"Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
"Една човешка драма."
Никола Вапцаров
Те се привличат. Те живеят заедно. Те се грижат един за друг. В крайна сметка - те се заобичват. Но вместо да са щастливи - единият прецаква всичко.
Този суперпознат сюжет, типичен за трагедията още от времето на Аристотел, едва ли може да ви изненада. Днес наричат филмите с подобен сюжет "драма" и сценаристите често завъртат още един обрат накрая, така че всичко да завърши с хепи-енд. В крайна сметка в комерсиалното кино хепи-ендът продава и ни кара да се чувстваме обнадеждени, след като излезем от кино-салона.
В сценария на широко коментирания филм "Аз преди теб" обаче няма хепи-енд. Е, почти.
Основната сюжетна линия следва типичната старогръцка трагедия, в която щастието се превръща в нещастие - и то с минимални обрати и трикове. Трагичният край на филма, който вече предизвика дори протести в различни части на света (ще разберете защо) обаче дължим на факта, че в основата на историята е литературно произведение - а именно бестселърът на Джоджо Мойс.
Подозирате, че финалът ще е апокалиптичен, още когато на входа на киното, преди медийната прожекция, ви подават хартиени кърпички, върху които е до болка познато изображение на влюбени мъж и жена. Нищо ново: от "Отнесени от вихъра", до "50 нюанса сиво" - масово постерите на драмите са едни и същи. Очевидно любовта ВИНАГИ продава.
Но този път, освен с любовни перипетии, "Aз преди теб" шамаросва публиката с модерен, явно съвсем нов пик на сантименталността: освен любовна, тук се сблъскваме и с явлението "социална сантименталност".
Задават се тежки въпроси от сорта на: "Кое е по-важно: индивид или общество?", но, за да няма усложнения - филмът дава категоричен отговор.
"Да живееш или да умреш - избери си сам". "Всеки има право на евтаназия". "По-добре млад и красив труп, отколкото стар и грозен" - вероятно така най-елементарно можем да обобщим посланията на филма, олицетворявани от главния герой. Изигран от красавеца Сам Клафлин, героят Уил Трейнър без особени притеснения може да бъде сравнен с мистър Грей от "50 нюанса сиво". И той е богат и преуспял, но за разлика от американския си събрат не е самоиздигнал се магнат, а е и обичан наследник на замъци и бизнеси. Но все едно - пак е въплъщение на западната индивидуалност - непреклонна, упорита и егоцентрична - но, представете си, ако можете - егоцентрична, но за добро. За най-голяма своя жалост Уил е закован в инвалиден стол и това никак не му харесва.
Той трябва да намери себе си. И намира истинската си съдба чрез Луиза (Емилия Кларк) - жизнерадостно, влюбено в живота момиче от бедно работническо семейство, без особено много перспективи. Тя е абсолютната противополжност на Уил.
Нейното гадже - вечно подвижният спортист Патрик (в ролята Матю Луис, познат ни от поредицата за "Хари Потър") се явява сценарния опонент на богатия инвалидизиран герой.
На ниво сценарий "Аз преди теб" е същинска класика - под което разбирайте - нищо ново, но пък добре работещо старо. На ниво режисура британската режисьорка Теа Шарок, за която това е първи опит на големия екран, се е справила повече от добре: филмът изобилства от реалистично заснети сцени с приятни комедийни елементи, характерите на героите са предадени достоверно, а детайлите са обмислени спрямо характерите.
Кастингът на актьори също е повече от симпатичен.
Емилия Кларк, която познаваме от ролята на Денерис Тангериан в Game Of Thrones тук бяга много успешно от образа си на фатална принцеса в сериала и се превъплъщава в чудесно провинциално момиче с огромна чаровна усмивка. Тази роля е сериозна заявка за възможностите на Емилия Кларк в голямото кино.
За всички фенове на Game Of Thrones "Аз преди теб" съдържа още една изненада: в ролята на бащата на Уил - заможния и достолепен Стивън Трейнър можем да видим Чарлс Данс, който играе Тивин Ланистър в екранизацията по книгите на Джордж Мартин.
Що се отнася до музиката: в саундтрака са комбинирани модерни и по-стари сълзливи парчета - като сред новите песни се отличава Photograph на Ед Шийрън (за която избухна скандал за плагиатство, но това е отделна тема).
Като се абстрахираме от факта, че към края на филма ще сте намразили целия снимачен екип, който с умишлена - и дори целенасочена, жестокост ви кара да плачете - филмът вероятно ще ви хареса - стига да успеете да му простите претенцията, че ще ви каже някакви големи истини за живота или за смъртта.
С една дума: вероятно ще използвате по предназначение хартиените си кърпички, но не е вероятно да вземете особено присърце драмата с доброволната смърт на главния герой. Но пък е поучително да разберете, че когато правозащитните организации скачат срещу филма, защото рекламирал евтаназията на инвалидите - най-вероятно единственото, което търсят е обществено влияние.
Който иска - да скача. А който иска - нека просто се наслади на емоцията, за която си е платил.
