Когато британският певец и композитор Джеймс Бей написа прочувствена песен за безнадеждно разпаднала се връзка, изглеждаше съвсем логично да я кръсти Let It Go.
Но доста месеци изминаха, след като песента беше записана, издадена и преиздадена, преди най-сетне да попадне в плейлиста на BBC Radio 2.
През това време една друга песен, наречена Let It Go, от анимацията на Disney „Замръзналото кралство", се превърна в малко очакван хит и продаде над 10 милиона копия, попадайки в топ 30 на дигиталните продажби на песни в историята. В резултат, парчето на Бей редовно бива обявявано по радиото, телевизията и онлайн като "Let It Go, но не онази Let It Go" - лошо стечение на обстоятелствата за него, но той няма какво да стори. Песента му е обречена да съществува в сянката на своята съименничка.
Това въобще не е първият подобен случай.
Някога Крис Стейн и Деби Хари от Blondie написаха For Your Eyes Only с надеждата да бъде включена във филма за Джеймс Бонд от 1981 г. със същото име. Въпреки че песента тихомълком беше вкарана в албума им The Hunter, тя беше засенчена от парчето на Шийна Ийстън, избрано за началото на филма и станало световен хит.
А помните ли сингъла на Godley & Crème от 1979, наречен An Englishman In New York? Едва ли. Името се свързва с песента на Стинг, посветена на Куентин Крисп, която се появява близо 10 години по-късно.
За по-младите Sunday Bloody Sunday се свързва единствено с U2, докато появилата се преди това песен на Джон Ленън едва ли им говори нещо.
Отделно, едва ли някой би объркал Atmosphere на Joy Division с Atmosphere на комика Ръс Абът, но това не пречи някои да се шегуват със съвпадението.
Всъщност законите за авторското право не спират композиторите да кръщават песните си с вече използвани имена - освен ако заглавието им не е придобило „второ значение". Така че освен ако не решите да кръстите песента си „Рудолф, еленът с червения нос", не би трябвало да си имате проблеми със закона.
Освен това си е напълно нормално да съществуват песни с еднакви имена - както и някои от тях да са по-известни и да се помнят предимно те за сметка на останалите. Но проблемът е, че някои имена са толкова често използвани, че вече се превръщат в клишета.
Например Home (изпълнявани от Simply Red, Шерил Кроу, Майкъл Бубле, Westlife), Hold On (En Vogue, Уилсън Филипс, Кей Ти Тънстол), Angel (Арета Франклин, Мадона, Eurythmics, Massive Attack, Aerosmith) и Ship of Fools (The Doors, The Grateful Dead, Джон Кейл, Erasure, World Party, Echo And The Bunnymen, Van Der Graaf Generator, Робърт Плант, Scorpions и много други) са се превърнали в нещо като универсални имена.
С набъбването на популярната култура идеите неизбежно се изчерпват и се изравя добре забравеното старо - което си е съвсем ново за поколението, тепърва откриващо музикалните си идоли. Така феновете на Майли Сайръс може и да вярват, че хита Wrecking Ball има необичайна лирическа концепция, но съществуват над 30 песни с това име, включително една на Брус Спрингстийн за разрушаването на стадиона Giants Stadium в Ню Джърси.
Неизбежно е понякога песните с еднакви имена да се появяват по едно и също време и да си съперничат в класациите.
Преди случая с Let It Go ги има Angel Eyes на Roxy Music срещу Angeleyes на ABBA, Fine Time на Yazz срещу Fine Time на New Order, Something For The Weekend на Super Furry Animals срещу Something For The Weekend на The Divine Comedy.
Освен да объркват публиката, тези случаи създават впечатление на овехтялост и неоригиналност в музикалните класации. Самите изпълнители се стараят да избегнат ситуацията, когато могат, и понякога успяват да реагират навреме. В дебютната плоча на The Beatles песента на Пол Макартни P.S. I Love You е щяла да бъде от предната страна, докато не открили, че вече съществувала друга песен с това име на Джони Мърсър от 30-те. Затова отпред била сложена Love Me Do, а P.S. I Love You била преместена от задната страна.
Днес е по-лесно от всякога да се намери информация коя песен на кого е. Но макар че изглежда малко вероятно някой да си пусне Let It Go на Disney с надеждата да чуе Джеймс Бей, обратният вариант си остава възможен.
И за тези, които считат това за проблем, решението изглежда само едно: ако наистина всички лесно запомнящи се имена на песни са заети, явно е време музикантите да станат малко по-оригинални.
