Arctic Monkeys са звезди във Великобритания от почти десетилетие, а тази година бяха хедлайнери на „Гластънбъри" и за тяхното изпълнение се изговори повече, отколкото за това на Rolling Stones.
Но досега единственият им шанс да се доберат до големи американски сцени беше да подгряват The Black Keys на турнето им миналата година.
„Излизахме да свирим в 8 всяка вечер, когато хората още си купуваха пуканки", разказва съвсем спокойно Алекс Търнър, фронтменът на бандата, символизираща модерния бритрок.
След това американско минитурне, „арктическите маймуни" планирали директно да се затворят в студиото и да запишат нов албум. Но главоломно нарастващата им слава на Острова отложила намеренията им: те получили покана да свирят на откриването на Олимпийските игри в Лондон, редом до фигури като Пол Макартни.
„Веднъж в живота получаваш възможност за такъв гиг. На сцената бяхме само пети минути, но подготовката отне месеци", казва Търнър.
Нови вдъхновения
Едва през тази година те най-сетне се залавят да реализират петия си студиен албум, озаглавен AM. От самото начало целят да прибавят нови влияния към обичайното си сурово и енергично клубно звучене.
Затова се обръщам към деветдесетарския хип-хоп (Dr. Dre, Outkast) за груув вдъхновение и към седемдесетарския тежък рок, който пък повлиява на китарните им рифове.
„Като химическа реакция е", смята Алекс Търнър, който е и водещ композитор на групата. „Ако предозираш някой елемент, от епруветката излиза само пушек. Имаше много проби, грешки и задънени улици".
Крайният резултат са 12 песни, които излизат официално в Европа на 9 септември (макар вече да изтекоха в интернет, както обичайно се случва напоследък). Албумът е на разположение за слушане и в iTunes.
Сред отличаващите се парчета са вдъхновената от Black Sabbath Arabella и изненадващо меката No. 1 Party Anthem, която Търнър вижда като „момент, в който се чувстваш все едно си в паралелна вселена".
Приятели са от деца
Вече измина доста време, откакто групата постигна мигновен успех във Великобритания с дебютния си албум от 2006 г. Тогава младите музиканти още живееха с родителите си.
„С останалите се познаваме от 20 години", казва Търнър. „Катерили сме се по дърветата заедно преди да правим музика, тъй че когато започна лудницата, знаехме, че можем да разчитаме един на друг".
Днес те диктуват тенденциите в бритрока и доказват, че жанрът все още може да завладее световната сцена.
