На тези момчета не им светват очите от хипотетични оферти тип "Шефът ми ви се кефи и ще го навия да свирите на коледното ни парти".
"Е, супер, тъкмо и ние да пийнем нещо по празниците...", усмихват се лаконично.
Тогава става лесно да си говориш с 18-годишни, които предната вечер са подпалили дъските под краката ти с такъв фънк, че си загубил мярка да повтаряш "харесва ми" (включително за мартинито и човека наблизо). Но пък не ти е до разговори "къде ще му търсите място на тоя голям талант в тая държавица".
Не е случайно, че няколко градски хлапета свирят толкова свойски 60-арски стил. Обичайните PR-анонси за изява на саксофониста Мейсио Паркър - "Ако ви се танцува с някого от другия пол без да искате разрешение за това, отидете на негов концерт" - няма как да не важат и за момчетата от SouthWick.
"Доскоро нямаше ден в който да не си пусна поне две парчета от албума му Life on Planet Groove, казва Божидар (тромбон, вокал), а Денис (алт саксофон) добавя, че откакто са в музикалното училище са му големи фенове, благодарение на преподавателите си.
Двамата брасаджии създават фънк групата именно по линия на профилирането си и са особено твърди в концепцията техните инструменти да са лийд вокалите - което направило невъзможно да се сработят с момичета.
"Не че искам да ги обидя, но те предпочитат да са отпред, да се изживяват като Бионсе, докато ние търсихме беквокалистки и повечето не бяха доволни..." (разбирам).
Сега групата излиза в състав от седем момчета (всички с музикално образование), които си общуват на сцената с оная непринудена арогантност, в която трудно би се вписал преднамерен за слава герой. Не че е супер лесно да кипи разбирателство между толкова мъже по време на репетиция:
"Всеки иска да си дрънка нещо негово, да каже някоя смешка и ако не викна, дисциплината се поразпада", казва Боби.
"Иначе до някакви конфликти стигаме само ние двамата, защото сме и приятели, уж...", размива сериозността Денис.
Естетският им клип към сингъла "Pink Skies" няма общо с анархично облепената им в стиропор и кори за яйца репетиционна срещу зоологическата градина ("лятото свирим голи до кръста, зимата с якета и шапки").
Но видеото е доста по-близо до тях от всяко клош шалче, с което обиден на света изпълнител би се увил, за да изтъкне, че в него се таи много свободен дух.
Може би ги спасява, че са ужасно млади, за да бъдат сграбчващи, без да са деградивни (като другия си любим гений - убитият от бой Джако Пасториус).
И че са от семейства, от които не са чули "Дори не си го помисляй", когато още на по 16 години са почнали да свирят по клубовете.
И двамата разправят, че въпреки слабата вероятност профилираните музикалните стилове у нас да успеят да заглушат (чалгата въобще не я споменават) ретроградната кавър тенденция, родителите им ги подкрепят да правят каквото са си наумили.
Spirit of Burgas, където това лято излязоха на джаз сцената, е веднъж годишно, инди фестовете са повече за удоволствие, на хората може да им се плаща за жива авторска музика, ама колко са клубовете...
Дори тия популярни аргументи не са ги накарали да вземат твърдо решение да ходят да учат навън. Въпреки че Боби се е спрял на варианта да посещава курсове в Холандия ("където има много добри преподаватели").
Денис пък изглежда като човек, който се е хванал на бас, че ако не почне да припечелва колкото Джеймс Браун, ще подкара маршрутка.
"Вариантът да свирим кавъри на Лили Иванова и Васил Найденов въобще не го мислим".
Говорим за момчета, които са навити за общ проект с един от най-младите световни таланти в браса - Trombone Shorty (свирил с Лени Кравиц, U2), с когото Боби си комуникира онлайн и за пореден път ще ходи на негов концерт в Германия през декември.
"Ами те, брасаджиите, са си по-ветровити хора, няма никой в главата", вмъкват не знам по какъв повод, но звучи подходящ слоган за всички, на които им се отвява тая вечер.
И тъй като парчетата в SoundCloud профила им вероятно няма да ти стигнат, можеш да се пораздвижиш сред хора в Radio Cafe - днес от 22 ч.
Лесно за share-ване.
