Клепачите ми трепват леко, преди да отворя очи. Преди да изплувам от сладката прегръдка на съня. Тялото ми усеща реакцията, но съзнанието ми е това, което я вижда. Защото това е поредният ден, в който избирам да се рея около себе си и да се отдам на друг свят. Който предпочитам, който всъщност харесвам.
Прегръщам чаша с кафе, докато чакам лаптопът да зареди. Звукът от включването ми казва, че искам да слушам музика, която да ме отведе на правилното място, да ме настрои творчески и позитивно, защото само така мога да преживея сивотата на поредния ден. Като един автентичен беден студент, отварям YouTube и благодаря на Провидението, че музиката на Within Temptation е достъпна в Нарния. Плейлистът е зареден и просто чака да натисна така познатия изтъркан и малтретиран бутон за начало.
Не мога да опиша удоволствието от първата крачка в мелодичния свят, който се разкрива пред мен. Вдъхновяващ, самотен, малко кошмарен и малко брутален. Но винаги носещ в себе си онази нотка на надежда, която ти позволява да завършиш историята, след като песента е свършила. Всяка дума, всяка нота оживява пред мен и започва вихрения си танц, който разказва историята на този приказен свят. Усещам как гласът на Шарън пречупва мислите ми и ги оцветява в багри, които не съм мислела, че може да съществуват.
Искам да опозная този приказен свят, да съм част от историята на техните песни. Затова хващам молива и започвам да пиша, докато музиката се лее от скромните ми колони. Започвам да създавам своята история, такава, каквато искам да бъде. Ситуирана някъде в миналото и в друга реалност, където рицарите са истински, драконите бълват огън и жупел, а магията е толкова реална и възможна, колкото са раните по колената.
Вече съм тук, седя сред мечти, превърнати в реалност, а в главата ми звучи музиката на Within Temptation. Еднопосочният билет за въздушните кули на моето царство, съградено от прах, но с блясък - по-ярък от този на злато, струващ хиляди пъти повече от нашия свят. И е мой за моделиране. По-гъвкав от истинската реалност, макар и по-крехък, като имагинерна таква. Поне за няколко мига ще се почувствам на мястото си.
И тогава, като по поръчка, зазвучава „See Who I Am". Точно това съм аз. Предпочитам мечтите пред грозната реалност и, ако можехте да ги видите през моите очи, щяхте да разберете защо. Прекарвам дните си в блянове по възможността да изживея тази фантазия на живо, сред тълпата, където чувството е напълно различно от това да слушаш музиката вкъщи. Навън, под мастиленото нощно небе, където вечно променящото се и развиващо се звучене на Within Temptation ще заплени душата ми, ще я възпламени, а тялото ще се понесе по струните и клавишите и ще изпита всеки допир до тях.
С последния тон си отива и фантазията, защото плейлистът е свършил, а реалното изживяване е все още мечта. Мечтата, която ще продължава да храни въображението ми, но все пак само мечта. Далеч от истинското изживяване. А щом блянът оставя след себе си широка усмивка, не смея да мисля как ще се измени реалността ми. Знам само, че след това ще продължавам да се усмихвам.