Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Топ 8 играчи, на които не успяхме да се насладим напълно заради контузиите им

Те постигнаха толкова много, а ако не бяха травмите, можеха да постигнат и още повече. Встрани от постиженията им обаче, просто ни се искаше да можем да ги гледаме по-често през активната им кариера
Те постигнаха толкова много, а ако не бяха травмите, можеха да постигнат и още повече. Встрани от постиженията им обаче, просто ни се искаше да можем да ги гледаме по-често през активната им кариера

За съжаление, хроничните контузии не позволяват на мнозина талантливи футболисти да разгърнат пълния си потенциал.

Някои от най-големите таланти в историята не успяват да оставят достатъчно значима следа на терена, просто защото тялото им не го е позволило.

Други постигат велики неща, но въпреки това оставаме с впечатление, че са могли да направят още повече - и ако не бяха травмите, сега щяхме да ги споменаваме редом до най-големите имена в играта.

Днес си припомняме всеизвестни футболисти, които неведнъж са ни радвали с изявите си, но ни се искаше да ги виждаме по-често в оптимална кондиция. И сякаш футболът загуби твърде много от честите им отсъствия по време на активната им кариера или ранното им отказване.

Ето топ 8 на играчите, за чиито травми най-много съжаляваме:

Снимка: Getty Images

8. Джак Уилшър

"Ако имаше кариера без контузии, вече щяхме да говорим за него като за един от най-добрите централни полузащитници в Европа" - думите са на Шави Ернандес от ноември 2015. 

Идващи от актуалния капитан на отбора победител в Шампионската лига, тези думи би трябвало да са изключителен комплимент, но в случая на Уилшър бяха изтъркана вече забележка, която просто напомняше нелицеприятната реалност за англичанина.

Шави беше казал същото за него и 4 г. по-рано - в единствения сезон, в който Джак беше започнал като титуляр повече от половината мачове на Арсенал.

В никой от останалите си сезони при "артилеристите" той не успя да постигне това, а прекара на "Емирейтс" цяло десетилетие. Периодите му в Борнемут, както и в Уест Хем, където е и до днес, са белязани от същата физическа чупливост.

Съотношението между изиграни и пропуснати мачове в кариерата му е почти 50 на 50. Сега Уилшър е на 28 г. и остава някаква бегла надежда, че ще играе поне малко по-редовно в още няколкото активни години, които му остават. 

Снимка: Getty Images

7. Марко Ройс

Нито Борусия Дортмунд, нито германският национален отбор се съмняват в качествата на Ройс, един изключителен атакуващ играч, който е способен да направи всеки отбор по-добър. 

Но за съжаление здравословните му проблеми го спират да постигне каквото и да е постоянство, спират го да вземе участие и в най-важните мачове на неговите отбори. А това продължава вече десетилетие.

Ройс пропусна победния за Германия Мондиал 2014, както и Евро 2016 по-късно, а при най-големия трофей в кариерата си до момента (Купата на Германия от 2017-а) скъса сухожилие във финала и беше изваден на полувремето.

"Бих се отказал от всичките си пари, за да съм здрав и да мога да върша работата си, да правя каквото обичам", сърцераздирателно промълви Ройс преди няколко години.

Снимка: Getty Images

6. Ариен Робен

Това е пример за футболист, който успява да достигне статут на легенда, въпреки всички проблеми и въпреки безмилостен прякор като Стъкления. 

Той участва във финал на Световно първенство, отбеляза победния гол във финал на Шампионската лига и спечели към 30 трофея на клубно ниво, включително шампионски титли на Нидерландия, Англия, Испания и Германия. 

Затова и дума не може да става, че Робен е нереализиран футболист. Но все пак, само веднъж той успя да участва в 30 или повече шампионатни мача за един сезон. Това се случи още през 2002/03 в ПСВ Айндховен. Травмите го връхлетяха след това, когато премина в Челси и счупен крак отложи дебюта му чак за ноември 2004 г.

По-късно обаче Робен успя да направи големи мачове и в Реал Мадрид, и в Байерн Мюнхен - превъзмогвайки болежките и усъвършенствайки коронното си действие с навлизане от дясното крило към центъра, на което така и не беше открито противодействие.

Снимка: Getty Images

5. Жюст Фонтен

Повечето от нас не са имали шанса да го наблюдават и само са чували колко много е можел да постигне този голям голмайстор от 50-те и началото на 60-те години.

Легендата на френския футбол оставя уникални постижения зад гърба си. Нападателят има повече голове, отколкото мачове на световни първенства (13 гола в 6 мача) и в турнира за КЕШ (10 гола в 8 мача).

Все още няма друг, който да се е разписвал 13 пъти в едно Световно, но тогава на Мондиал 1958 Фонтен и Франция отстъпват пред Бразилия на Пеле на полуфинала. През следващата година неговият Реймс губи финала за КЕШ от Реал Мадрид на Алфредо ди Стефано.

През 1960 г. Фонтен претърпява двойна фрактура на крака, от която така и не се възстановява напълно. Отказва се две години по-късно, малко преди да навърши 29 г. 

Снимка: Getty Images

4. Кака

Също като Робен, той постигна страшно много във футбола, но в по-късните му години неговата кариера западна заради зачестилите травми.

Може би тежестта на огромните очаквания оказа негативно влияние върху Кака в Испания. След шест сезона на върхове и хипнотизиращ футбол в Милан, бразилецът се беше превърнал в най-нашумялата футболна звезда. 

Последваха обаче четири кампании на непостоянство и разочарования в Реал Мадрид. Голямата мечта се беше превърнала в кошмар след рекордния трансфер за 67 млн. евро.

"Липса на постоянство - първо заради контузиите и след това заради треньора [Моуриньо]", така обясни самият Кака проблемите си на "Бернабеу". Той пропускаше средно едва по 5 мача на сезон в Италия, но в Ла Лига тази цифра скочи до средно 16.75 изпуснати двубоя на кампания.

3. Майкъл Оуен

Вероятно му се отрази и това, че изгря толкова млад за големия футбол и тялото му не издържа на натоварванията. Но той със сигурност си остава един от най-талантливите английски нападатели и последният засега британски носител на "Златната топка" (2001).

Всъщност две години преди да вземе най-престижното индивидуално отличие го сполетя контузията, за която той твърди, че е компрометирала остатъка от кариерата му. При един спринт на "Елън Роуд" срещу Лийдс, Оуен скъса ахилес и повече не успя да се отърве от проблемите.

Експлозивното му ускорение сякаш се изгуби, а сгрешеното лечение от страна на Ливърпул и избързването на Жерар Улие да го пусне отново в игра довършиха нападателя. Той беше само на 19, когато получи контузията, а едва на 26 времето му като топ футболист вече беше приключило.

Снимка: Getty Images

2. Марко ван Бастен

Чак в навечерието на САЩ 1994 влизанията отзад или с бутоните започнаха да се санкционират с червен картон.

"Виждайки как кариерите на големи футболисти биват съсипвани от влизания в гръб, спортната етика ни принуди да вземем тези мерки", каза тогава шефът на медицинския комитет във ФИФА Мишел Дуге. Сеп Блатер добави: "Марко ван Бастен е най-известната жертва на този саботаж, но за съжаление е една от многото".

Навикът на медиите да слагат етикет на всичко ги накара да назоват новите санкции "Правилото Ван Бастен". Предишната година нападателят на Милан беше принуден да претърпи трета операция на глезена след грубо влизане срещу него във финала на Шампионската лига. Това се оказа и последният му двубой, защото той пропусна целия сезон 1993/94, а Милан не го пусна да участва и на Мондиал 1994.

Така иконата на нидерландския футбол беше принуден да се откаже още на 28 г., но въпреки това само Лионел Меси и Кристиано Роналдо могат да се похвалят с повече "Златни топки" от неговите три.

Снимка: Getty Images

1. Роналдо

Случаят на Роналдо е единствен по рода си, защото този изумителен бразилски нападател беше безспорен №1 в света в най-добрите си години. Но който го е гледал, тренирал или играл с него признава, че Феномена притежаваше таланта да стане №1 в цялата футболна история.

Роналдо стартира в само 9 мача в Серия А за Интер между скъсването на колянно сухожилие срещу Лече през 1999-а и отбелязването на двата гола за Бразилия във финала на Мондиал 2002 срещу Германия.

Между тези два момента му се случи и съсипваща контузия в първия мач от финалите за Купата на Италия през 2000 г., която можеше тотално да приключи футболния му път.

Всъщност само в Барселона Феномена достигна физически пик и успя да избегне проблемите, които го тормозеха още като тийнейджър в ПСВ Айндховен и после като по-опитен играч в Реал Мадрид и Милан.

Когато си спомним, че той отбеляза 47 гола в 49 мача за Барса в онзи единствен шантав сезон 1996/97, няма как да не се замислим какво можеше да постигне без травмите.

Най-четените