В очакване на "Порно"

"Порно" представлява екстремно качествен литературен асансьор до по-мрачните пространства на човешката природа. Произведена преди 13 години, покварената книга функционира като прецизно калкулирано, подчертано кинематографично продължение на "Трейнспотинг" - дебютен роман, публикуван през 1993-а и предизвикал могъща контра-културна детонация, усетена през цяло поколение и десетилетие.

Авторът на двете заглавия Ървин Уелш спечели много от изключителния успех на безбожно успешната екранизация на "Трейнспотинг" през 1996-а и е готов за предизвикателството от предстоящото адаптиране на "Порно". Новините около проекта се задвижиха в обнадеждаващия вектор след като наскоро режисьора на "Трейнспотинг" Дани Бойл обяви, че и четиримата основни изпълнители от оригиналния филм - Юън Макгрегър, Джони Лий Милър, Юън Бремнър и Робърт Каралайл - искат да повторят и сега е въпрос на време да се стиковат натоварените им програми.

Оптималният план е филмът да бъде готов в края на следващата година, точно навреме за отбелязването на 20 лета от излизането на "Трейнспотинг". През април 2016-а Уелш вади и новата си книга, озаглавена The Blade Artist, която възвестява неочакваното завръщане на най-психопатичния персонаж от "Трейнспотинг", "Порно" и други произведения от ървинуелшовската вселена - Франсис Бегби.

Очертава се твърде интересна година за ценителите на безпощадния, маниашки стил на Уелш.

Шотландският автор, дълбок познавач на рейв-сцената от 80-те и 90-те, с всичките съпътстващи я девиации и извращения, насели културния пейзаж с някои от най-атрактивните отрепки, дегенерати, футболни хулигани, манипулатори, алкохолици, престъпници, клубни плъхове и психопати, познати на цивилизацията.



На 57-години, разделящият времето си между родния Единбург и Маями писател няма намерение да спира. "Наслаждавам се на свободата, която празната страница предлага", казва авторът на издадените в България книги "Трейнспотинг", "Есид Хаус", "Кошмарът Марабу", "Гавра", "Екстази",  "Лепило", "Порно", "Креватните тайни на майсторите готвачи" и "Престъпление".

Последният му отпечатан роман A Decent Ride все още не е видял български превод, но популярността на Уелш у нас с неговите описания на бесовете на работническата класа, национален характер в систематичен стрес, смазващи се от пиене квартални тарикати, детайлни описания на гротескни сексуални актове и наркотични трипове, е доказателство за съществуването на четящ качествени неща социален сегмент по тези земи.

От друга страна го има и клишето, което самият автор потвърждава, че известна част от хората, които консумират книгите на Ървин Уелш не посягат към никаква друга литература. Това е елементът на култа и обсесията, които вървят заедно с бранда: „от автора на "Трейнспотинг".

Почитателите на Уелш, режисьора Дани Бойл и сценариста Джон Ходж се надяват екранизацията на "Порно" да бъде филмов джакпот по подобие на „Трейнспотинг". Много вероятно е по търговски причини заглавието да е "Трейнспотинг 2". И дотук с корпоративните компромиси!



Нека дългата, костелива ръка не политически коректната цензура да не пипа пулсиращата плът на "Порно". Този литературен tour de force заслужава подобаващо свирепа широкоекранна инкарнация, а Бойл и Ходж са точните оперативни лица.

"Порно" подхваща карето протагонисти от "Трейнспотинг" десет години по-късно. Момчетата от пристанищния квартал на Единбург, Лийт Сик Бой, Спъд, Рентън, и Бегби са разделили пътищата си, но не и парите, които направиха от случайно попаднал им хероинов удар. Парите, с които Рентън избяга в Амстердам.

Добродушният дегенерат Спъд е получил тайно дял и е простил на своя приятел. Сводникът плейбой и дребен схемаджия Сик Бой бленува да намери и унищожи Рентън и още не може да се примири, че не той е прецакал останалите. Озверелият Бегби, току-що излязъл от затвора, е жаден за кръв. Предателство, отмъщение, омраза, опортюнизъм, носталгия... Добавяме към тези съставки проект за домашен порно-филм, финансова измама и много, много дрога и алкохол, и получаваме рецепта за чисто качество.

Като онова, което ни всмука в света на "Трейнспотинг" преди толкова години с легендарния вече монолог на Рентън:

"Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери шибан голям телевизор, избери перални машини, коли, плейъри и електрическа отварачка за консерви. Избери добро здраве, нисък холестерол и стоматологично осигуряване. Избери фиксирана лихва по изплащане на ипотеката. Избери си първото жилище. Избери си приятелите. Избери лежерно облекло и подхождаща чанта. Избери костюми на изплащане от различни шибани тъкани. Избери да си направи-си-сам и да се чудиш, кой по дяволите си в неделя сутрин. Избери да седиш на онзи диван и да гледаш затъпяващи и сломяващи духа телевизионни игри, тъпчейки се с шибани боклуци. Избери да изгниеш накрая, напикавайки се в мизерен дом, засрамен от личността си, и шибаните отрочета, които си пръкнал, да те заместят.

Избери бъдещето си.

Избери живота.

Но защо ми е да правя това? Аз избрах да не избирам живота. Аз избрах нещо друго. Причините? Няма причини. На кого му трябват причини, когато имаш хероин."

Иглата на интереса трябва да се забие в изкуство, вдъхновено от унищожението, което хероинът причинява. Ветеран от денс-епохата, клубен маниак и бивш консуматор на цялата колекция хардкор дроги, Уелш пренася опияняващия ефект на субстанциите в своето едновременно ритмично и диво писане.

Цинизъм, сарказъм, нихилизъм, сюрреализъм, содомия, катранено-черен хумор и гъсти като съсирена кръв шотландски диалекти. На кого му трябват още причини, когато имаме Ървин Уелш.