Чудовищата са нещо сложно. Няма спор, знаем, че са плашещи и жестоки, и че трябва да ги избягваме на всяка цена. Но какво правим, когато най-ужасните от тях носят маски? А съучастниците, които преливат от чар, умеят добре да боравят с думите и знаят как точно да ни накарат да сбъркаме болката им с любовта?
Ами ако, опази Боже, чудовището се окаже богато и влиятелно?
Много от жените, показани в "Да преживееш Ар Кели", болезнената шестчасова документална поредица на Lifetime, разследва обвиненията в сексуален тормоз, трупащи се срещу опозорения Rn'B изпълнител. Епизодите се опитват да отговорят на същите тези въпроси.
Тяхното чудовище е Робърт Кели, певецът и автор на песни, който стана суперзвезда през 1993-а с излизането на соловия му дебют 12 Play. Хитови песни като "Bump n' Grind", "Your Body's Calling" и "Sex Me" обединяваха непукисткото отношение на хип-хопа с изкусително Rn'B, а позитивни пауър балади като "I Believe I Can Fly" се опряха на госпъл стилистиката.
С изграждането на статута му на знаменитост и приемането му от легенди като Майкъл Джаксън, Уитни Хюстън и Джей Зи, имаше и тъмна страна зад кулисите: тайната на Кели, както е обяснено в "Да преживееш Ар Кели", е в неговата страст към сексуални връзки с млади момичета, а пристрастеността му към снимането на видеа с неговите ужасни действия с тях е нещото, което в крайна сметка я извади на бял свят.
Кели започва да изгражда поведението, което е става все по-зловещо и гротескно, твърди документалната поредица.
Подготвяна повече от година и съдържаща над 50 интервюта, "Да преживееш Ар Кели" разказва за зараждането на едно чудовище.
Кели и негови представители са отказали да сътрудничат на продуцентите на поредицата (и той продължава да отрича всички обвинения срещу него), но доста хора от най-близкия му кръг присъстват на екрана, от неговите братя до дългогодишният му личен асистент, бивш шеф на сигурността, неговите беквокалистки, бившата му съпруга и многобройни бивши приятелки, които се смятат за жертви на неговия тормоз.
Продуцентите също така са се консултирали с психолози, представители на органите на реда, журналисти, които са отразявали Ар Кели и професионалисти от музикалния бизнес (включително светила като Джон Леджънд), които или са работили с Кели, или са били вдъхновени от неговото творчество.
Крайният резултат от техните истории е дълбоко контекстуализиран разказ за неговото поведение, както и стряскаща картина как се изграждат сексуалните хищници, как действат те и как хората около тях им позволяват да го правят - особено когато са знаменити.
От самото начало документалният филм се връща към детството на Кели в Саут Сайд на Чикаго, където той е бил свенливо дете с проблеми с четенето, но е демонстрирал талант в пеенето и писането на песни, който семейството му и учителите му са насърчавали.
Животът у дома обаче е бил проблемен. В автобиографията си, както и в интервю от 2012-а, което Ар Кели дава пред Тавис Смайли, откъс от което е включен в документалния филм, Кели споделя, че жена от семейството го е подлагала на тормоз за времето, откакто е бил на 7 години, някъде до навършването на 13 години.
Братът на Кели - Кери Кели, казва, че вярва на знаменития си роднина, защото твърди, че също е бил жертва на тормоз като дете.
Когато Кели е заровил дълбоко в себе си болката от тормоза, изглежда, че тя е дала метастази. С възхода на кариерата, когато е навършил 20, Кели все още е обикалял около местните гимназии в Чикаго като е търсел и заговарял момичета, когато часовете са свършвали.
Членове на антуража му говорят за "вербуване" на тийнейджърки, често също начинаещи певици, да дойдат в студиото на Кели, което в крайна сметка се е превърнало в леговище на разврат. Джованти Кънингам, дългогодишна беквокалистка на Кели, е започнала кариерата си, когато е била тийнейджърка.
Тя си спомня първия път, в който е видяла Кели да извършва сексуално насилие върху една от нейните млади приятелки в студиото - по време на записите на ‘Slow Dance' ремикса. Зад стъклото той е с една от нейните приятелки тийнейджърки, а тя е в кучешка поза. Никой от тях не е пълнолетен.
По-късно тя избухва в сълзи, докато си спомня близкото си приятелство с Алия, изгряващата Rn'B суперзвезда, която загина в самолетна катастрофа през 2001-а на 22-годишна възраст и която е сключила брак с 27-годишния Кели, когато е била 15-годишна.
Една вечер в буса на групата по време на турне Кънингам казва, че си спомня как е видяла Алия и Кели, който е отричал публично, че е нещо друго освен ментор на младата певица, да правят секс. През сълзи тя казва, че изпитва желание да закриля Алия дори и сега... Според нея Робърт е съсипал много хора.
Болезнените истории на жертвите на Ар Кели демонстрират моделите в поведението му.
Това, което изниква в крайна сметка, е класически образ на изнасилвач и хищник. Според тези жени певецът, чийто прякор "Чудният свирач на Rn'B музиката" (отправка към приказката за Хамелнския ловец на плъхове) придобива отблъскваща релевантност в контекста на техните показания. Той е станал особено умел в систематично разпознаване на уязвими жертви и постепенното им пречупване чрез контролиращо поведение.
Лизет Мартинес казва, че е изгубила девствеността си от Кели на 17 години, след като той за първи път я е напил с алкохол. Скоро след това е започнало сплашването и "възпитаването" й. Моите момчета те следят и чрез тях знам за всичко, което правиш, казва тя, че е чула от Кели като предупреждение. Той й е давал правила, които да спазва, потвърдени и от други жени в документалния филм: те е трябвало да го наричат "татенце", да искат разрешение да посетят тоалетната, а ако са гладни, е трябвало да питат може ли да се нахранят.
Държеше се сякаш ме притежава, казва Мартинес. Обвиненията на Мартинес повтарят в голямата си част твърденията на бившата приятелка на Кели - Кити Джоунс, която също участва в документалната поредица.
Съпругата на певеца в продължение на около 10 години, Дреа Кели, също не е била изключение от правилото. Тя е срещнала певеца, когато е била на 19 години, и е участвала в прослушване за танцьорки в балета му.
Скоро след това по нейни думи той я е инструктирал да не говори с никого друг в рамките на турнето.
Двамата са се оженили на изненадваща сватбена церемония, уредена изцяло от него, и след няколко години по думите на свидетели той я е държал заключена в техния дом. Докато тя описва години на тормоз от ръцете на нейния бивш съпруг и разказва как драматично се е измъкнала от ръцете му, вземайки само трите им деца, Дреа размишлява как нещата са могли да станат толкова ужасни. След което тя споделя осъзнаването си, че той има хора, които му помагат.
И в това несъмнено е най-дълбокото разкритие от "Да преживееш Ар Кели". Кели е успявал да извършва сексуално насилие срещу непълнолетни в продължение на десетилетия, защото хората около него, някои от които са интервюирани в документалния филм, но все още не изглежда да осъзнават вината си, са позволявали това да се случва.
Те са били там, виждали са непълнолетните момичета и леглата във всяко помещение на студиото. Те са резервирали хотелски стаи за срещите му с момичета и са си затваряли очите. Те са помагали в плащането на семейства, за да запазят мълчание. Те са правили всичко по силите си той да не бъде разкрит като престъпник.
Бившият мениджър на турнета на Кели и личен асистент Деметриус Смит (който признава, че е подправял документи, така че Алия официално да е на 18 години, когато е сключила брак с Кели) казва, че "просто така стояха нещата. Ние работехме за него, бяхме негови служители. Той искаше това, и това трябваше да му осигурим". На това Кънингам казва, че ако човек е пълнолетен, намира се около него и не казва нищо, е също толкова извратен като него.
Въпросът, който остава след "Да преживееш Ар Кели", е доколко виновни са всички останали?
Какво да кажем за феновете, които са чували част от историите, може би дори са гледали видеото с уринирането, и все пак са продължавали да ходят на концертите му?
Една от причините той да успява да продължава хищническото си поведение е била, че феновете му са позволявали той да продължава да печели пари. И стига да е продължавал да носи пари, мениджърите от звукозаписния бизнес и радиостанциите охотно са го подкрепяли.
През май 2002 г. сп. Vibe публикува статия за скандала около Ар Кели, озаглавена "Секс, лъжи и видео", която се упоменава в документалния филм на няколко пъти.
Тези времена обаче вече са отминали. Изчерпателен и непоколебим, "Да преживееш Ар Кели" ни принуждава най-накрая да държим Кели и самите себе си отговорни за случилото се. Това би било голямо постижение от който и да е, но изглежда особено впечатляващо от Lifetime - телевизия, която от десетилетия прави сластни мелодрами, предвидени като примесени с леко чувство за вина развлечения за предимно женската им аудитория.
Макар и отдавна закъснял, това е достоен опит да бъдат извадени жертвите на тормоз от сенките, да се даде на цветнокожите жени платформа, от която да се чуят техните истории, и те да бъдат възприети със сериозността, която наистина заслужават.
Всъщност най-голямата трагедия в рамките на сериала е тоталното пренебрежение на американската култура към цветнокожите момичета, тяхната безопасност и техния живот.
Няма как да не се запитаме дали Ар Кели не би лежал вече в затвора, ако неговите жертви бяха бели и поради това възприемани като по-достойни и ценени членове на обществото. Съдебният заседател Джон Петреън не сдържа критичния си коментар в документалния филм, запитан защо преди години е гласувал за оневиняваща присъда на Кели в делото за детска порнография.
Просто не повярвах на жените, обяснява той. Начинът, по който те се обличаха, начинът, по който се държаха; не ги харесах, гласувах срещу тях, допълва Петреън.
