И силата на любовта ще победи любовта към силата

Ако величието на един музикант се измерва по мащаба на неговото влияние, наследството на Джими Хендрикс го нарежда сред най-вдъхновяващите виртуози, които някога са били сред нас. Помислете за изпълнителите, които са признавали, че са повлияни от него - Red Hot Chilli Peppers, Стив Вай, Майлс Дейвис (който сам е вдъхновил Хендрикс някога), ZZ Top, Public Enemy... всъщност, трудно ще намерите поп, рок или рап звезда, която да не си е водила бележки по китарните извивки на гения.

Вероятно единственият аспект от кариерата на Хендрикс, който е по-забележителен от влиянието му, е това за колко потресаващо малко време творецът е бил сред нас. След като си създава име отвъд океана, Джими Хендрикс се завръща в Щатите с гръм и трясък, а изпълнението му на поп фестивала в Монтерей през 1967 г. го превръща в истинска звезда. Умира през септември 1970 г. в Лондон на само 27 години.

За тези около 40 месеца активна дейност Хендрикс успява да създаде нещо, което все още е незаобиколим фактор за музиката, каквато я познаваме.

Британският в."Гардиън" публикува архивен материал за един концертите на The Jimi Hendrix Experience в САЩ. Текстът дава някаква представа за феномена „Джими Хендрикс".

Преди 45 години

Без преувеличение: The Jimi Hendrix Experience е най-интересната поп група, която съм виждал. Джими, басистът му Ноуъл Рединг и барабанистът Мич Мичъл правят сензация в Англия и Европа, но мълвата още не е стигнала дотук

На сцената Джими, с коса а ла Боб Дилън, пари истинско шоу с брилянтното си свирене на китара и наелектризиращото си присъствие. Той обръща китарата откъм гърба си и продължава да свири така. Също така натиска струните със зъби или свири легнал.

Понякога (но не и във Fifth Dimension - клубът в Ан Арбър, Мичиган, където авторът е гледал групата - бел.ред), той подпалва китарата си накрая на концерта. В Ан Арбър, когато усилвателят му гръмна, той го запрати на земята и започна да скача върху него.

Парадоксално, той винаги изглежда готин. Докато е обезумял, е и непринуден. Има нещо хумористично в начина, по който подхвърля музикалния инструмент. Той е готин, без да е хипар - без претенциите и помпозността, които са завладели много от хипитата.

Докато всичко това се случва пред очите ви, музиката на Джими, Мич и Ноуъл е прекрасна в своите фантазия и изпълнение. Гласът на Хендрикс има тежест и душевност, която добре отразява блусарските му корени. Всеки от членовете на групата е експерт. Тримата са стегнати и дисциплинирани музиканти, но това, което правят е далеч от каноните. Самият Джими не харесва етикета „психиделичен", защото смята, че „тези, които се определят по този начин, са много зле. Не бих искал да съм в трип и да чувам целия този шум".

Роденият в Сиатъл Джими е свирил с R&B изпълнители като Литъл Ричард и братята Айсли. Това, което сега прави, е много различно: „Изморяваш се да правиш комерсиален R&B. Аз имам други идеи".

Така миналия септември в клуб Cafe Wha? го забелязал бившият басист на The Animals Час Чандлър. Предложил му да го заведе в Англия. „Никога не бях ходил там и затова приех", разказва Хендрикс. В Лондон след прослушвания избрали за новата група бившия китарист Ноуъл и студийния барабанист Мич.

Никой не познавал останалите, а само шест седмици по-късно с репертоар от четири песни излезли на сцената на „Олимпия" в Париж. Това, обаче, било достатъчно, за да нокаутират тълпата.

След това успехът дошъл бързо. „След два месеца нещата започнаха да се получават, затова нямахме шанса да бъдем ъндърграунд или хипита", разказва Джими. Според Ноуъл, групата е успяла да се възползва от периода на застой в Англия, когато хората са търсили нещо ново. „Ние подскачахме наоколо, изглеждахме шарени и станахме известни много бързо".

Макар момчетата да признават, че изглеждат необичайно, Мич не харесва отношението на обикновените хора по улиците на САЩ. „В другите страни хората гледат и се смеят. Тук си имаш проблеми. На други места си казват „той сигурно свири в група", но не и тук".

The Jimi Hendrix Experience не се подготвят за записи. Мич обяснява: „Никога не планираме нищо, преди да влезем в студиото. Разчитаме, че ще ни хрумне нещо - така е по-спонтанно, даже и да правим глупости. Същото става и на живо".