Наръчник на филмовия сноб

Филмовите сноби са интересни представители на градската фауна - претенциозни изнасилвачи на словото с епично деформирани представи за природата на седмото изкуство.

Подобни същества, принадлеждащи към подвида  "български филмов сноб"  често могат да бъдат забелязани с шалчета и бири и в центъра на София.

Ако искате да наблюдавате глутници от кино-позьори в действие, трябва само да минете покрай Народния, през градинката пред "Кристал", по "Шишман", около малките Пет кьошета и най-вече пред НАТФИЗ.

Улица "Раковски" - пълна с театри и клекшопове, в които се продава алкохол на достъпни цени, съответно е любима територия на филмовите сноби.

Кенчетата и обемистите пластмасови бутилки с пенливо извинение за бира са предпочитано въоръжение на класическите арт-претенцийки през лятото, а зимата традиционно е осмисляна с ром и патрончета джин. Канабисът не е толкова императивен, но никога не вреди.

Онова, което наистина може да удари фатално филмовите сноби, е нюансираното, обременено с автентично разбиране към киното, отношение.

Затова, ако наистина искате да станете част от прослойката на арт претенциите и да превърнете позьорщината си в социално конвертируем лайфстайл, ще трябва да се съобразите с някои фундаментални особености на българската снобария.

Първо и най-важно условие за участие в динамичния живот на наблюдавания подвид - шалче.

Ако още нямате подобно, възможно най-скоро трябва да се снабдите с поне пет, различни по цвят, но обединени в елитарното си социално послание, парчета плат за врат.

Ако още на старта сте решили да минете на следващото ниво в модната снобария, тогава купувате половин дузина напълно еднакви шала, защото сте индивидуалист и не следвате тълпата.

Шалчетата са централно основание за навлизане в света на културната поза и основен комуникационен код за всеки уважаващ себе си филмов позьор.

Нищо не крещи "Аз мразя Спилбърг" така силно, както концептуалното "одекоряване" с артистични шалчета, които се носят навсякъде, дори в топли затворени помещения. Всъщност, най-вече там.

Така, отхвърлихме по-съществената част, да минем на второстепенната характеристика на наблюдавания подвид - перверзните вкусови предпочитания.

Съществуват няколко прости правила за поведение на филмовия сноб:

1. Демонстративно презрение към всичко що е комерсиално и успешно.

Повечето студийни продукции наистина са обидни за качественото кино, но класическият позьор отвежда този сантимент до ирационални крайности. Както вече споменахме - Стивън Спилбърг е синоним за лошо кино, а "Джурасик парк" не става за нищо, защото е глупав, развлекателен и инфантилен за масите - и като цяло изобщо не е дълбок и философски и "не ви пълни".

2. Вим Вендерс е по-добър режисьор от Мартин Скорсезе!

Достатъчно шокиращо, но прието в тези среди мнение, което ви гарантира активно участие в напрегнати натфизчийски дискусии.

3. Говорете за "ранния Тарантино", който сега се е продал.

4. Научете няколко заглавия на легендарния датски майстор Карл Теодор Драйер и ги пускайте като бомби над Дрезден при всеки удобен случай.

Напълно възможно е да участвате в тричасов разговор за Драйер с още пет човека, но никой от вас никога да не е гледал негов филм.

5. Истинското кино за вас свършва през 1965-а с "Лудият Пиеро" на Годар.

Всичко след това е "тотален шит". Вие просто декларирате смъртта на киното и изразявате обидата си от пошлата и вулгарна комерсиализация на това, велико някога, изкуство.

6. Жан-Люк Годар е един от малкото наистина добри режисьори, които ви е позволено да харесвате публично.

Другият е Стенли Кубрик. Всички елитарни позьорчета харесват Кубрик, въпреки че наистина е титан на киното. Но извън шепата признати имена, вашият вкус е оформен от спорното творчество на анонимни или псевдоскандални експериментални мъчители на сетива.

7. Поставяте на една плоскост Ким Ки Дук, Бергман и Зорница София.

Българското кино е супер!

Тъй като най-вероятно искате да сте част от него (ако вече не сте), вие изпитвате влечение към постиженията на местните филмови зарзаватчии. За вас "Мила от Марс" е нещо специално, "Козелът" е пост-модерен шедьовър, а "Пистолет, куфар и два смърдящи варела" всъщност е по-добър от "Две димящи дула", който копира по безобразен начин.

Колкото по-неадекватна режисура, невдъхновена операторска работа и калпав сценарий има един бълграски филм, толкова по-смел удар срещу системата е той. Всеки, пълен с декламаторски изпълнения и аматьорски грешки, аудио-визуален "джънк" е шамар за Холивуд.

Не само че българското кино е велико, но е и жертва на злокобен заговор.

Респективно и вие. То е арт и фестивално, и идейно, и затова не се гледа. Комерсиалните, схематични бг сериали пък са майсторски и занаятчийски, и супер важни за младото поколение творци. Изобщо, както и да го въртите, всичко, което вие и вашите приятели правите, е качествено.

Класическият филмов сноб прегръща изброените особености с лекотата, с която диша и пуши ръчно свити цигарки.

Той е готов за всякакви арт-предизвикателства и ако си изиграе картите правилно, ще бъде активен участник в българския културен живот.

В йерархията на заблудените за киното типажи, арт-позьорът заема място някъде над неграмотния консуматор на пуканки, кола и "Бързи и яростни" и под хлапето фен , което може да цитира всички реплики на Чубака от "Междузвездни войни". Хлапетата поне знаят, че Спилбърг е майстор.