Да, не се случи, каквото си мислехме, че ще се случи. Но това е, защото мислим, а всъщност нямаме контрол над нещата. Дали съжалявам, че не видях Джей Кей? О, да! Съжалявам и още как.
Липсваше ми онази вечер повече, отколкото са ми липсвали повечето от гаджета ми. Дали ми стана тъпо, като отмениха концертите втория ден? Да. Че на кого не му стана?
Дали съжалявам? Не.
Всяко преживяване има своето очарование. Стига да му се оставиш, а не да го скриваш зад недоволството и агресията. Отказвам да недоволствам срещу ураганния вятър. С природата не се спори. Нито с пъргавите крака на Джей Кей.
Все пак Elevation ни се случи - видяхме се с приятели, запознахме се с нови, поядосвахме се, попсувахме, посмяхме се, поразходихме се, пихме бири, чухме бандите от първия ден, потанцувахме, докоснахме се до атмосферата, насладихме се на красивите планини в далечината, прегръщахме се, поодуха ни вятърът, хапвахме вкусно в "Канчето", пофилософствахме над живота и той пофилософства над нас...
Elevation ни се случваше, докато слушахме магнетичното изпълнение на Morcheeba. Докато скачахме със Stereo MC'S на Step it up, докато се къпехме в басейна с пяна под лъчите на залязващото слънце, докато се разхождахме през поляната сред познати лица, докато си уреждахме срещи на диско топката, докато куфяхме на Parov Stelar Band, докато мечтахме на Hurts, докато летяхме мислено с делтапланера, прелитащ над сцената.
Elevation ни се случваше и докато чакахме да дойде специалният автобус, за да стигнем навреме за Dog Еat Dog с надеждата, че слуховете за отменянето на феста не са верни. Случи ни се, докато се чувахме с приятели, за да разберем какво става, влизахме в интернет и изкарахме два часа пред мола в приказки и смях.
Докато обсъждахме с хората, които чакаха с нас да разберат какво става и дали вторият ден ще го бъде. Докато вятърът ни събаряше бутилките с бира и тайничко в нас си знаехме, че сме безсилни.
Случи се с усмивките на разочарование, със сълзите в очите на момичето, току-що пристигнало от Варна за нейната банда, с философското примирение на двамата младежи от Пловдив, пътували на стоп, с вдигането на рамене на чужденците, докато заедно с нас пиеха бира на поляната. С вечерта, изкарана на площада в Банско, където не можеше да се разминеш от интересни, шарени хора.
Случи се с най-често чуваната реплика "Ама официално ли е отменен?", с обмяната на информация по улиците, с чувството на съпричастност, което се появвява в такива случаи. С магазините в Банско, в които свършиха напитките, и със заведенията, които въобще не смогваха с храната. С тъжните физиономии, с ядосаните, с усмихнатите, с безразличните. Както винаги се случва всъщност - дори всичко да е било по план.
Лентичките по ръцете на хората, с които се разминавахме, означаваха, че сме съпричастни към един и същи фестивал. Но това, което наистина ни беше събрало, беше музиката. А музиката е любов.
Любов въпреки вятъра, изкълчените глезени, незадоволените очаквания, големите опашки и всичко, което не ви е харесало. Любов, защото си се видял с приятелите си, запознал се с нови, усетил си красотата на мястото, чул си любими банди, потанцувал си на любими диджеи, усетил си се жив с всички предизвикателства на този факт.
Просто е. A love foolosophy.
*Десислава Пенчева е един от нашите хора на феста. Тя спечели в конкурса, който Webcafe.bg обяви, за репортер и фоторепортер на Elevation.
