Ако сте от хората, на които все още им омекват коленете от правилно подредените зъби на Том Круз, не може да прежалите филмите на 80-те с писаните по калъп диалози, а душата ви се пълни от лупинги на изтребители последно поколение, то "Топ Гън: Маверик" ще е заглавието, заради което ще подскачате от щастие.
В противен случай, завръщането на капитан Пийт Мичъл "Маверик" на големия екран ще мине в едни протяжни 2 часа и 17 минути, в които почти 60-годишният Круз изпълнява неприлични за възрастта си каскади, а пред очите ви се рее най-ефектната реклама на военна техника от първия "Топ Гън" насам.
Да се изясним от самото начало. За въздействието "Топ Гън: Маверик" от голямо значение е дали помните добре първия филм от 1986 г. и до колко ви липсват сантименталното философстване за живота и семейството на кино героите от 80-те. По мерилото на тези критерии, продължението на "Топ Гън" е брилянтно.
Концепцията на филма очевидно цели да гъделичка носталгията чрез ексхумация на филмови образи отпреди 30 години, като междувременно се превърне в най-големия блокбъстър за лято 2022.
В замяна на парите ви за кино Джоузеф Косински ("Забвение", "Трон: Заветът"), който поема щафетата от Тони Скот в режисурата на втората част от историята за най-добрите пилоти на Америка, обещава щедри визуални и звукови ефекти, с които да се заблудите, че летите в пилотската кабина рамо до рамо с Том Круз.
В началните сцени на втория "Топ Гън" отново се събираме с капитан Маверик (Круз), чието его пак разписва чекове, които героят не може да осребри. Въпреки мрачното мърморене на адмиралите обаче, Маверик продължава да е уважаван от летците заради номерата си във въздуха.
Но колкото и да е добър в небето, Маверик не може да избяга от биологичния си часовник, който му очертава бъдеще на пенсионер и може би преподавател, ако намери сили да укроти сприхавия си нрав.
Животът му дава шанс да усети сладостта от златните си години, когато офицерът от военноморските сили Честър "Хамър" Кейн (Ед Харис) съобщава на Маверик, че му е наредено да се върне в Топ Гън, за да се включи в мисия по унищожаване на ядрени запаси.
Капитанът приема новината със смесени чувства, защото все още не е преживял смъртта на приятеля си Гуус от първия филм. Но надеждата, че на неговите години все още може да ръководи задача от глобално значение, пречупва силните му емоции и го връща в базата, от която тръгва кариерата му.
Не минава много време преди Маверик да разбере, че всъщност е извикан, за да обучи 12 от най-добрите млади пилоти, които трябва да унищожат ядрените запаси на врага (без да става ясно кой е той), а носът на капитана няма и да помирише F-18-ките на пистата.
Сред учениците на Маверик е и синът на приятеля му Гуус - Брадли "Рустър" Брадшоу (Майлс Телър), с когото трябва да изглаждат някои стари недоразумения. Най-вече по отношение на обещанията, които капитанът е дал на покойните му родители.
Миналото е централна линия в новия "Топ Гън" и не изглежда това да е случайно. Явно Косински, Джери Брукхаймър като изпълнителен продуцент, а и самият Том Круз се опитва да припомнят една вече издишаща рамка на разказ в Холивуд, където се лее тестостерон, старомоден адреналин, сляп патриотизъм към Америка и няма намек за широко обсъжданата токсична мъжественост.
На никого не му пука за политическата коректност в "Топ Гън: Маверик". Женските образи и основно този на барманката Пени (Дженифър Конъли) са окарикатурени до персонажи, които съществуват, за да въздишат по запотените мускули на мъжете и да им сипват бира. Свежа глътка въздух, ако ви е дотегнало от феминизъм и монолози за равните права.
Героите на мъжете също не излизат от кино моделите на 80-те. Тези с висок военен ранг са във филма, за да разнасят сърдитите си погледи, а сред младите отново се оформя обичайната битка за алфа мъжкаря на групата.
Диалозите между персонажите миришат на прах и паяжини. Сценарият до голяма степен повтаря репликите, темпото и арката на героите от оригиналния "Топ Гън", доказвайки, че нищо не се услажда на Холивуд повече от претоплена манджа. Дори и да е клише по всички стандарти на съвременното кино.
Говорейки за клишета, мачото на холивудските филми от едно време също е в действие. Том Круз отново е в униформата на Маверик, същата, каквато я е оставил през 1986 г. Освен приближаването към достолепна възраст, за което само понякога си дава сметка, нищо в поведението на персонажа не се е променило, съответно и в играта на Круз.
Малката, но доловима разлика със стария филм, е, че "Топ Гън: Маверик" е използвал до краен предел нюха на Косински към специалните ефекти, за да уплътни сценария с по-реалистични кадри във въздуха и да засилили фетиша към военната мощ на САЩ.
Пренебрегвайки това изключение,"Топ Гън: Маверик" остава филм от стара школа - за времената , в които жените от блокбъстърите се използваха за украшение, а основният конфликт се крепеше около перченето с мъжествеността. Ако вие попадате в тази група зрители, грабвайте пуканките.
"Топ Гън: Маверик" тръгва по кината от 27 май.
