Английският национален отбор е на полуфинал на Световното първенство след изстрадана и биткаджийска победа над Норвегия.
Англичаните отстраниха един от най-стойностните отбори в турнира благодарение на двата гола на Джуд Белингам и са само на две крачки от световната титла.
Вярно, става въпрос за две много големи и трудни крачки, но в лагера на тима би трябвало да изпитват удовлетворение от изминатия до момента път.
Вместо това, селекционерът Томас Тухел беше неочаквано негативен след мача.
"Резултатът е фантастичен, но не съм доволен от играта", отсече германецът и макар че похвали отборния дух, усилията и вярата, уточни: "Направихме си живота труден, бяхме небрежни, направихме доста технически грешки, не бяхме достатъчно бързи и настойчиви".
Какво иска да види Тухел от своя отбор? И ако Англия не играе според желанията му, как така продължава да побеждава?
Когато треньорът селектира своя състав, беше ясно, че го прави с идеята за определен стил на игра.
Отделните футболисти бяха подбрани, за да изпълняват конкретни роли - така например Белингам и Морган Роджърс се конкурират за ролята на №10.
Стилът се основава на няколко ключови принципи, част от които са:
- контрол върху топката
- агресивна преса
- комбинации, които подканят противника да пресира
- след като противникът е подмамен, рязко вдигане на темпото и опит да се изведат нападателите в празните пространства
- срещу сгъстени защити - атаки по фланговете, комбинации в широки триъгълници и ротации за създаване на положения
Досега в първенството Англия прилага тези принципи в определени моменти, но Тухел не ги вижда в действие достатъчно често и затова е недоволен.
Повечето критики от страна на треньора касаят играта с топка, като в случая срещу норвежците той очакваше по-дълги периоди на контрол с множество къси подавания, които да изтеглят опонента по-напред.
При нулевото равенство с Гана в груповата фаза, противникът се защитаваше по сходен начин със схема 4-5-1 и Тухел инструктираше своите да си разменят пасове на късо разстояние преди да сменят рязко фланга на атаката с дълга топка.
В началото на четвъртфинала видяхме нещо такова от Англия на няколко пъти, но с напредването на мача то се случваше все по-рядко.
Контролът над топката от страна на британците също спадна от 68% през първото полувреме до 44% през второто.
Тухел няма как да е доволен и от прилагането на основната му тактическа идея в атака - позиционните ротации в сформираните широки триъгълници.
Треньорът считаше, че подходът на Норвегия - 4-5-1 със зонова защита - предоставя идеалните условия за неговите футболисти да разгърнат тази тактика.
Например по левия фланг триъгълник сформираха Антъни Гордън, Елиът Андерсън и Нико О'Райли.
Ако един от тях се включеше в празните пространства, би могъл да получи извеждащо подаване след бърза комбинация.
Подобна стратегия работеше за Ирак и Франция срещу Норвегия и вероятно затова Тухел беше разочарован, че не проработи при него.
Англичаните не установяваха достатъчно бързо къде са празните пространства, където трябва да пласират топката, и често се ограничаваха до бавни атаки и опити за пасове през центъра.
Въпреки това, отборът намери път към победата с два отлично изработени гола.
Първият ще си остане много спорен, защото изглежда топката се удари в кабел на камерите над терена, за да падне толкова удобно в краката на Елиът Андерсън и той да подхване атаката.
Така или иначе, нападението беше отлично развито и донякъде напомни за първия гол на Англия срещу Мексико.
Неведнъж на този шампионат англичаните успяха да използват моментна дезорганизираност при противника и да разгърнат качества, които им идват естествено.
Начинът, по който Андерсън и Деклан Райс прогресират с топката в халфовата линия, инстинктът на Белингам да се включва в атака в точния момент на точната позиция - това са доказателства за индивидуалната класа на тези футболисти.
Именно индивидуалностите се оказаха решаващи и при победния гол срещу Норвегия в продълженията.
Скандинавците отново бяха моментно дезорганизирани след защита при ъглов удар и тогава Англия използва най-добрите качества на своите състезатели.
В случая Морган Роджърс изстреля един от своите отлични удари от дистанция, а Белингам пак се включи в правилния момент, за да направи добавката.
Дори Томас Тухел да не вижда достатъчно често своите тактически идеи в действие, поне може да разчита на страхотните индивидуалности и на отборния дух на играчите, които е подбрал.
Но германецът няма да се откаже от концепцията си.
Съперникът на полуфинала Аржентина показва определени слабости, особено по фланговете - и това е още една възможност широките триъгълници на Англия да заработят според треньорското желание.
