Унай Симон изглежда е един от най-обсъжданите вратари на Световното първенство. Как старши треньорът на Испания Луис де ла Фуенте повярва в него?
Как може да не сложиш Давид Рая или Жоан Гарсия титуляр?
Представете си, че сте Луис де ла Фуенте. Имате играч от най-високо ниво - Давид Рая, който изведе Арсенал до финал в Шампионската лига и титлата във Висшата лига.
Имате Жоан Гарсия, който също е впечатляващ вратар. Шампион на Испания с Барса, с огромна роля на терена, заради високо изнесената линия на отбраната на каталунците.
А след това е и Унай Симон. Скромният, не особено бляскав вратар от 12-ия в класирането Атлетик Билбао, който спечели Евро 2024 като титулярен вратяр.
Да, Рая и Гарсия играят за по-известни отбори и двамата са имали по-добри сезони на клубно ниво. Но наистина ли това е причината да се заложи на Симон?
Ако де ла Фуенте беше направил подобна смяна, то той би предизвикал множество въпроси сред испанските медии.
Как се чувства средностатистическият вратар, когато зад него седят двама топ играчи?
Разбира се, не можем да надникнем в главата на Симон и можем само да спекулираме за вътрешното му състояние при такава конкуренция. Всеки вратар чувства напрежение в подобна ситуация. Как се справяш с това и доколко можеш да се дистанцираш от напрежението е съвсем друг въпрос. Особено на терена. Конкуренцията е полезна, защото позволява на играчите да показват най-добрата форма от себе си, а това непременно помага и на самия отбор да подобрява качеството си и продукцията на терена.
Силен вратар ли е наистина Симон?
От една страна, с такава защита, е много лесно да запазиш чиста своята мрежа. В най-добрия отбор на световното попаднаха двама от защитниците на Испания - Кукурея и Педро Поро, а Пау Кубарси стана най-добрият млад играч на турнира. Симон не правеше никакви героични спасявания, нито печелеше мачове собственоръчно.
От друга страна, той има отлична връзка със защитниците и полузащитниците. Това не е нещо, което може да се постигне само с една тренировка - разбирателството между тях се е установило още по време на Евро 2024. Химията между вратар и защита е безценна. А испанският национален отбор я има.
Много хора обсъждат факта, че Симон е направил по-малко спасявания в турнира, отколкото Мартинес на финала. Тук трябва да отчетем факта, че това е благодарение на силната игра на испанските халфове и защитници, които напълно обезличиха най-силното нападение на турнира.
Във финалния мач отново се показа усета на Унай Симон да разчита играта предварително.
Например, Симон разчете едно положение в мача срещу Аржентина, когато суперзвездата Лионел Меси излизаше очи в очи с вратаря. Затова положенията пред испанската врата бяха свеждани до минимум - той прочиташе играта и се намесваше навреме.
Това не са магически спасявания, а просто разчитане на игровата ситуация. Сигурен съм, че треньорът на Испания оценява тези качества на Симон.
Показателен е фактът, че той е допуснал само един гол през целия турнир.
Поради този факт, наградата за "Златна ръкавица на турнира" заслужено отиде при испанския вратар.
Решението на Луис Де ла Фуенте е оценено статистически: 8 мача и 1 допуснат гол. Най-добрият отговор за всеки, който се е съмнявал в избора на треньора
Дори и да бе направил няколко грешки, Де ла Фуенте не би променил мястото на Симон. Именно испанският треньор се оказа може би най-ключовата фигура в успеха на "Ла Фурия Роха".
Той отлично познава своите играчи още от юношеските им години. А със залагането на опитния Унай Симон, напипа и успешната формула за един шампионски отбор.
