Понякога производителите на потребителска електроника се опитват да въведат на пазара нова технология, която хората настойчиво отказват да приемат и като резултат тя отива в кофата с другите изобретения, които, казано по-любезно, „са изпреварили времето си".
Много добър пример за това е 3D телевизията, която официално умря. Вече няма големи производители, които да предлагат триизмерни телевизори. Последните две компании, които произвеждаха такива - LG и SONY обявиха, че през 2017-а годна спират да правят телевизори, които поддържат 3D.
Двете фирми просто следват примера на други в бизнеса като Vizio, Sharp и TCL, които вече махнаха 3D технологията от продуктовите си линии.
През 2010-а, малко след успеха на „Аватар", първият 3D блокбъстър, телевизионните компании започнаха да хвърлят изцяло инженерни и маркетингови сили в производството на 3D. Но в крайна сметка, 7 години по-късно се оказа, че тази технология така и не беше прегърната от потребителите и не успя да се наложи като фактор при закупуването на нов телевизор за дома.
В момента телевизионната индустрия се фокусира върху 4K, HDR и SMART телевизорите като основна примамка за купувачите. През 2012-а разходите за 3D телевизори представляват едва 23% от всички пари, похарчени за телевизори в щатите.
Днес, 3D телевизията е просто пример как не всяка вълнуваща нова технология е задължително да успее да се наложи на пазара, дори всички да се надпреварват да я произвеждат и налагат.
Ето някои възможни причини за неуспеха на 3D телевизията:
Липса на достатъчно съдържание, недостатъчен брой 3D канали.
Очилата, необходими за гледане, са странни и напрягащи и като аксесоар, и като цена за много хора
3D телевизорите могат чудесно да се използват като 2D телевизори и техните 3D характеристики не са използвани особено често.
3D телевизорите се нуждаят от внимателно калибриране и могат да доведат до зрителна умора или така наречената астенопия.
И не на последно място, може би е хубаво да попитаме себе си дали някога 3D ефектите действително са ни впечатлявали или са подобрявали преживяването ни пред екрана.
Освен това според някои изследвания 12% от хората не са способни да виждат правилно 3D картините, а 30% имат много слабо стереоскопично зрение, което също им пречи да възприемат триизмерния образ.
Сега всички припадат по онези "VR" очила дето си пъхаш телефона в тях. Голяма работа било, голямо чудо. Ще видим. Защото те и холограмите ги мъчат от има-няма 20-25 години обаче нещо не се получава съвсем... Добре, че вече съм стар и мога спокойно да си карам с допотопна техника
Това ме радва. Надявам се сега и в кината да умре тая технология, честно. Нося очила с различни диоптри. Знаете ли как боли - ама буквално боли - гледането на филм в 3D? Затова го правя много рядко - защото след прожекцията почти задължително ще ме цепи главата и ще ми се вие свят дотолкова, че може да ми е трудно да стана от седалката. И не, не си правя майтап. Единственият филм, с който това не ми се е случвало, беше "Дни на отминалото бъдеще", а той се гледаше съвсем спокойно и без триизмерните очила. Както и да е. В действителност, абсолютно никой от хората, с които съм разговарял по тази тема, не харесва истински 3D-то - за което си има причина. Гледането на филм в такъв формат е неудобно - най-малкото, заради очилата, освен това при много хора има неприятни физиологични ефекти. (Аз съм особено тежък случай, но хората, на които буквално им призлява от триизмерна прожекция, всъщност, не са малко.) Съвсем отделен е въпросът, че в над деветдесет процента от случаите - и това го казвам без майтап - трите измерения вместо да обогатяват изживяването от филма, абсолютно буквално го съсипват. Заради очилата картината потъмнява и цветовете се притъпяват, най-малкото, да не говорим за стесняването на кръгозора, да не говорим, че твърде често в три измерения излизат филми, които изобщо не са проектирани за такъв формат - "Улвърин" от 2013 беше едновременно прекрасен в рамките на жанра си филм и може би най-ужасното ми кинопреживяване изобщо. Улвърин го виждах двоен на моменти, егати. Защото трябва да се направи в три измерения сниман от рамо филм с непрекъсната смяна на гледната точка в бойните сцени. Честно, единсвената причина - според мен поне - триизмерният формат в кинозалите да не умре естествено е фактът, че филмовите разпространители ни извиват ръцете с пускане на филмите единствено в този формат, защото билетите са по-скъпи. Ама то и това ще спре все някога. На много хора не им е приятно да плащат повече и да носят гадни неудобни парчета картонеста пластмаса, за да виждат, реално погледнато, по-малко.
>Надявам се сега и в кината да умре тая технология ..ъъ.. защото ти не можеш да ги гледаш трябва всички други да го духат?
Не, защото заради тая технология, която абсолютно никой от познатите ми не желае, не ми се дава възможност да гледам както трябва - понеже единственият ми избор в киното е триизмерен формат. Защото все още "триизмерните" филми масово се правят от хора, които буквално не знаят как да боравят с формата, и заради това на екрана се получава негледаема мазня. (И това не е мнение или лично усещане, а факт. Да беше всеки триизмерен филм режисиран от Земекис, Анг Лий или Куарон - да, но не е така.) Защото филмите, на които третото измерение наистина добавя нещо, за които се сещам, се броят на пръстите на едната ръка. (И "Аватар" не е от тях, между другото.) Това - са близо десетилетие, откакто форматът стана масов. Самият факт, че триизмерната телевизия умира, показва, че когато имат избор, много хора не избират три измерения. Може би защото не им е приятно да плащат повече за екстра, която не допринася с нищо.
ОК, значи технологията трябва да умре не просто защото ти не я харесваш, а защото ти и всичките ти приятели не я харесват. Това променя всичко. За сведение, аз също нося очила и 3D киното ми напряга неприятно очите, но не ми и хрумва да предлагам това като аргумент защо технологията трябва да умре.
Както казах, трябва да умре не просто защото ми напряга очите, а защото съвсем буквално ме принуждава да плащам повече, за да видя по-малко, и защото вреди на филмите, които би трябвало да обогатява. Честно казано, ако в кината ми се предлагаше избор за какъв формат да платя, нямаше да съм чак такъв противник на трите измерения, обаче избор нямам.
Та, аналогично, ако съм беден и не ми се плаща за цветен телевизор, а на пазара вече няма евтини черно-бели телевизори, би ли следвало да предлагам цветната телевизия да умре, защото не мога да си я позволя?
Няма абсолютно никаква аналогия. Първо, проблемът ми не е в парите, а в това, че от мен се изисква да плащам повече за по-некачествен продукт, който, освен че съвсем обективно и буквално е по-некачествен, буквално ми причинява главоболие. С други думи, все едно да ми искат да плащам повече за алкохол менте и да ми отказват възможност да си купя истински, защото ментето имало някакви свойства там, които истинският нямал. Второ, цветовете не съсипват филмите и чернобели филми може да се гледат и на цветен телевизор. Трето, цветната телевизия си процъфтява съвсем добре. Даже постепенно измества киното. Триизмерната умира.
Оф, Деовине, какво остроумничиш и се лигавиш все едно от Дракона зависи дали ще го има 3D киното или не? Човекът просто изрази надежда, че скоро няма изобщо да му завират тъпите филми в тъпия 3D формат като някакъв спам в пощенската кутия. Няма не искам, няма недей - ще "преживяваш изключително преживяване" почти като все едно да си там!