Когато Дейв Грол вижда новината, че популярна с анти-гей нагласите си баптистка църква планира да проведе протест пред концертната зала в Канзас Сити, Mисури, където Foo Fighters имат изпълнение, той няма как да не реагира.
Бандата е поредната мишена на малката църква, която се е прочула с грубите си намеси по време на погребенията на загинали американски войници и нападенията над други църкви и поне един магазин за домашни потреби.
Дейв Грол обаче знае точно какво трябва да направи по въпроса.
Часове преди концерта в голямата зала Sprint Center, певецът-китарист и останалите членове на Foo Fighters си слагат изкуствени бради и перуки и започват да свирят на камион платформа. Протестирайки срещу протеста.
Пред изумените погледи на членовете на канзаската църква, групата изпълнява кънтри-пародия, наречена "Keep it Clean", която осмива демонстрантите чрез двусмислeни сексуални намеци, и пресъздава видеоклипа "Hot Buns", който изобразява банята на американска спирка за тираджии като перфектна хомоеротична обстановка.
"Ако трябва да бъда честен, това беше един горд момент за групата", споделя Грол месец по-късно. "Стори ни се правилният начин да се справим с тях. Не исках да ги игнорираме, но не исках и да ги вземаме прекалено насериозно".
Всичко това е само малка демонстрация на влиянието на една известна рок-банда
След последния концерт от щатското им турне в Лос Анджелис, сега Foo Fighters ще забиват и в Европа, Австралия и Япония, за да изсвирят парчетата от последния си албум Wasting Light, който излезе на пазара през април и стана първият оглавил класациите албум на групата.
Въпреки шумните китари и редките гърлени крясъци, напоследък Грол е замислен, изгубен между миналото и настоящето в търсене на стари начини да прави нова музика.
Единадесетте песни от албума са записани в гаража му на аналогова лента, вместо чрез цифрова технология. Освен това той го събира отново с Бъч Виг, който продуцира легендарния албум на Nirvana от 1991 Nevermind, записан по времето, когато Грол беше на път да се превърне в един от най-утвърдените барабанисти на поколението си. Неговият бивш колега от Nirvana, Крист Новоселич, също участва със зашеметяващ басов риф в гневната и изпълнена с болка "I Should Have Known".
"Записахме всички парчета в гаража ми, а нашето семейство и приятели бяха до нас през цялото време", обяснява Грол на феновете от сцената на Roxy малко преди официалния дебют на албума. "Не искахме да използваме компютри, вместо това се върнахме към старите ленти. И понеже го направихме точно по този начин, сега имаме албум, който обичаме да свирим от начало докрай".
Бандата не се самозабравя, въпреки дългогодишната си кариера
Не всяка група с платинени албуми се чувства достатъчно комфортно, завръщайки се към изпълнения от по-малък мащаб, но Foo Fighters направиха успешен преход от 86 000 души публика на стадиона Уембли в Лондон през 2008 г. към февруарско турне по скромните клубни сцени на Лос Анджелис. Със същата лекота групата предпочита звукоизолираните тухлени стени и алуминиевите порти пред модерното звукозаписно студио.
"Не мисля, че с бандата се чувстваме по-различно, от колкото се чувствахме през 1995", настоява Грол. "Със сигурност нашата среда се е променила, но когато се съберем петимата заедно, мисля, че все още се чувстваме най-удобно натъпкани в микробус или в малка стая, репетирайки песни, които след това ще свирим по стадионите".
Foo Fighters, в които освен Грол участват и басистът Нейт Мендъл, барабанистът Тейлър Хоукинс и китаристите Крис Шифлет и Пат Смиър, продължават да действат така, сякаш American Idol и Glee никога не са се случвали - като истински съвременни фанатици на тема предшестващия ги рок енд рол, простиращ се от Motorhead до чистия поп на Пол Маккартни и Wings.
Звученето на албума е подходящо преди всичко за големи зали, но въпреки това е вдъхновено от завръщането на Грол към най-ранните му преживявания по концерти, свързани с малката хардкор сцена на Вашингтон.
Първият му концерт като тийнеджър е на Naked Raygun, след който Грол твърди, че животът му се е променил завинаги. "Вокалистът ми скочи на главата, хората плюеха навсякъде и беше много шумно", спомня си 42-годишният Грол. "А аз си мислех "УАУ! Ето това е рок енд рол. По-хубаво е дори от това, което си представях... Това не е като плаката ми на KISS... Много по-страхотно е!"."
Foo Fighters и Nirvana
Работата по новия албум с Виг - особено в частта, в която Грол и Новоселич записват заедно за първи път след Nevermind - означава приемане на миналото им и признаване на общия произход на Nirvana и Foo Fighters. Албумът излиза точно по времето, в което феновете празнуват 20-та годишнина на Nevermind. Това е тема, която Грол избягва напълно през най-ранните години на Foo Fighters, но постепенно започва да я споменава през последните 16 години, за да се стигне до Foo Fighters: Back and Forth - пълнометражен документален филм, лансиран заедно с новия им албум.
Филмът, разпространяван и излъчван от VH1, започва с пълен преразказ на възхода и внезапния край на Nirvana, смъртта на Кърт Кобейн през 1994 г. и последвалото раждане на Foo Fighters, тръгнало от солов запис на Грол. "Това е баланс, който трябва да поддържам всеки ден. Нямаше да се намирам тук, ако не беше Nirvana", признава Грол.
"Създадох Foo Fighters, за да излекувам себе си от това, което се случи на Nirvana, от смъртта на Кърт. Имахме нещо изключително красиво, което си отиде за миг. Разбира се, всички искаха да говорят с мен за това, но аз не можех. Болеше ме прекалено много".
"След време всички тези въпроси изчезнаха. Срещах хора и те ме питаха кога съм създал Foo Fighters, а аз им отговарях: "Ами... когато се разпадна Nirvana..." След това те ме питаха изненадано: "Ама чакай малко, ти си бил в Nirvana?" Беше ми толкова странно, че не знаят това!"
