Втори мач с Майкъл Карик начело през този турбулентен сезон за Манчестър Юнайтед и втора гръмка победа.
След като спечели дербито на Манчестър, временният треньор изведе играчите си и до изненадващ триумф с 3:2 над Арсенал.
На "Емирейтс" в големи периоди от мача не си личеше кой е водач в класирането и фаворит за титлата и кой наскоро се видя принуден да смени пореден треньор.
Карик стартира с две поредни победи, и то срещу такива съперници, докато предшественикът му Рубен Аморим само веднъж успя да постигне два поредни шампионатни успеха през 14-те си месеца в Юнайтед.
Очевидно нещата в отбора са променени, футболистите излизат с различно самочувствие и различна вяра в способностите си.
Изглежда и най-сетне се постига някаква стабилност в състава, тъй като Карик заложи на две поредни еднакви титулярни единайсеторки.
Разбира се, рано е да правим краен извод само от два двубоя, но те бяха достатъчни, за да се видят основните тактически идеи и стремежи на новия наставник.
Най-видимата промяна е, че вместо строгата и неотменна схема с трима в отбрана на Аморим, Карик ползва гъвкаво 4-2-3-1 и при него Юнайтед се защитава впечатляващо стабилно при среден и нисък блок.
Дори срещу Арсенал, когато бяха допуснати два гола, "червените дяволи" всъщност не позволиха на съперника да създаде почти нищо от игра.
Очакваните голове на Арсенал в мача бяха едва 0.39 от игра, а преди това Сити стигна само до 0.35.
Когато се представя така в отбрана, Манчестър Юнайтед винаги ще има възможност да поведе, като накаже някоя грешка на противника при контраатака.
Контраатаките и индивидуалното майсторство на няколко звезди донесоха головете срещу Сити и Арсенал, но ще е грешно да отдадем победите само на отделни класни изблици.
В схемата на Карик има много важна уловка: външните халфове Амад Диало и Патрик Доргу притежават опит като крайни защитници и могат да се връщат по-назад, за да изпълняват такава роля.
Затова на моменти на десния фланг Амад сформираше защитна петорка, докато на другия Доргу оставаше по-нагоре по терена (или обратното).
В определени периоди даже и двамата едновременно се връщаха, а Бруно Фернандеш се разполагаше по-ниско в центъра и схемата заприличваше на нещо като 6-3-1.
Дисциплината на работливите крила прави схемата толкова надеждна, защото бройката защитници лесно може да се увеличава, без цялостната структура да е толкова скована като при Аморим.
В същото време, профилът на Диало и Доргу е идеален за атакуване на празни пространства при възможност за контраатаки.
Да не забравяме, че схемата позволява и на капитана Фернандеш да бъде в своята любима плеймейкърска роля като №10.
Формулата е идеална за удържане на съперници, които обичат да контролират топката, и впоследствие нанасянето на големи щети с контраакции.
Много бързо Майкъл Карик демонстрира, че разбира същността на своите футболисти и може да измисли система, в която те се чувстват добре, а тъкмо това липсваше на Манчестър Юнайтед в ерата "Аморим".
И все пак, мачът с Арсенал нямаше да се развие по този начин, ако не беше индивидуалната грешка на Мартин Субименди за изравнителния гол в 37-ата минута.
Цялостно Субименди прави много силен дебютен сезон на "Емирейтс", но този път не само подари гол на противника, но и позволи това да му повлияе и надеждността в играта му спадна значително.
След ситуацията, в която Брайън Мбемо изравни, Субименди не беше същият човек, защото взе да се опитва да компенсира грешката.
Включваше се безразсъдно по-напред, точните му пасове намаляха, и в резултат Арсенал изпусна контрола над случващото се.
Дефанзивният халф беше загубил най-важната си черта - търпението, и Микел Артета го замени още в 58-ата минута.
Тогава Патрик Доргу беше вкарал ефектния си гол за 2:1 за Юнайтед.
За малко статично положение да реши проблема на домакините и този път, тъй като коронният номер при ъглови удари сработи в 84-тата минута и Микел Мерино изравни.
Но Матеус Куня се оказа златна резерва за своите и малко по-късно донесе победата им.
Артета има доста над какво да помисли, защото този мач беше класически пример за проблемите в подхода му.
Арсенал твърде рядко опитваше разсичащи отбраната подавания и играеше на сигурно, като местеше топката до фланговете. Това даваше на Юнайтед по-малко шансове за контраатака, но пък и правеше домакините прекалено предвидими.
"Топчиите" бяха наказани от двата великолепни гола на Доргу и Куня, за да останат само с 4 т. пред втория в таблицата Манчестър Сити.
Юнайтед излезе четвърти и с точка пред Челси и две пред Ливърпул явно ще бъде част от жестока битка за зона "Шампионска лига".
Тъй като вече нямат други турнири и ще играят единствено в първенството, шансовете на "червените дяволи" изобщо не са за пренебрегване.
Засега все още виси въпросът дали стилът на Карик ще е толкова ефективен срещу отбори, които играят по-затворено.
Но това ще узнаем в следващите двубои, а може би и още на 1 февруари при домакинството на Фулъм.
Каквото и да се случи в бъдеще, новият наставник нямаше как да започне по-добре и още с първите си два мача предизвика коментари дали е възможно да получи поста за постоянно.
Карик мъдро отказва да коментира темата пред журналисти, защото знае, че няма да е в негова полза да изрази бъдещи амбиции.
Засега крехкият баланс в Манчестър Юнайтед е постигнат - но проблемът е, че вече години наред не се намира кой да го удържи достатъчно дълго.
