Косатката от Der Hunds изглежда като герой от оня сън на Еди Ведър, в който хората се опитвали да се изкачат по съвсем тясна и крехка стълба към небето, където на върха на друга стоял Кърт Кобейн.
"Майната му, хайде да слизаме долу", казали си вокалите на Pearl Jam и Nirvana, понеже нямало къде да си опънат палатка.
Боби, зад чийто прякор стои вече скъсената му alternative/rock/metal коса, не прави опити да звучи супер готино, както често залитат последователите на губилите предни зъби по време на концерт рок банди от началото на 90-те.
Въпреки че дава вид на копи-пейстнат от това жестоко време (когато любимата му жена е припадала по Faith No More на живо) вокалът и китарист на една от най-любимите ъндърграунд групи у нас е по-скоро тихо момче.
Kоето крещи антиглобалистки само в музиката си - сякаш мюзикайдъл ерата въобще не е идвала да заглуши фанатизма към рока като бунт.
Не парадира, че прави кой знае какво, за да противодейства на нещата, които го вбесяват. Макар че групата беше в тълпата на последните протести, а в парчетата им не можеш да разпознаеш нито една търговска и примиренческа нотка.
За парчето Mr. Blister (общо взето неприятен човек) от първия им албум Blue Animals (2009) казва, че след като го изсвирили на един лайф, някакъв току-що завърнал се от САЩ пич им казал: "Много е анти Буш". "Правихме го, когато беше войната в Ирак", лаконичен е Боби.
Такъв е и по темата за вокалната му прилика с Крис Корнъл, признавайки, че все пак сравнението не е лошо.
Дошъл е момент, в който му е омръзнало да споменават Der Hunds и Soundgarden в едно изречение, понеже някои хора са чували бандата само по време на събитията Seattle Night, където наши групи свирят кавъри на предшествениците си.
Такъв обаче е рискът да правиш нова музика, все още тотално влюбен в тази на твоето поколение, включително и в по-близки проекти като Foo Fighters на Дейв Грол.
Колкото до значението на Der Hunds - няма такава бира. Името идва от немски (кучето) плюс едно "s" за множествено число от английския. Ужасно лесно при поискване в Google.
Сeга имаме повод да ги хванем на открито, тъй като съвсем новият им EP идва с участието им на Elevation.
Въобще не прехвалваме феста, но нашите момчета откриват главната сцена в неделната жега, когато хедлайнъри са окапалите от миналогодишния вятър Cypress Hill.
Албумът им Nome пък е в абсолютно съзвучие със софийското настроение напоследък, тъй като става дума не за килийките, а за планетата, на която живеем.
Достатъчно искрен е не само заради силните текстове, китари и барабани на едни неразглезени музиканти.
А и защото надъхва за ония концерти, на които си се раздирал и ти се прави пак. Без да ти дреме с колко бира поливаш земята.