Мениджърът Херберт Грубер съобщи в понеделник сутрин, че Курт Хауенщайн е починал в нощта срещу понеделник в къщата си в предградие на Виена, писаха австрийски онлайн музикални издания.
Предполагаемата причина за смъртта му са сърдечни проблеми. Въпреки половинчасовите опити, лекарите не успели да възстановят сърдечната му дейност, добавя Грубер.
Музикантът навърши 62 години на 14 януари.
Курт Хауенщайн беше лидер и едноличен член на създадената от него група Supermax. През 70-те години той е пионер в стилове като диско, космическо диско, транс и реге. През 80-те се ориентира към смесване на поп, рок, електроника и уърлд музика, като набляга основно на африканската. Хауенщайн е и първият бял музикант в историята, поканен да свири на реге фестивала „Сънсплеш" в Ямайка.
Единственият световен хит на Supermax е „Love Machine" (1978). Групата обаче е добре позната в немскоговорящите страни (въпреки че цялото й творчество е на английски), Скандинавия, Източна Европа и бившия СССР. Тук най-големите й хитове са „It Ain't Easy" (1979), "Number One In My Heart" (1985) и други.
В България Supermax имаха легендарен статус. Групата беше една от малкото западни изпълнители, допуснати да свирят у нас по времето на тоталитарния режим, изнасяли са и рецитал на фестивала „Златния Орфей" през 1980 г.
Курт Хауенщайн беше голям приятел на България и много я харесваше. През 90-те години той дори живя и работи у нас, където предпочете да се установи за няколко години след като напусна Канарските острови, където преди това пребиваваше за постоянно.
Supermax издадоха няколко албума с нова музика и ремикси в България. В концертите и записите на групата са участвали и български музиканти.
Курт Хауенщайн дори направи и изцяло нов проект у нас - триото за уърлд ембиънт Yaku, което свързваше в едно български фиолклор и електроника. В него бяха още Явор Русинов и Константин Стоянов.
Напоследък музикантът отпразнува своята 35-та годишнина с бокс сет от 10 диска със свои парчета и ремикси и две DVD-та, събрали различни негови концертни участия през годините.
Последният му студиен албум е от миналата година и включва презаписани наново стари негови класики заедно с руската група Земляне (популярни също през 80-те с хита „Земля в илюминаторе", който всъщност се казва „Трава у дома"), с която той често свиреше в Русия.
снощи разбрах и ми стана кофти... курт беше един от най-представителните фронтмени в света. спомних си прекрасните кръчми, в които сме били, както и нощното къпане с цялата банда в "златните", разговорите, накъсвани от дълги паузи, заради куция ми английски, както и това, че паузите бяха не по-малко приятни от самите разговори. спомних си и как цялата група вечерта след концерта се изреди да ме поздравява, целува и благодари за работата ми...но винаги ще помня момента, в който той ми засвидетелства признание за работата, уважение и приятелство! случи се във вечерта преди концерта в зала 1 на ндк. след като бях работил почти денонощно месец и половина за този концерт, той беше пред провал по финансови причини. защото тези, които трябваше да осигурят парите си мислеха, че те ще се появят от нищото, докато си купонясват с курт. бяхме на клуб, свиреха "мери бойс бенд", а аз явно съм изглеждал отчаян, защото виждах как толкова труд и перфектна подготовка отиват в канала. в един момент курт вдигна човека до мен, седна и ме прегърна. "какво ти е, джон?". аз само махнах с ръка и ми избиха сълзи. той ме разтърси леко, погледна ме в очите и каза: "не се притеснявай, концерт ще има! заради теб, и защото съм тук и го казвам. не заради другите наокло!" изтръпнах! курт поемаше ангажимент да финансира мероприятието и аз бях основна причина за това! не можех да повярвам на ушите си! е, не се наложи, някакви муцуни събраха парите, което след това... друга дълга история... но когато на следващата вечер ми благодариха, курт ми предложи да работя с тях винаги, когато имат концерти. не можах да му гостувам нито в мас палмас, нито във виена, въпреки поканите. почивай в мир, Приятелю, сигурен съм, че в небесния оркестър винаги ще се намери място за теб!