В навечерието на коледно-новогодишните празници тръпна при мисълта какви още изненади може да ни поднесе родната интонационна среда. То е ясно, че не може само Виенската филхармония и рокли с гол гръб, но последните седмици бяха богати на "шедьоври", пред чиято художествена стойност дори министерската експертиза на Вежди Рашидов и екип изглежда като стожер на високата култура.
Става дума за две песни, триумфално обиколили тонколоните дори на тези, които старателно избягват безбройните тв честоти на "Планета" (вече се отказвам да ги броя) и "Шоуто на Слави".
Зад по-малко шокиращата Isthislove - добила популярност в социалните мрежи и разговорите на маса като "Издислав", по отдавна изтърканата шега с едноименния хит на Дейвид Ковърдейл и "Уайтснейк" - стои самият инж. Митко Димитров от Димитровград, продуцентът гуру на цял един жанр, който по инерция или поради високомерие смятаме за низш, периферен или отживял, а той се е просмукал необратимо в цялото ни битие.
Продуцираната от "Пайнер" балада бе изпята на несръчен английски език от Фики, син на друг известен фолкмузикант - Тони Стораро, и предизвика деветбалов естетически бунт, какъвто и Джордано не е успявал.
Но какво пък толкова, чалга бастионът в югоизточна България е родил и много по-вулгарни и дразнещи творения от кавъра по турска мелодия, изнасилващ езика на Шекспир.
Технически погледнато "Издислав" е даже нежна любовна лирика в сравнение с другия хит на отминалите седмици, а именно "Готина и луда".
Не, нищо не ви говори заглавието, знам - под това семпло име се крие нашумялото "Яката дупара" - толкова пошло и бездарно парче, че чак ме е срам да допринасям за вайръл разпространението му.
"Яката дупара" е явление, което само привидно изглежда ново, но всъщност то процъфтява от 2-3, а може би и 4-5 години благодарение на габровеца Криско. (Не знам дали да се радваме, или да окайваме иронията, че само една буква отличава това оправно момче от габровеца Кристо.)
С творческата мощ на един Фарел Уилямс той едновременно пише, продуцира и изпълнява песни - вярно, една част от семплите и мелодиите му са крадени, но това кога е било проблем за българския гений?
"Заемките" без плащане на авторски права са сила и на автентичната чалга, която копира от сръбски, гръцки, турски и други ориенталски образци, а съвсем не е забравено времето, когато ФСБ изпълняваха с български текст песен на Le Orme, "Сигнал" адаптираха Free Me на "Юрая Хийп", а Мими Иванова издевателстваше над "Лодка в реката" на "Стикс".
Така де, надали соцът е бил най-силен в заплащането на авторски права с преводни рубли, но лошите навици си останаха.
Да се върнем на Криско. Преди две-три години той нашумя с "Видимо доволни" - дует с певицата Мария Илиева, която дотогава се препитаваше с видимо по-изискани парчета.
Словосъчетанието "яката дупара" се роди именно в този исторически момент, но то остана незабелязано на фона на бисери като "пУкажи на тия хора как сА бараш, как сА мяташ"... СЕМ се самосезира за парчето - както обикновено, след дъжд качулка - но това не попречи, а даже му помогна да натрупа милиони кликове в YouTube - днешния най-важен мерител на успех и популярност.
С "Видимо доволни" греховете на Мария Илиева в популяризиране на кряскащата крисковщина не приключиха - съвсем по същото време тя бе в журито на X-Factor, което даде зелена светлина на 15-годишната (тогава) Гери Никол да пее за кучки и гъзове.
Нека не се разбираме погрешно, не става дума за пуританизъм и криворазбран морал - и "Ъпсурт" пеят цинизми, и "Хиподил" са забранявани от Министерството на културата.
Когато една творба включва ирония и самоирония, авторска инвенция, елемент на автентично вдъхновение, няколко мръсни думи не й вредят особено. Но когато нещо е създадено от напъпваща пубертетка само с намерението да покаже колко е разкрепостена и колко мръсни думи знае, имитирайки пред огледалото Ники Минаж и комиксовата героиня Харли Куин - то трябва да остане пред огледалото в спалнята на родителите й, а не да живее публичен живот.
Впрочем по темата "Гери Никол" чухме даже и Държавната агенция за защита на детето - когато тя записа първите си парчета под крилото на Криско нямаше 18 години и непълнолетието й повдигаше юридически, не само етични въпроси - все пак, снимането в порно на подрастващи се преследва от закона, ако и в случая порното да е софт.
Макар пошъл и вторичен, Криско все пак има известен талант и пазарен нюх - дуетът му с Гери Никол "Ела и си вземи" натрупа 22 милиона гледания в YouTube, стигайки до публика не само у нас и в Сърбия, но чак в Индия.
На този фон "Готина и луда" копира ритъма и движенията, но чупи шаблона и тъпомера със "стихове" като "Яката дупара, сега ша ва запаля" "Яката дупара, кой ше я бара".(Впрочем чалга изпълнителите - голяма част от малцинства, за които българският не е матерен език, пеят на диалект, но рядко фрапират чак толкова брутално в ефира, както Криско и протежетата му.)
Ако не се сещате накъде бия, насилете се да изслушате "Яката дупара" до средата, където уж негърският ритъм замирисва на балкански кючек.
Чалга певиците имат само малко име, а тя има две малки имена, но естетиката им е идентична.
И понеже всяко нещо у нас е всъщност нещо друго - това, което понастоящем се зове рап или хип-хоп, е чиста чалга в нови дрешки. Често почти без дрешки.
И Криско съвсем не е нейният единствен пророк: мераклии за гето лайф у нас колкото щеш, а първото мелезче между рап и попфолк прозвуча още преди десетина години в дует на Азис и Устата; кичозният на еврониво конкурс "Евровизия" радостно прие в обятията си тези кросоувъри на нашето време.
Наивно мислехме, че Азис е изолирано - макар и ярко - явление, а то какво стана. (Ако сте любознателни, чуйте неговия дует с някоя си млада Теди Александрова, записан месец преди "Яката дупара" - не е съществено различен нито като съдържание, нито като ритмика.)
Чалгата отвърна на удара и не оттам, откъдето очаквахме: не от източния пролетарски бряг на Марица, а от уест коуста на жълтите павета.
И почти се почувствахме като в машина на времето: Гери Никол е оживялата внучка на Радка Пиратка - "само да те гепна, дънките ш'ти цепна", само дето вече не сме в 90-те на миналия век, когато внезапно гланцираните списания с разкекерчени каки заеха мястото на "Работническо дело" и "Земеделско знаме" по будките (тогава не бяха "ЛаФки") като знак за новопридобита свобода и разкрепостеност.
Сегашната версия не се разсъблича така наивно стихийно: тя е много по-перверзна и опитна, ако не и рафинирана.
Лошата новина е, че вече има социални мрежи - чудесен рупор за мултиплициране на простотията.
Защото чалга песните и чалга вестите се тиражират и популяризират именно с подкрепата на фейсбук кибиците. И никой от нас не е невинен, защото всеки (уж ироничен и заклеймяващ лошия вкус) коментар, всяко споделяне, всеки клик им носят самочувствие, усещане за значимост. Чесането на езиците и клавиатурите е това, което ги прави важни.
Разбира се, "Гангнам стайл" и "конският танц" от нея също не са образец за високо изкуство и онова, на което зрителите в цял свят "кликат" най-охотно, е дебилното, ексцентричното, безвкусното.
При това вайрълите не будят интерес само с цел забава. Гледайки, одумвайки, иронизирайки, "хейтвайки" ги, аудиторията изживява своето кратко превъзходство. Нищо не може да се сравни с воайорския триумф да видиш как някой се излага здраво.
Но това е само кратка илюзия за морално и интелектуално надмощие.
В дискотеките младежта може и да кърши снага на тия ритми "за долницата" - много важно! Така е било и така ще бъде, но предполагаемо, при употребата на компютър и други електронни устройства за общуване и въздействие върху околните, трябва да се включи на работа и малко от горницата.
Защото разбирането за естетика и вкус е субективно, но съществува екзистенц-минимум, който е абсолютен, и отстъплението от него изиграва много лош номер на цялостната интонационна среда, в която живеем.
После да не се чудим, че имаме също чалга театър, чалга кино, чалга телевизия и чалга премиер.
