През последните няколко години Балтийско море се свързва най-вече с геополитическо напрежение и противопоставянето между Русия и НАТО.
Само че от дълбините му напредва враг, който може да се окаже далеч по-опасно предизвикателство. И той може да затрие живота от него.
В Балтийско море се намират едни от най-големите "мъртви зони" в световния океан - области с критично ниски нива на кислород заради човешката дейност и замърсяване.
Доклад от началото на годината на Института "Лайбниц" за изследване на Балтийско море се призовава за по-стриктно управление на водните ресурси, като се предупреждава, че необходимостта от възстановяване на Балтийско море става все по-неотложима.
Какво представляват мъртвите зони
Вече над пет десетилетия Балтийско море страда от процеса еутрофикация. При него се повишава количеството на химическите вещества (азот, фосфор), участващи в минералното хранене на растенията, което на свой ред води до повишена биологична продуктивност и по-специално - бурно развитие на водорасли.
В България това е известно и като "цъфтеж на водата". Повече водорасли на повърхността означава промяна на светлинните условия за дънните водорасли и те загиват.
При разлагането им се отделя въглероден диоксид, който не само, че е отровен, но и понижава общото количеството кислород в района.
Крайният резултат са огромни зони с минимално количество кислород, където не е възможно да има живот.
Веществата, които подхранват "цъфтежа" на водата идват най-вече от човешката дейност, включително торове за селското стопанство, необработени или недостатъчно пречистени отпадъчни води и промишлени отпадъци - особено от преработката на храни и химическото производство.
Кое му е специалното на Балтийско море
Мъртви зони се наблюдават навсякъде по света, но в случая има много специфики. На първо място Балтийско море е плитко (средна дълбочина 54 м), полузатворено и с много ограничен водообмен със съседното Северно море.
Тоест има много малко реално движение в него, тъй като е затворено между Скандинавието, Европа и Русия, а единственият му досег с друга голяма водна маса е през тесните Датски протоци.
Другият важен фактор е, че в Балтийско море се вливат поне седем големи реки. Водосборният му басейн е четири пъти по-голям от него и в района му живеят почти 90 милиона души заедно с тяхната дейност и отпадъци.
Това включва и натоварен морски трафик под формата на около 55 000 морски съда, преминаващи годишно през протоците около Дания.
Не на последно място остават и климатичните промени. Според доклада на института "Лайбниц" повърхностните температури в централната част морето са се повишили средно с почти 2 градуса от 1960 г. насам. Тенденция към затопляне се наблюдава и в по-дълбоките слоеве.
"Тъй като по-топлата вода абсорбира по-малко кислород от студената, летните притоци имат по-малък потенциал да аерират дълбоките басейни на Балтийско море в сравнение със зимните притоци", добавя докладът. "В по-топлата вода кислородът се изразходва по-бързо, което увеличава вероятността от появата на мъртви зони."
Усилия обаче не се пестят
В целия регион действат множество организации, включително финландската фондация "Джон Нурминен", която работи със земеделските общности за намаляване на количеството азот и фосфор, причиняващи еутрофикация в Балтийско море.
Освен във Финландия организацията е имала дейност и в пет града на Беларус преди началото на войната в Украйна.
"Това мотивира Литва, и Полша също да предприемат допълнителни мерки, тъй като вече не получаваха замърсени води от Беларус", казва пред BBC д-р Анамари Аракоски-Енгард, която ръководи проекта.
На още по-високо ниво действа междуправителствената организация HELCOM, която включва всички държави с излаз на Балтийско море, включително Русия. Основна роля на сдружението е да изпълнява Конвенцията за опазване на морската среда в района на Балтийско море (Хелзинкската конвенция) и да прокарва дългосрочни планове за действие и инициативи.
Например заради програма за въздушно наблюдение броят на откритите нефтени разливи е спаднал от 763 през 1989 г. до едва 32 през 2023 г.
"В края на 90-те години създадохме система за горещи точки на замърсяване и постепенно успяваме да премахваме все повече от тях", казва Рюдигер Щремпел, изпълнителен секретар на HELCOM "Наскоро научихме, че Полша е успяла да премахне последната си гореща точка."
Нивото на замърсяване с хранителни вещества, сяра и азотни оксиди също се счита, че "значително е намаляло".
