Една от камерите е насочена към Робърт Дауни-младши. Церемонията е за връчване на наградите "Оскар", но годината е 1993 г. - близо седмица преди 28-ия му рожден ден.
Актьорът, с рошава коса и небрежно набола брада, мрачно гледа към сцената, където Джоди Фостър изброява номинираните за "Оскар" за най-добра мъжка роля. Той е сред тях, но конкуренцията е сериозна - Клинт Истууд, Ал Пачино, Дензъл Уошингтън и вече забравения Стивън Рей.
Когато Джоди Фостър обявява като победител Ал Пачино, лицето на Дауни-младши остава каменно, погледът - все така мрачен.
Младият тогава актьор, вече доказал таланта си и сдобил се с номинация за най-голямото отличие в киното, ще трябва да чака над три десетилетия, за да се качи на тази сцена като победител.
Три десетилетия, в които преминава през борба със зависимости и западаща кариера, преди с няколко правилни житейски избора и още по-правилни роли да се изстреля към върха на Холивуд както никога преди. И след като държеше най-масивният франчайз в историята на раменете си (да, говорим за филмовата вселена на Marvel) над десетилетие, той отново се впусна в търсене на актьорски предизвикателства.
И признанието не закъсня.
На 10 март 2024 г. той излезе на сцената на "Долби тиътър" в Лос Анджелис, за да получи "Оскар" за най-добра поддържаща роля. Три пъти за щастие в този случай важи с пълна сила. Но за кои филми е номиниран Дауни-младши?
Първа номинация: "Чаплин" през 1993 г.
Да изиграеш едно от най-знаковите имена на киното в биографичен филм може да бъде твърде голяма хапка. Дауни-младши обаче дава всичко от себе си, за да влезе в кожата на Чарли Чаплин във филма на режисьора Ричард Атънбъро.
Интересното е, че той дори не е първият избор на студиото - те предпочитат някой като Робин Уилямс или Били Кристъл за ролята. Самият Атънбъро при първата си среща с Дауни му показал снимка на Том Круз и попитал нямало ли да е страхотно, ако Круз изиграе Чаплин. Режисьорът виждал прилика между бъдещата екшън звезда и легендата на нямото кино.
Ролята все пак отива при Дауни, а резултатът е налице. Макар "Чаплин" да получава смесени отзиви, всички са единодушни - младият актьор се е справил великолепно с главната роля, което му носи и номинация за златните статуетки.
Това обаче не е достатъчно - Ал Пачино получава наградата за изпълнението си в "Усещане за жена".
А за Дауни следват трудни години. След средата на 90-те проблемите му с наркотиците го вкарват новините не с изпълнения на екрана, а с изцепки в истинския живот.
Втора номинация: "Тропическа буря" през 2009 г.
В началото на новия век, вече чист и осъзнал, че не може да продължава така, Дауни-младши лека-полека се завръща на екран с продукции като "Готика" (2004 г.), Kiss Kiss Bang Bang (2005 г.) и трилъра "Зодиак" (2007 г.).
По това време получава ролята на Тони Старк в комиксовия екшън "Железния човек" (отново трябва да убеждава шефове, че е подходящ), с което са положени основите на милиардния франчайз със супергерои на Marvel. Но 2008 г. е значима за Дауни не само с ролята, която ще му донесе милиони долари, но и с тази, заради която ще получи втората си номинация за "Оскар".
Дори до днес (всъщност особено днес) тази номинация е изненадваща, защото е за филма "Тропическа буря" - сатирична комедия, режисирана от Бен Стилър и в някаква степен осмиваща Холивуд. Героят на Дауни в нея - Кърк Лазаръс, е носител на пет награди "Оскар" и закачка с напълно потапящите се в роля актьори.
За следващия си проект Лазаръс си прави операция, за да затъмни кожата си временно и да стане чернокож - толкова е отдаден на актьорския занаят.
Дауни тук е във вихъра си - не само че се закача с някои от най-награждаваните си колеги в американското кино, но и вкарва австралийски акцент в употреба, а за капак играе бял актьор, превръщащ се в тъмнокож - нещо, което днес едва ли бихме видели на екран дори в комедия.
Прави последното толкова добре, че дори тъмнокожите зрители харесват шегата и вместо остракиране от Холивуд тя му носи номинация за "Оскар" за поддържаща роля.
"Забавно ми е, защото ролята е на човек, който е обсебен от преследването на Оскари глупак. Цялата му мотивация са Оскарите", казва актьорът в интервю за USA Today.
В крайна сметка губи и този път. На церемонията "Оскар"-ът за поддържаща роля е връчен посмъртно на Хийт Леджър за ролята на Жокера в "Тъмният рицар" на Кристофър Нолан.
С добре оформена прическа и гладко обръснат, Дауни този път реагира по-добре на новината и започва да аплодира, когато е обявено името на Леджър.
Трета номинация и триумф: "Опенхаймер" през 2024 г.
Десетилетието след втората номинация е белязано от ролята на Железния човек, която донесе на Дауни пари, но не и признание от Академията. Тук-там се прокрадваше и някой друг проект от рода на "Шерлок Холмс" и "Доктор Дулитъл".
Но с "пенсионирането" на Тони Старк от филмите на Marvel, актьорът отново се отдаде на предизвикателства, сред които следващият голям проект на Кристофър Нолан - "Опенхаймер".
Дауни влезе в ролята на Луис Строс - бизнесмен и филантроп, председател на комисията за атомна енергия на САЩ и заклет враг на "бащата на атомната бомба" Дж. Робърт Опенхаймер.
"Нека го кажа така: не виждах нищо от Луис Строс в Робърт Дауни-младши - нищичко", казва Нолан пред Vanity Fair. "Не го познавах, но го бях срещал няколко пъти, и гледайки го отстрани, усетих, че е в период, където ще бъде готов да опита нещо наистина различно."
В крайна сметка Дауни-младши отговаря на предизвикателството и по думите на режисьора се явява за снимките изключително подготвен. Пред очите на Нолан и на оператора Хойте ван Хойтема той обикаля из стаята и изнася монолози от по няколко страници, след което го прави отново, но опитвайки нещо различно.
Изпълнението е толкова добро, че е номиниран отново за "Оскар" за поддържаща роля. В сезона на наградите "обира" БАФТА, награда на Актьорската гилдия и "Златен глобус".
Накрая идва и 10 март 2024 г., почти 31 години след онази церемония, на която е номиниран за "Чаплин", и 15 години след номинацията за "Тропическа буря".
Този път Робърт Дауни-младши чува името си, когато е отворен плика с победителя. Вече на 58 години, но сякаш много по-жизнен, актьорът се качва на сцената и получава статуетката. И не пропуска да се пошегува със себе си.
"Искам да благодаря на ужасното си детство. И на Академията. В този ред", казва той. А малко след това допълва: "Имах нужда от тази работа повече, отколкото тя се нуждаеше от мен. Крис [Нолан] знае това."
Ние знаем друго - талантът винаги е бил с него, вече над три десетилетия. Просто най-накрая получи заслуженото признание.
