Остана по-малко от месец до премиерата на хорър фантастиката на сър Ридли Скот „Пришълецът:Завет". Филмът е част от прикуъл поредица към легендарния франчайз „Пришълец" и разказва предисторията на оригинала, променил киното с появата си през 1979-а.
Автентичната поредица включва четири филма - „Пришълецът" от 1979-а, „Пришълците" от 1986-а, „Пришълецът 3" от 1992-а и „Пришълецът: Завръщането" от 1997-а. Двата по-късни филма от спин-оф франчайза „Пришълецът срещу Хищникът" са творчески провали и не се броят към оригиналната сага.
От години във филмовото пространство се водят дебати относно качествената подредба на четирите филма. Има нещо като консенсус, че първите два превъзхождат третия и четвъртия, но оттам се започват споровете.
Предлагаме ви нашата класация на тази космическа крийчър фантастика от най-слабия към най-великия. В коментарите може да публикувате вашият топ 4, а всички заедно стискаме палци „Пришълецът: Завет" да не разочарова ценителите и да се окаже поне толкова богат и маниашки, колкото е епично разточителната му рекламна кампания. Всъщност искаме повече. А сега към класацията.
„Пришълецът: Завръщането"
Четвъртият и последен засега филм от оригиналната поредица е и най-незадоволителен, въпреки великолепната си естетика и няколко иконични сцени. Режисьор е френският майстор на нетрадиционните ракурси, широките ъгли на снимане и ексцентричните персонажи Жан-Пиер Жьоне („Невероятната съдба на Амели Пулен).
Французинът инжектира своята запазена марка сюрреализъм в каноничната тъкан на „Пришълецът" в опит да вдъхне нов живот на бранда. Драматургичните дупки в историята са запълнени от авторския визуален ентусиазъм на Жьоне. Филмът се гледа с удоволствие, но твърде често се отдалечава от усещането за вселената и митологията на „Пришълецът" и прилича на нещо друго.
„Пришълецът 3"
Това е най-проблемният от всички филми в поредицата по отношение на производствен процес. Това е дебютът на големия Дейвид Финчър („Седем", „Боен клуб"), но той се отрича от готовия продукт и посочва намесата на студийното началство като причина за бъркотията.
Сценарият е преработван и пренаписван, а продукцията на няколко пъти потъва в хаос. Което в крайна сметка се отразява благоприятно на атмосферата на филма. Той има своите проблеми, но с малко надскача четвърта част. „Пришълецът 3" е най-мрачният, нихилистичен, песимистичен и клаустрофобичен от всички произведения в поредицата и заслужава внимание.
„Пришълците"
Вече сме на територията на безупречните шедьоври с втория филм, който заема и второто място в класацията. „Пришълците" е епично и брутално филмово откровение от демиурга на мащабните платна Джеймс Камерън („Терминатор 2", „Титаник"). С „Пришълците" той прави едно от най-великите продължения в историята на киното. Камерън взима съспенса от оригинала и го смесва със страхотен милитаристичен спектакъл.
Резултатът е емоционално наситен, безупречно структуриран научно-фантастичен екшън хорър. Филмът съдържа някои от най-иконичните моменти в комерсиалното кино, а грандиозният финал е създаден от материята, от която се правят легенди.
„Пришълецът"
„Пришълците" на Камерън е велико кино, но първото място все пак е за оригинала. Филмът, от който започна всичко. Едно от най-класните, влиятелни и внушителни постижения на жанра. Режисьорът Ридли Скот е художник на ужаса, подпомогнат от първокласен екип и, разбира се, от дизайна на чудовищата на легендарния Х. Р. Гигер.
Именно тук дебютира негово ксеноморфско величество Пришълец. Лъскав, черен, потаен и съвършено смъртоносен кошмар с дълга опашка и две усти. Оригиналът дава началото на радикално развлекателна митология, кондензирана още в първия промоционален слоган: „В космоса никой не ще чуе писъците ти".
„Пришълецът" е бил интерпретиран като болезнена и извратена алегория на забременяването и раждането, на тревожността, която може да се породи от осъзнаването, че носиш чуждо живо тяло в организма си.
Чудовището има лъскава фалическа глава и стрелкащ се смъртоносен език - съвършен дизайн, който обогатява сексуалната символика. Естетиката на оригинала е проникната от биомеханичните секс-кошмари на Гигер, а финалът, в който младата Елън Рипли (Сигорни Уйвър) се изправя срещу ксеноморфа само по бельо е ярка илюстрация на великолепния ефект от качественото комбиниране на еротика, напрежение и ужас.
1.Alien 1 - Най-добрия със сигурност като дълбочина на сюжета и прочие,определено най-стойностния от сагата 2.Alien 2 3.Alien 4 4.Alien 3 - най-слабия и незапомнящ се от 4-те
Да, стана ни ясно, че автора на критичния материал си е нашенче! Какуту такуз ( превод от диалект = Каквото- такова ) както казват в община Раковски, но най-важно е да виждаме ЕРОТИКАТА в живота и в изкуството: фалически глави, забременявания... А бе защо българските мъже не искат и не искат да излязат от този соц-пуберитет и да престанат да се превъзбуждат при вида на жена по бельо?
Не съм съгласен с теб не познавам автора но специално частта за сексуалността е силно коментирана не само в България, ето типичен пример: http://alienexplorations.blogspot.bg/1979/10/sex-and-alien.html Само напиши alien и sex в интернет и ще видиш 100-тици теми на тая тематима не на български
Моята класация за тази филмова класика е : 1-Aliens (1986) 2-Alien (1979) 3-Alien 3 (1992) 4-Alien 4 (1997)
Ха,ха, ха......дреме ми на калашника какви са коментарите в нета като напиша в Гугъл "alien" и "sex". Да, отдавна знам, че тези две ключови думи изваждат доста перверзни простотии от "нет-а" :-). Не всички , обаче ,се отнасят до този филм. Истината е, че само един комплексиран чекиджия може да интерпретира фабулата на филма от този ракурс. Последното, което може да мине през акъла на един нормален човек е, че "супержената" ще влезе в сексуални отношения с едно голямо лигаво насекомо. Болни мозъци!
Критиката беше ненужно жестока към Прометей. Според мен и той заслужава някакво уважение, нищо че никъде във филма нямаше баш пришълец, ами само яйца и октопод. Ако Прометей нямаше претенциите да бъде предистория на Пришълеца щеше да си е едно доста стойностно филмче. За ранния Джеймс Камерън каквото и да кажем ще е малко- той е шлифовчик на съвършени диаманти, който доказва, че могат да са и по-съвършени ! А за Ридли Скот явно имаме грешни тълкувания на творчеството му. Очаквах Прометей да е свързан с Пришълеца, както "Нещото"от 2011 с едноименната класика на Джон Карпентър от 1982. Оригиналът те грабва само след 5 минути и е повече от напрегнат и интригуващ, но те гъделичка да видиш какво би могло да се измисли, като предистория. А сюжетът на филма от 2011 много точно следва оригинала.