Взискателността му е пословично известна, депресарската му натура - също. Но днес той отново прави клубно турне и мисли за нови начинания. Добър повод да го питаме какво се е променило напоследък.
След дузина обаждания, отлагания и уточнения, в които Стенли абсолютно не може да си спомни какво е обещал преди 5 минути, камо ли преди два дни, започвам сериозно да се съмнявам какво се е случило с паметта му и самия него.
Когато обаче най-после сядаме в тихо заведение недалеч от тях, Стенли изглежда в абсолютно перфектна форма - физически и всякак. Всъщност, изглежда забележимо по-млад дори от снимките си преди години... Той сам ще обясни на какво се дължи това, но първото, което ми казва извинително, е: „Близо 5-6 години не се занимавах активно с музика и сега, когато навсякъде ме дърпат за интервюта и участия, ми идва малко отгоре...". И интервюто започва.
Защо реши да се върнеш?
Има един - хубав или лош, но значим повод: 30 години на сцена, което е много сериозно. Той всъщност Жоро от Остава е виновен. Лятото дойде при нас с жена ми в Тетевен, вечерта пийнахме повечко и той - „дай да опитаме, пък каквото стане". И аз си казах „защо пък не, да опитаме първоначално с някакъв акустичен вазриант на песните ми" и така стана. Взехме Мишо Шишков, който свири на пиано, а в последните дни добавих и още един китарист.
Как мина турнето?
Минава много добре. То всъщност продължава. Навсякъде клубовете са пълни, за моя изненада, хората пеят песните и ги познават. Иначе сега първо на 30-ти ще бъда в Каварна по празниците, понеже кметът Цонко ми е приятел. Януари продлжаваме - Пазарджик, после пак София, но този път в „Радио Кафе". После на 14-ти сме пак в Търново - което много ме изненада, скоро бяхме там, но сега искат пак. 15-ти е Варна, 22-ри - или Пловдив, или Стара Загора, после Благоевград - но навсякъде в различни от преди места. Правим ънплъгд на 16 мои песни и 2 на Тангра - „Жулиета" и „Бъди какъвто си". Същевременно продължавам да търся средства за издаване догодина на „Най-доброто на Стенли" в два диска. И две нови песни трябва да се направят, заедно с клипове като хората. После искам голям концерт с голям щрайх отзад. Всичко това е свързано с пари.
Кажи за новите песни...
А, не знам. Аз предварително нищо не мога да кажа. Каквото ми дойде, както ми дойде - това е. Иначе аз много обичам английска музика, от тези новите банди, но наистина не знам отсега нищо. Имам нахвърляни някакви идеи, но как ще се облекат... В самия процес на работа ми хрумват нещата, никога не си ги планирам. Ето „Обсебен" беше една много сложна песен, с 4 различни части, а стана хит. Но там пък може би и клипът помогна.
Вече си на 51. Не ти ли тежат годините?
Ами какво да ти кажа... Е, по-изморен се чувствам, то е нормално това, но съм с млада жена, как да не съм изморен? 16 години ни е разликата с Людмила. Имам дъщеря във втори клас.
А от концертите?
Изморявам се, да. Първо, че съм отвикнал и второ, сега е студено и гадно. Но пък 2-3 дни седмично не е кой знае какво.
А предимство ли са всичките тези години зад теб? Хората те познават все пак...
То едно име не се прави лесно, ако трябва да си говорим за тези неща. И много бързо може да се зачеркне и хората да проявят негативно отношение към него. Слава богу, не съм правил глупости в музиката си, мисля. Иначе глупости съм правил много в своя живот.
Че той кой не е?
Ама аз тотални глупости съм правил! Напуснах Тангра през 86-та и след 2 години Спринт ме поканиха да идем на някакъв фестивал в Москва, където взехме първо място и... останахме 2 години. Та за две години бачкане там питай ме с кво съм се прибрал - с 6 вилици, един бинокъл и една лодка за риба, която спуках на първия си риболов. Като имаш предвид, че почти всеки ден сме работили на по 400 рубли - тогавашни 400 лева.
Уау! За какво ги похарчихте тези пари?
Питай ме... Единият от групата после си купи две лади от последните от Кореком. А аз се върнах с 6 вилици. Ми за глупости съм ги похарчил, за какво...
Секс, наркотици и рокендрол?
Ми да... без наркотиците обаче. После пуших трева много, но то беше доста по-късно.
Това не се брои!
Да, това не се брои. Пеехме предимно мои неща, но малко на брой песни, защото винаги бяхме в програми. С Лариса Долина сме били например 70 дни. С много от групите работихме - с ДДТ, с Алиса, другите вече съм ги позабравил. Тогава Алиса ме поканиха да стана техен член - Костя Кинчев, певецът им, дядо му е българин, впрочем. Бяхме 10 дни в една огромна зала в Киев - ние, Алиса и ДДТ накрая. И те 10 дни ме слушат, а последния ден организаторите даваха един обеден купон и там ми предложиха да тръгвам с тях - те още в Ленинград живееха. Аз първо малко се дърпах „ама как ще стане сега тая работа" и те ме напиха, за да се съглася.
Те в ония години руснаците нямаха такъв вокал, високо поставен, ню уейваджийски...
Е, Костя от Алиса беше такъв. Те там бяха много популярни, него го носеха на ръце, големи звезди. Но той пееше по-така речитативно, социални текстове. А аз какво да правя с вас, питам го. „Там отзад на един практикабъл зад мен и пееш както си знаеш, ние всичко сме уредили, билет сме ти купили и идваш да живееш в Ленинград". И ме напиха много - водка с бира разбълникват в едни големи чаши и трас, трас! Та приех. И в 7.30 вечерта трябваше да се кача с тях на автобуса за летището да отлитаме. Качих се в стаята, казах на пианиста ни Асен Драгнев и той откачи. „Ами ние какво ще правим, договори имаме, трябва директно да се прибираме в България?!" И аз слязох долу, автобуса ме чака, но като видяха, че без багажа слизам, много кофти им стана и така.
След 94-та направи голяма пауза, след 2002-ра също. От какво бяха предизвикани?
От глупостите, които ни заобикалят. Нали виждаш каква чалга се носи навсякъде. И не виждах смисъл. Имах някакви годишни награди преди това - и какво от това?
Ти опита във Франция през 90-те...
Да, но бях много малко - изхарчих парите и си тръгнах. Тук продадох всичко и тръгнах - с едно гадже, Евелина. Баща й емигрирал 71-ва година и, естествено, се оказа ченге. Не смее да се върне в България. Тя искаше първо там да идем да опитаме. А най-интересното е, че не познаваше баща си, била е на 2 години, когато той бяга. И го срещаме по снимка в някакво кафе, по едни ъгли - стоим и гледаме: този ли е? Или този? Като филм, абсолютен филм. Той нямаше къде да живее, живееше при някаква жена и се оказа, че ние нямаме къде да спим, та тръгнахме по хотели. И накрая - третият е излишен, обикновено е така, пък то за хубаво било - ги оставих да се опознават и се върнах.
И млъкна за много години. Не чувстваш ли така отвътре някакво призвание да правиш музика?
Виж, аз през всичките тези години все нещо съм правил. Правих театрална музика, музика за филм на един мой приятел - Илиян Симеонов, той почина наскоро, бог да го прости. „Граница" ако си гледал, е негов филм. А този се казваше „Ярост", телевизионен филм. На ТВ фестивала „Златната ракла" в Пловдив взех първо място за музика, което адски ме изненада, защото за първи път правя такава за филм. Даже бях за риба, когато той ми се обади: „Стенли, бързо идвай, печелиш награда за музика!" А то международно жури, само един българин вътре. И много реклами и музика към тях съм правил, със SIA и Митовски много работих. Но песни - не. Какво да правя и за какво да ги правя, като те хората искат друго?
Не смяташ ли, че все е имало една малка част от хора, която е искала нещо различно - твоята музика например?
Еми смятам, ама как?
Мислиш, че нито ти, нито те можете да си го позволите?
Правиш нещо, но то къде отива?... Нито работа имаш, нито нищо...
Ще споря с тебе. Ти си творец, трябва да ти идва отвътре!
Ъммм, не е така! Като те преследва много години и става много сложно. Зависи как се чувстваш. Аз... не исках просто да се занимавам с това нещо. (маха сърдито с ръка)
Кое тогава ти беше опората през това време - семейството, жената?
Тя жената дойде по-късно. 94-та имаше избори и на Евролевицата в Тетевен се запознах с нея - тя беше водеща на концерта. После дойде в София, учи две години културология в СУ, а после я приеха в НАТФИЗ при Коко Азарян, бог да го прости и него, и тя напусна. Още в първи курс тогава се оженихме - през 98-ма. Дъщеря ми Никол се роди, когато тя завърши - 2002-ра.
Това си е много години брак - 16 години...
Е, в първите години бяхме така, несериозни гаджета, така да се каже. По-сериозно е от 98-ма, когато се оженихме. Да, на семейството се опирах през тези години. Аз като се роди Никол и се побърках. И още съм така, като я видя - стар баща, на дъщеря при това...
Да се върнем обратно в наши дни. Отново си на сцената. Не питам за планове и амбиции, но какво би искал да ти се случи?
Албума трябва да го направя. И един голям концерт, колко голям - ще видим. Искам и да започна да обикалям с тези песни вече и с пълна група. Но озвучаването на такава ми се вижда трудно. Акустичният вариант звучи добре, хората много му се кефят, но то не може да продължава така вечно.
Посъживиха ли се малко нещата?
Да. Най-ме радва това, че хората идват по концертите. Аз очаквах по 20-30 човека, пък те... не очаквах, все пак са минали много години.
Защо? От 2002-ра насам какво толкова се е случило в БГ музиката? Ти лично какво ново и интересно си чул през този период?
Е, аз... Аз съм претенциозен. Най-лесно е да ти кажа, че през тия 8 години музиката не ми харесва. Еми истина е - не ми харесва. Е, нещо тук-там все ми е харесало. Ако говорим за толкова отдавна - Остава ми харесват. Изключвам последния им албум - аз съм му казал на Жоро, че не ми харесва. Има отделни песни в този период, но като цяло няма нещо, което да ме е разтърсило. Много са ми смешни тези певци и певици, дето намерили 5 лева и излизат - давай! Как въобще намират пари, не знам - аз не съм от тези. Плащат си за корици на списания, купуват си класации...
А от музикалните ТВ риалити формати някой участник не ти ли хареса?
Не съм ги следил много. Гледал съм някои, но те единия ден пеят добре, другия не, третия нещо им става и... За съжаление, нищо не се случи с тях.
Защо?
Защото няма индустрия тук при нас. Няма кой да работи, за да се случи това. Иначе защо не - те имат глас. Никой от тях обаче нямаше стил, за съжаление. За мен това е най-важно - да имаш стил на пеене. Може би на тях им е още рано. Тома сега го въртят, той има много здрав глас. Но пак няма стил, не е характерен певец да го познаеш от два тона, няма маниер на пеене. Но пак казвам - моето мнение не е обективно.
А ти от кого си се учил навремето?
Ооо... В ученическите ми години свирехме по училищата и тогава много слушах Bad Company - Пол Роджърс. После Ковърдейл и всичките хард рок певци нататък. Много харесвам Робърт Плант. После новите груpи през 80-те - Simple Minds, Depeche Mode, Tears For Fears, The Mission.
Сега напират да те наричат българския Дейвид Боуи. Ти се ласкаеш, но не го споменаваш сред влиянията си...
Е, в периода ми с Тангра - да, слушах го, но не чак толкова. Там ме караха да пея по много различен начин, долу ниско. Иначе Дейвид Бoуи - не ме сравнявай с него, той е велик! Той е не само пеене, той е личност, мода, всичко, събрано в едно! Светлинни години напред...
Каза, че я няма музикалната индустрия у нас. Защо я няма?
Ами няма пари, затова. Виж сега какво слушат хората - кръчмарска музика. 80% от хората слушат чалга, ако не са и повече... Погледни заведенията - ако хората слушаха друго, щеше да има други заведения, а те всичките са с чалга. Затова няма индустрия. Ако има потребност от нещо друго, те хората ще го направят. Но никой не го е направил. Има потребност от фолк и ето - има фолк.
Тук спирам диктофона и почваме да спорим, понеже никак не съм съгласен с него. Обяснявам му, че хората не слушат само чалга, а има огромна и то празна ниша за почти всякаква друга музика, особено рок. Но нещата са се променили и се иска не някаква песен, албум или концерт, а продукт и то сериозен, качествен и качествено маркетриран продукт, адекватен на новите реалности. Давам му примери от по света и у нас. А българските поп и рок изпълнители са в сериозен дълг към публиката си. Те само мрънкат за пари, нищо не правят и дори не са осъзнали, че вече отдавна живеем в свят на едни други реалности.
Стенли слуша, някои неща са нови за него, с други изобщо не е съгласен и в крайна сметка се ядосва:
Бе, отстрани нещата изглеждат много лесни. Лесно е да даваш съвети, когато не си вътре в нещата. Разбрам мнението ти, ама... Знаеш, че имам много годишни награди и какво ли още не. Но какво от това? Преди година и половина ми се наложи да си продам апартамента. Така че не ми говори за публика и прочие... Тези работи само който ги е изстрадал, той знае най-добре. А аз съм от тези, така че ти казвам направо, че не е точно така, както си го представяш. Тези геройства отдавна останаха в миналото. Въобще не ме интересува вече! Защото това ако е нормална държава и публика, щях да живея по съвсем друг начин, а не да си продам апартамента, щото била криза и някакви банки и така нататък. Та затова въобще не ми се говорят глупости! Отстрани знаеш ли колко е лесно да даваш съвети. После ме питаш защо отчаяние и защо така. Те нещата са комплексни и са много, натрупват се.
Е, не мислиш ли, че все ще се оправим по някакъв начин?
Не! Скоро - не. Абсолютно съм сигурен! То с всяка година става по-зле. Те и малките деца вече слушат чалга (казва го със страшна болка). Какво ще се оправи? Пак ти казвам - само се огледай колко заведения има в София и колко рок клуба има в София. Два-три са и те на нищо не приличат. Нито звукът им е като хората, нито нищо. Те това даже не могат да направят... Виж и в страната - там всяко заведение е чалга клуб. И се пълнят, и хората дават пари... Селянията е толкова голяма, че повече няма накъде.
В този момент се появяват жена му и дъщеря му и лицето на Стенли грейва. Той мигом забравя за отчаянието си и гадните теми и се преобразява в друг човек. Споделил съм с него професионалното си мнение и затова не ме е грижа как ще го приеме той. На раздяла обаче си позволявам да му дам един личен съвет: „Човече, не подценявай публиката си - тя има нужда от тебе! И ти от нея!". Дано ме е разбрал.
Така стоят нещата при Стенли - през 2010-та...
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
