"Хамнет" не е филм, който се побира в стандартните шаблони. Даже в първата третина е възможно да срещнете трудности в определянето на жанра.
Лентата започва с намеци за биографична драма, която проследява семейния живот на може би най-големия гений в литературата. Но постепенно в разказа се прокрадват и магически мотиви, които да размият границата между реалното и въображаемото.
Едва към средата на филма режисьорката Клои Жао задава ясно тона на продукцията.
"Хамнет" не е поредното шоу за Уилям Шекспир, въпреки очевидната препратка, а история, която се фокусира върху нещо далеч по-трудно за разказване - преживяването на скръбта след загубата на любим човек.
Трейлъра гледайте тук:
Действието се развива през погледа на Агнес (Джеси Бъкли) - млада жена, която поддържа почти свръхестествена връзка с природата. Тя е привързана към гората до степен на налудничавост и първобитните ѝ практики учудват даже хората от XVI век.
Агнес е самотна особнячка, разбирана и приемана единствено от брат си, докато не среща учителя по латински Уил (Пол Мескал).
По съвсем различни причини той също не се радва на особено висок авторитет в общество, което оценява хората според селскостопанските им умения.
Двамата аутсайдери долавят, че имат сходна съдба, и се поддават на връзката, която усещат помежду си.
Малко след като започват да се срещат насаме, Агнес забременява, Уил обявява любовта си към нея и двамата се женят въпреки неодобрението на семействата си.
До този момент, ако не знаехме за кого точно става дума, историята спокойно би могла да мине за обикновена семейна драма.
Но Клои Жао използва реалните събития не за да ги възпроизведе буквално, а за да изостри напрежението и моралните залози в разказа.
Макар името на Уилям Шекспир да прозвучава едва във финала, през цялото време е ясно, че става дума именно за английския бард - мъжът, който напуска семейството си, за да преследва личните си амбиции.
В сюжета са вплетени директни цитати от Шекспир, които ни поставят пред неудобен избор: кое е по-голямото предателство - един от най-големите таланти, раждали се някога, да загърби дарбата си и да се отдаде на учителстване и производство на кожени колани, или съпруг, дал обет за вярност, в крайна сметка да предпочете себе си.
Хамлетовски въпрос, погледнат от всички страни.
Драматичният заряд се усилва още повече, когато домът на Уил и Агнес е връхлетян от най-черната болест на своето време - чумата.
Едното им дете се разболява и докато майката се бори за живота му, остава незабелязано, че другото вече е заразено - и по-късно умира.
Случилото се отприщва буря от мъка, която рядко може да бъде изразена на голям екран, защото тя е преди всичко вътрешен процес. Именно тук Джеси Бъкли прави феноменално изпълнение.
Играта ѝ е сред най-силните, които киното е виждало в последните години, и ако на наградите "Оскар" успее да пребори конкуренцията и да вземе статуетката, това би било напълно заслужено признание.
Подкрепена от не по-малко талантливия Пол Мескал, Бъкли демонстрира колко решаващи могат да бъдат микромимиките и едва доловимите жестове, които сами по себе си разказват цяла история.
Сериозен принос има и кинематографията, която напомня за ""Зоната на интерес" на Джонатан Глейзър.
В кадрите ясно се усеща съпоставката между голямото и малкото, а камерата следва актьорите така, че зрителят да се почувства не като страничен наблюдател, а като тих свидетел на случващото се.
Особено силен е и контрастът в начина, по който Уил и Агнес възприемат дома си. Когато сме насаме с Уил, пространството се превръща в тъмна, неуютна пещера - отражение на вътрешната му празнота. А когато гледната точка е на Агнес, домът се изпълва със светлина и цветове.
Голямата заслуга на адаптацията на Клои Жао е, че не просто разказва за загубата, а се осмелява да я изследва.
Да изразиш мъката си и да продължиш напред звучи просто, но след тежка трагедия често изглежда като предателство към човека, когото си изгубил. Родителите зациклят в самообвинения и хипотетични сценарии, в които едно по-различно решение би могло да ги спаси от болката.
И по най-абсурдната ирония, именно този им избор прави от травматичното събитие доживотна диагноза.
Филмът "Хамнет" доказва, че има защо да се живее дори когато човек бъде сполетян от най-голямата трагедия.
С тази история Клои Жао успява да създаде едно от редките киноизживявания, които действат като терапия - провокират потиснатите емоции и отварят пространство за необходимия катарзис, без който продължаването напред би било невъзможно.
Това е умение, все по-рядко срещано сред съвременните творци, и напълно заслужава всеки един от позитивните си отзиви.
ОЦЕНКАТА за "Хамнет": 4 от 5 кафенца
Филмът тръгва по кината от 23 януари.
Другите филмови премиери на януари може да видите тук:
