През последните години наистина стана особено доходоносно да се правят продължения, предистории и спинофи в рамките някоя филмова поредица.
Именно нещо такова е новият "Фюриоза: Сага за "Лудия Макс", който се явява разказ за произхода на един от основните герои в "Лудия Макс: Пътят на яростта" от 2015 г.
За предния филм може да се каже, че беше достойно продължение на класическата трилогия с Мел Гибсън, въпреки че в главната роля на култовия Макс Рокатански не бе той, а Том Харди.
С "Пътят на яростта" авторът и режисьор на цялата поредица Джордж Милър успешно надгради своя оригинален свят. Комбинира осемдесетарската пънк постапокалиптична визия с най-съвременните инструменти в киното, за да получи в крайна сметка високоадреналинов и високооктанов модерен екшън.
Доста висока летва, особено на фона на "Бързи и яростни" и други подобни логически безумия от последните две десетилетия. Та сега големият въпрос е дали Милър е успял да надскочи "Пътят на яростта" с "Фюриоза".
Краткият отговор е "не". Това в никакъв случай не прави "Фюриоза" лош филм, но и не оправдава напълно големите очаквания.
Вижте трейлър на "Фюриоза: Сага за "Лудия Макс" тук:
Действието в новия филм се развива около 15 години преди "Пътят на яростта" и в рамките на два часа и половина ни отвежда директно към събитията в него, като ни показва главната героиня във времето между двата филма.
Фюриоза е родена в малък идиличен оазис, който представлява своеобразен остров на изобилието и мира в свят на хаос и насилие. Тя обаче изтръгната от там - отвлечена е от група мародери, окована, малтретирана, държана в клетка, продадена и след това в продължение на години оцелява, преструвайки се на нямо момче.
Цялата ѝ същност е калена и оформена (по-скоро деформирана) от желанието за отмъщение и преживяното страдание.
В периода на нейното детство Фюриоза е изиграна от Ейла Браун, докато в кожата на порасналата героиня вече е Аня Тейлър-Джой ("Дамски гамбит").
Тук идва един от проблемите на филма. Досега всички в поредицата са представлявали моментни картини от постапокалиптично бъдеще, докато сега всичко се развива в много голям период от време.
"Фюриоза" се разгръща като сценична пиеса, буквално разделена на различни актове, които показват трансформацията на главната героиня от невинно дете към безмилостен войн.
Идеята е чудесна, но виждаме твърде много от нейното детство, докато интригата изчезва и историята сякаш се размива между мисия за завръщане у дома и мисия за отмъщение.
От "Пътят на яростта" знаем, че "Зеленото място" вече не съществува, а знаем също така, че Фюриоза оживява, за да разбере това. Така че единствената интрига в сегашния филм са поредицата от ужасяващо шантави неща, които ѝ се случват, докато се запознае с Макс.
На самата Тейлър-Джой не ѝ се налага да показва кой знае какви драматични умения. Появява се някъде след първия един час и за целия филм има едва няколко изречения с реплики, а през останалото време е заета предимно с екшън. Има и някакъв любовен момент, но той е толкова бегъл, че дори не заслужава да му обръщаме особено внимание.
За съжаление, въпреки цялата способност на Тейлър-Джой да привлича внимание, когато е на екрана, Фюриоза изглежда по-скоро като второстепенен герой в собствения си филм.
Малко по-интересен е антагонистът Дементус.
Крис Хемсуърт го изиграва в своя собствен стил, който затвърди със супергероя Тор. И тук по сходен начин имаме персонаж, който прилича на нещо средно между рок звезда от началото на 80-те и напомпан калифорнийски сърфист.
Разликата е, че Дементус все пак трябва да е злодей и затова режисьорът е прибавил солидна доза психопатия към образа. В някои моменти той изглежда гротескно комичен в своята жестокост, но това е типично за света на Милър, където е загубена всякаква форма на човечност и просперират единствено и само достатъчно лудите и безскрупулни.
За мен далеч по-интересна би била предистория на Дементус и плюшеното му мече, с което той никога не се разделя и чиято история е далеч по-тъмна, отколкото изглежда на пръв поглед.
В по-широк план Милър е свършил страхотна работа по отношение на заснемането на екшъна. Филмът задължително трябва да се гледа на голям екран, тъй като режисьорът представя по впечатляващ начин мащабите и необятността на австралийската пустош.
Тя служи за фон на не по-малко епични екшън сцени. Най-добрата е към средата на филма и представлява 15-минутно преследване, напомнящо кулминацията в "Пътят на яростта".
Въпреки че двете сцени са сходни, някак си няма как да не останем впечатлени от гигантски камион-цистерна с два 8-цилиндрови двигателя, който е преследван от коли, джипове, мотори, мотопарапланери и нещо, наподобяващо гигантска черна медуза, спускаща се от небето.
Ясно ни е как звучи, но подобна сцена привлича вниманието, стига да се абстрахирате от пренебрегването на някой и друг физичен закон.
Във "Фюриоза" Милър запълва празните места по отношение на човешките общности, които движат разказа в "Пътят на яростта". Разбира се какви са отношенията между основните фракции в този свят. Те са сложни, но в крайна сметка опират до само едно нещо - насилие.
Може да се каже, че "Фюриоза" прави много силна смислова препратка към оригинала на поредицата от 1979 г. - история на загуба и неутолимо желание за отмъщение, поставящи началото на цикъл от насилие, от който главният герой никога не може да избяга напълно.
НАШАТА ПРИСЪДА ЗА "ФЮРИОЗА: "САГА ЗА ЛУДИЯ МАКС": 3 от 5 кафенца
