Представете си, че в самия център на градската градина постоянно лежи труп. Бронзов, но труп. Като във филма "Кит" - риба, ама цаца; цаца, ама риба.
Децата наобикалят фигурата, питат каква е, катерят се върху нея. Някои откровено ги е страх - все пак е труп. Бронзов, но труп. Той е част от "Братската могила" в градската градина на Стара Загора.
Монументът в същността си е огромен гранитен туч с прави ъгли и вече споменатият бронзов партизанин, геройски загинал с автомат в ръка.
Засега спорната композиция остава в сегашния си вид насред "Пети октомври", както официално се казва паркът. Няма да бъдат премахнати дори и сърпът и чукът, изобразени в гранита.
Намирам подобна липса на смелост за подсъдима - отдавна настъпи моментът целият паметник да бъде премахнат точно от там, защото още през април 2000 г. комунистическият режим в България официално е обявен за престъпен и законът е обнародван в Държавен вестник.
26 години по-късно е време законът да бъде приведен в действие.
Ред е текстовете, които изобличават комунизма като причина за национална катастрофа, да се превърнат в практика - не само за Братската могила в Стара Загора, но и за всички Альоши и мемориали на съветската дружба.
Законът си е закон, нали така?
В Стара Загора обаче казусът с Братската могила има и друго, чисто естетическо измерение.
Градската градина е на прага да бъде открита след основен ремонт и на фона на разкрасената ѝ премяна монументът изглежда още по-неадекватно.
МОЧА в София все пак имаше сравнително сложна композиция с няколко нива от скулптури и сцени. Не можем да похвалим със същото старозагорската "Братска могила", в която липсва всякакъв художествен усет, размах и оформление.
Говорим за грубо издялан камък, лаконично изрязан и подреден в нещо, което не може да бъде наречено даже и кубизъм.
Зад него е разположен бронзовият мъртъв партизанин, който и до днес стряска не едно и две деца, както едно време стряскаше мен. Малки, че и по-големи продължават да намират за плашещо сред зеленината, масите за шах, току до шадраваните и чешмите да лежи труп. Бронзов, но труп.
Всичко това с лекота може да бъде ако не махнато, то поне преместено от толкова централна точка на града.
А на онези в Стара Загора, че и извън нея, които са обзети от паника, че ще забравим историята, имам предложение - да направим най-накрая Музей на комунистическия режим и неговите жертви по образец на този в Будапеща.
Там ще припомним най-напред, че Съветският съюз напада и окупира държава, обявила неутралитет, а не страна, пропита с фашизъм.
Така няма да има никакъв риск да забравим историята си. Такава, каквато всъщност е.
