеличи и той ще има шанса да припечели някакви по-сериозни пари.
Става въпрос за продукция, която се представя наистина скромно в бокс офисите до момента, макар че очевидно е спечелила журитата на фестивали из цяла Америка.
„Стая" разказва за 5-годишния Джак (Джейкъб Тремблей) и неговата майка (Брий Ларсън), които в продължение на няколко години са държани в плен в стая с размери 3 х 3 метра. За Джак Стаята е целият свят, там, където е роден, където той и неговата майка се хранят, спят, играят и учат.
Но докато за Джак това е дом, за нея е затвор. Чрез силната любов към сина си, тя е успяла да му създаде детство в тяхното малко пространство. Но докато любопитството на Джак расте заедно с отчаянието на майката, тя осъзнава, че Стаята не може да ги задържи вечно.
Историята, която на първо време звучи странно и необяснимо, масово получава похвали за заложения емоционален заряд, за човещината, с която е разгърната, и за верността си към романа, на който е базирана.
Филмът тръгна по американските кина в средата на октомври и до момента е регистрирал приходи от малко над $5 млн.
От 1989 г. насам не се е случвало дадено заглавие да е спечелило толкова малко за това време по екраните и все пак да се бори за най-добър филм на „Оскарите".
Room също така е разпространяван на неочаквано малко места. В пика си е достигнал до едва 198 киносалона в Щатите и е далеч от критерия за широко разпространение, за каквото се смята достигането до 600 и повече кина.
Тези цифри обаче в никакъв случай не са обвинение към филма или към продуцентската компания A24, а по-скоро показват каква необичайна чест е за „Стая" да получи своите номинации.
Все пак вниманието на Академията не може да бъде счетено за изненада, защото този филм вече спечели над 50 награди - включително „Златен глобус" за най-добра женска роля на Брий Ларсън и наградите на публиката в Торонто и Варшава.
Така че той е просто още един случай, който с представянето си в бокс офиса говори за разширяващата се пропаст между най-доходоносното и най-награждаваното кино.
Добрата новина за българската публика е, че скоро ще може да види „Стая" на голям екран.
Той ще бъде излъчен у нас в рамките на 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест през март. С това режисьорът Ейбрахамсън прави своеобразно завръщане у нас, след като през 2005 г. получи Голямата награда на СФФ за дебюта си „Адам и Пол".
Ами, за мен не е изненада, че "Стая" е сред най-награждаваните. Изненадва ме малкия интерес. Чел съм и книгата и от около година следя, какво се случва с филма. Още преди да тръгне по-кината се говореше, че е много стойностен филм. Радвам се, че все повече фестивални филми получават номинации за големите награди. Тази година не е прецедент. Миналата година, с номинации за "Оскар" бяха: "Юношество", "Whiplash", "Wild", а добре при приет бе и "Nightcrawler", но учудващо и тогава, Джейк Джиленхоу бе оставен без номинация. Тази година, подобен филм е и "Омарът", който е незаслужено пренебрегван в България, а е сред добрите филми за годината. "Младост" също не получи разпространение по комерсиалните кина в България, а за мен това е безспорния филм номер едно на 2015-та. Хората обаче и към него не проявиха голям интерес. Странно! Може би ги мързи да гледат интелектуално кино? Иначе, друг независим филм, който лично за мен е с най-оригиналния сценарии за отминалата година, е "Me and Earl and the dying girl", който обаче не го виждам с номинация в тази категория. Също, Сорентино, написа книга и след това сам си я режисира и въпреки, че филма стана дори по-добър, не виждам "Младост" с номинация за най-добър адаптиран сценарий. Затова, не се подлъгвайте от червените килими и блясъка на Оскарте. Понякога хората от филмовата академия също вършат глупости. Гледаите независимо кино, следете фестивалите (Януари е Сънданс филм фест) и най-вече - гледайте качествено кино.
Краят на киното. Това обявяват миналогодишните оскари, а тазгодишните го потвърждават с нова сила. Кое? Безкрайно протяжният The Revenant ли е интелектуалното кино, ведно със софоморната игра на Дикаприо? Политическата коректност, pandering към малцинствата, пробутват и Birdman, и новия му филм с мечката стръвница, единствено турната там да плаши децата. Негледаемо, насилено опнало жили в калта, та да поддържа някак съспенса. Измислен съспенс като в Solace, покрил с ефекти празната маса на идеите. Room? Нека не отваряме и дума за него и тънката му перверзност. Напълно негледаем. По-негледаем даже и от лезбийския The Danish Girl, който поне е с така болезнено филтрирано видео, та просто не ти се вярва, че красивата датска природа, къде джентрифицирана, къде не, е чак толкова прекрасна. Впрочем, лезбийският потоп в киното ни е залял доста обилно. Да не се занимавам да изброявам. Относно пък Станиславски, като Тарантино чул, че щом има пушка, тя трябва да гръмне, та се олял с гърменето. Къде-що имаше пушка в The Hateful Eight, Тарантино си я гръмна, като стой та гледай, та и от мазето гръмна една, като принос към Станиславски, правейки така, че и невидима пушка, и тя да вземе да гръмне. Иначе, като term project в class in creative writing в някой къмюнити колидж става. Добре е извъртял възможните ходове за затворена в стая група. Остави, ами и патриотико-идеологичен елемент е заложил -- препратки кам гражданската война. Всеки компонент си е турен, да не го помисли зрителят за безсолно. Жалко, че България е слаба и някак творците й нямат дух и самочувствие, подобно един Набоков, да речем -- учител по стил в постноватата американска литература. Иначе Бойчев и Стратиев щяха да му покажат те на тоя от къмюнити колиджа как наистина се реди по конандойлски и агатакристски играта при арестувани в стая от буря пет-десет играчи. И със сигурност щяха да спестят кетчупа, многото наедро изхабен кетчуп. По-нататък, Mad Max ли да споменем? Айде нема нужда. Ефекти връз досущ толкова негледаемо, колкото всичко останало. Е, какво тогава? Ами да си останем при старомодния Brooklyn ли? Или да чакаме неделята, за да гледаме последния сезон на Downton Abbey? Costume drama, перфектна игра във филистерски сюжет, обаче облъхващ те със спокойствието и структурата в едно общество, в което несправедливостта е справедливостта. Ако и това не, остават турските сериали, Слави Трифонов и Азис (ууупс, както казват, отклоних се от киното). А, всъщност не. Остават Breaking Bad и Sons of Anarchy. Гледам го по съседски, разхожда кученцето си актьорът, който играе стария шеф на SAMCRO и не само не отговаря, но и не поглежда случайния минувач, изумен от celebrity sighting-а, та незнаейки какво да каже, продумва: "I love your work". Знае той, знае, че мястото му е там, където пратиха и героя му -- в забвение. Нищо друго освен забвение не ги чака оскарстващите. Да вземат там да сдиплят някой и друг лев (долар), докато маркетинга го позволи, подобно други маркетингови герои като Адел, нежели така безславно отишлия си Боуи. Sic transit gloria mundi. Невинаги.
Кой е виновен, че големите компании в "големите си проекти" залагат на комиксни герои, мен-ове и N-ти продължения на някой успешен филм. Не рискуват с нещо ново и по-смислено. Ами няма да ги награждават. Самата им гилдия е виждала много неща, за да се обърнат наопаки. Като казва N 1 коментар, има независимо кино, има много други непознати творби, за да се говори за край на киното. Негледаеми филми за всеки има във всякакви жанрове и със всякакви бюджети. Лошото е, че трудно се намират или забелязват качествените неща. Хващам се за имена на актьори, режисьори и сценаристи, но и това не е достатъчно.
Да разчиташ, че независимото кино ще промени нещо, е все едно да разчиташ на самиздат да бъде чут или да разчиташ, че аргументи, колкото и дълбоки и верни да са, плеснати някъде в интернет, ще променят днешното бездарно състояние на теоретичната физика и нейните мултимилиардни мастодонти като CERN. В едно отношение обаче Холивуд е по-добър от CERN и националните лаборатории -- Холивуд поне е частно предприятие и поне не загробва грешни данъкоплатски милиарди в делириумите и отявлените си глупости, които представляват същността на дейността му. Бедничко, свитичко, нещастничко е инди киното. Калифорнийският му батко не го и забелязва като го смачква. Даже фестивалът, присъждащ Palme d'Or, който никак не е инди и когото бих дал за пример на знаменосеца-предводител на стойностни филми, даже той е незабележим за баткото. Да препоръчваш инди като противоотрова е да си заравяш главата в пясъка. На щрауса това му е присъщо, в природата му е. Да споменавам ли, че човекът не е щраус, нищо, че и той не би полетял току-така.
Човек го интересува да намери един хубав филм като за себе си, като не е задължително това да промени света. Все пак си мисля, че при независимите американски филми, както и кино от всякаква друга националност, обикновено ще има повече общо с живота от Спайдърмен и филма за мечката стръвница, дето става въпрос.
vV, къде гледа "Стая", бе пич? Не за друго, а да ходя и аз да го гледам, защото разбрах, че ще се излъчи чак на "София филм фест". Не зная дали си чел книгата или си гледал трейлъра и си решил да си коментираш, ей тъй, че да напомниш, че те има, но е интересно,че се идентифицираш с "тънката перверзия" в историята, защото историята предлага много повече от това. Много провокативна, странна, добре написана книга. Показва, как майка и дете виждат два различни свята в една стая. Да, засяга и болезнени теми за съвременното общество, но и така трябва. Всъщност, може би е правилно, че намираш книгата за перверзна. Всеки, който я е чел я намира за мъничко такава. Но не може с лека ръка да кажеш, че тя е само и изцяло това. Няма да говоря за сюжета, защото тя е пълна с изненади, който всеки сам трябва да преживее. Само, ще препоръчам филма, независимо дали на "СФФ" или свален от някой торент тракер. Не мисля, че миналата година е белязала края на киното. Напротив. Доста силна година във филмово отношение. "Интерстелър", "Бърдмен", "Лешоядът", "Ловецът на лисици", "Все още Алис", "Юношество", "Два дни и две нощи" (много силен европейски филм) и още много, който не мисля да изброявам. Има добро кино, просто по-трудно се намира. Иначе, относно "протяжните филми", когато си тръгнал на "Киномания", СФФ или друг фестивал или ако си отишъл да гледаш филм в някое от малките арт кина, се очаква и ти самия да си друга категория зрител. Ако търсиш зрелище, ходи У МОЛО да гледаш "Бързи и яростни". Е, да, понякога има и рискове, като да попаднеш на лош филм или на добър, който просто не е за теб, но това е риска с независимото кино. Относно филма на Тарантино. Ми ти, ако си гледал предишните му филми, не виждам какво друго си очаквал. Той си беше това, което си е. Дори много ми напомни за ранните му филми. Тарантино си е Тарантино. Него или го харесваш или не. Има такива режисьори, който си следват една линя докрай и ти очакваш именно това от тях. Така например, Хичкок казва, че може да режисира и Спящата красавица, но все някой, ще търси убиеца. Същото е и при Тарантино. Не може да очакваме друго от него, защото сме свикнали с него. Относно филмите по комикси, донякъде съм съгласен. Напоследък излизат прекалено много и прекалено лоши филми. "Фантастичната четворка" излезе тази година и е тотална гавра отвсякъде. Но тук зависи и от режисьора. Кристофър Нолън направи страхотна серия за Батман; Зак Снайдер се справи прилично с "Пазителите" и доста посредствено с "Мъж от стомана"; Уашовски направиха страхотен "В като Вендета". Зависи и кой комикс режисираш. Има тоалетна хартия, но има и шедьоври. Все пак, нека не забравяме, че комикс е печелил награда пулицър.