Всяко нещо има край, дори да е хубаво. Така бе съобщена новината за новия албум на заразителното норвежко дуо Röyksopp - „The Inevitable End". Името му говори красноречиво - неизбежният край настъпи.
Пропит от меланхолия, "The Inevitable End" е албум за раздяла, също както беше "Ghost Stories" за Coldplay, само че без участието на приятели - величия с по няколко реплики в песните. Това е петият, последен студиен албум на Röyksopp, в който обаче няма драматични разлики в сравнение с неговите предшественици - електронните експериментатори от Röyksopp очевидно не са изчерпали своята креативност.
След 16 години изтръпваща меланхолия и танцувален мрак, Турбьорн Брунтлан и Свейн Берге можеха тихомълком да слязат от сцената и пултовете, успешно заразявайки със скандинавските си синтове цяла Европа, но подобни решения не са толкова лесни, колкото изглеждат.
Затова норвежците обещават да продължават да композират музика, но не казват под каква форма.
Просто проектът Röyksopp остава зад гърбовете им
Ако още се чудите кои са, нека припомним върховото им постижение „What Else Is There?" с гласа на непреходната Карин Андершон от шведските събратя The Knife, която през 2009 година издаде самостоятелен албум под артистичното име Fever Ray. През същата година тя отново става вокал за две парчета в албума „Junior" на Röyksopp.
Берге и Брунтлан коментираха за "The Inevitable End" така: „Това не е денс албум. Той е за домашна употреба, за слушане на слушалки. Чувстваме, че това е сбогуване с традиционния музикален формат. В последователната ни серия от издаване на албуми, която направихме досега, ние казахме това, което искахме". Самият Берге призна, че албумът е мрачен и топъл същевременно, докато оценките на музикалните критици са много добри.
Не е изключено двамата да започнат да продуцират нови групи или да записват по някой и друг спорадичен сигнъл, за да не изоставят феновете съвсем.
Ако клетъчното делене на Röyksopp означава, че бившите съученици ат Тромсьо ще продължат да правят парчета като "Monument" (с вокалите на шведката Робин Карлсон - на снимката), тогава може би прощаването няма да е завинаги.
Една врата е затваря, но може би се отваря друга.
