Осем години след последното им приключение "Смърфовете" отново са готови да събудят синята вълна - този път с благословията на поп иконата Риана. Дали обаче ще им се получи? Ще предизвикат ли отново предишния фурор?
Има два типа хора, които ще гледат новия филм за сините човечета. Първият са малките деца и техните родители, вторият - Gen Z, които изпитват носталгия при среща с анимацията.
Лично аз съм от втория тип. Преди десетина години, когато излязоха първите два филма за смърфовете, историите им така ме погълнаха, че всеки път, когато виждах син цвят, се сещах първо за тях.
••• Трейлъра гледайте тук:
Затова отидох да гледам новия филм силно обнадеждена, че за около час и половина ще мога да се върна отново към детството си. Че киносалонът ще ме транспортира обратно във времето, когато малките човечета на Пейò бяха най-големият хит сред анимациите и обединяваха цялото ни поколение в синия си култ.
Но останах дълбоко разочарована.
Новият "Смърфовете" започва с предистория за четирима зли магьосници, които искат да владеят цялата галактика чрез четири магически книги, една от които някак е попаднала в Смърфското село.
Там купонът не спира да тече. Виждаме Татко Смърф, който е диджей на технобийт в изпълнение на Тайла, и останалите смърфове, които се разбиват от танци като за TikTok видео.
В този център на веселието е и смърфът Без Име - единственият, на когото не му е до парти, тъй като още не е открил призванието си.
Чувството за безполезност на Без Име обаче избледнява, когато заедно със Смърфиета откриват магическа книга, която му дава сили да отваря портал към други светове и измерения.
В това време злият Разамел - един от магьосниците и брат на Гаргамел - улавя Татко Смърф, а смърфовете се втурват да го спасяват, използвайки новопридобитите способности на Без Име.
Като се има предвид основата на сюжета и фактът, че филмът няма възрастови ограничения, се подразбира, че целевата група са децата.
"Смърфовете" се старае да привлече най-малките кинопосетители и с историята си да им покаже, че доброто винаги побеждава злото и че, ако вярваш в себе си, ще постигнеш всичко.
Но от гледната точка на 20-годишен, на човек, който не е пропускал филмите за смърфовете през 2011 г., 2013 г. и 2017 г., тези теми ми се сториха повърхностно представени.
Искаше ми се "Смърфовете" да засегнат повече универсални въпроси, с общовалидни внушения , както го направиха "УОЛ.И" и "Отвътре навън". А не да остават през цялото време в плитчините.
Визуално историята също не ме впечатлява. Има прекалено рязка смяна в анимацията.
Ако в предишните филми визията беше хибридна - и CGI, и live-action - то тук реалните сцени са колкото да отбият номера. Основно са използвани рисунки, които се опитват да пресъздадат оригиналния комикс на Пиер Кюлифор - Пейò.
С този опит за реверанс към създателя на смърфовете анимацията попада на ничия земя. Нито е стилна, нито е модерна, нито събужда чувство за носталгия. Прилича повече на демоверсия на игра в етап на тестове.
На някои места има неприятно за окото разминаване между 3D анимацията и реалните сцени. Например около замъка на Разамел: отвън е показан истински замък, а отвътре те посреща опростен CGI, лишен от каквито и да е било детайли, камо ли красота.
Дразнещо е и изглежда скалъпено в сравнение с другите три филма, в които Смърфовете са анимирани толкова реалистично, че ни караха да се чудим дали не съществуват наистина.
Предполагам, че и за едно малко дете ще е по-интересно да гледа по-реалистично анимираните филми, отколкото това подобие на оживял комикс.
Разочарование изпитах и защото гледах филма с дублаж на български, а ми се искаше да чуя гласа на Риана, която озвучава Смърфиета.
Поп звездата пое ролята във франчайза от Кейти Пери и Деми Ловато и щеше да ми е интересно да чуя как се справя, но успях да хвана гласа ѝ само в някои от песните.
Необяснимо решение за мен си остава защо първите песни от филма са с оригиналното английско аудио, а с развитието на сюжета пеенето на изпълнителите е озвучено на български.
Малко ми се размива идеята да ни привличат с името на Риана в една от главните роли, но само англоговорящите да имат възможността да я чуят.
Въпреки това, в общи линии саундтракът е на много високо ниво. Още от самото си начало с диджей Татко Смърф до финала с хинди танца на смърфовете.
Има многообразие от жанрове, които, макар че са хаотични, си пасват добре.
Колкото до сценария имайки предвид, че "Смърфовете" е комедия, очаквах повече смешки, а се оказа обратното: филмът е по-скоро безинтересен и скучен.
Показателно е и че на медийната прожекция имаше колеги с деца, които си тръгнаха по средата на историята. Явно и за тях не беше достатъчно забавно и поносимо, че да го изгледат докрай.
Ако някой от моето поколение ме попита дали ще му препоръчам новия "Смърфовете", отговорът ми със сигурност ще бъде: не. Блудкава история с хубави песни, но нищо специално.
Предните филми за сините човечета са много по-добри, дори бих казала култови за Gen Z, и вдигат високо летвата, която новият филм, за жалост, не успява дори да докосне.
Оценката за "Смърфовете": 2 от 5 кафенца
Премиерата на филма е на 18 юли.
Още филми, които да гледате на кино през този месец, ще намерите тук:
