В България вече няма специализирано музикално списание. Не е кой знае колко учудващо предвид, че от години няма и филмово и т.н. Легендарното "Ролинг стоун" проговори на български през есента на 2009-а, за да ни помаха за сбогом само двайсетина броя по-късно.
Само преди три месеца списанието, в което имаше превес на преводните материали (но все пак значително по-малко, отколкото в други лицензни издания като "Ел" и "Космополитън"), се осмели за пръв път да сложи българи на българската си корица. Това дори не бяха музиканти, а актьори - братята Явор и Захари Бахарови.
"Ролинг стоун" следва съдбата на погребания през 2007 г. "Ритъм". Българското списание за музика почина точно по 20-ия си рожден ден. То имаше превратна съдба през годините - по едно време беше вестник на евтина рециклирана хартия, после изживя възход, накрая пък се опитаха да го реанимират като притурка на вече съсипания "Егоист".
Но съдбата му беше предизвестена. Кризата на пазара на печатния издания и свиването на рекламните постъпления беше в апогея си, когато никому неизвестната - и 22-годишна! - Анелия Илиева обяви, че ще издава на български "Ролинг стоун". Дори на Ян Уенър, култовия създател и издател на оригинала, това се видя смело. "Възхищаваме се на оптимизма и ентусиазма на българския екип в неблагоприятния икономически климат", заяви той. Явно оптимизмът е бил неоправдан.
Липсата на опит и медийно портфолио у издателите "Сивир публикейшънс" вероятно е изиграла известна роля за спирането на последното голямо издание в нишата "музика". Но разлиствайки списанието, по-скоро бях доволна от липсата на някои браншови обременености. Въпреки че основните български автори бяха от екипа на "Ритъм", "Ролинг стоун" имаше различно звучене.
Подобно на американския си голям брат, и тукашното издание се стремеше да включва теми, различни от музиката. Дори преводни борсови анализи, което го открояваше от едноцветния лайфстайл рециклаж по сергиите.
Може дълго да се теоретизира по темата "Появи се интернет и хората спряха да четат печатни издания", но причините ми се струват по-дълбоки. Спомнете си обществения интерес в златните времена на "Ритъм" (тогава излизаха и други музикални вестници и списания, дори органът на БСП имаше музикална притурка!), тиражите на албумите - дори пиратски, и влиянието на музиката изобщо в живота ни. Не е, да кажеш, хората да са спрели да се интересуват от рок - то и списание за чалга няма.
Каквито и кусури да е имал българският "Ролинг стоун", той бе единствен представител на ниша - и най-доброто възможно нещо, което да я запълни. Нишата за момента изглежда запечатана завинаги. След провала на едно лицензно списание икона, представете си каква безразсъдна смелост се изисква, за да се появи някога оригинално българско издание за музика.
Изглежда, че българският читател и рекламодател желае само "всеядни", магазинни издания за плаж, без стилова и идейно-тематична насоченост. Пазарът в момента не търпи фенство, изразен вкус или позиция.
"Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни", казват издателите на "Ролинг стоун" в прощалното си изявление. Ха дано, ама надали в страната, където "Камъните падат" винаги е била по-популярна от "Ролинг стоунс".
Нидейте рива! Такова бозаво списание, без ясна таргет аудитория няма кой да си купува...особено по време на криза! И не го сравнявайте изобщо с Ритъм - тогава нямаше "ни ГСМ-и, ни Интернет".....а сега е друго
Уф, аман от ревливи вопли за това недоклатено списание - много ясно, че няма да се купува, като е тъпо. Писна ми да ми се обяснява, че ние бълагите сме били простаци и селяни, защото, видиш ли, не сме щяли да си купуваме това или онова. Освен това РС си беше най-обикновено лайфстайл списание, не музикално - борсови индекси, актьори и режисьори разни, бла-бла. За музиката - само комерсиален шит, за който и бездруго се пише навсякъде. Да не говорим, че в последния брой даже имаше статия от Ал ГОР!! Да пада в трапа, където си му е мястото.
Освен това авторката не е права, че РС беше едва ли не единственото списание за рок - Про-рок още си излиза, а то поне наистина е музикално списание, не лайфстайл. Не е права и че няма списание за чалга - "Нов Фолк" като гледам също успешно си излиза, изглежда има кой да го чете (което всъщност не знам колко е добре).
Авторката също е музикално ограничена. РС загина, понеже екипа му не пише на езика на бългаския слушател. По простата причина, че нямат реална информация какво се слуша, както и какви са интересите на евентуалната таргет аудитория. Няма нищо общо с пазара на печатни издания. Лош маркетинг и лош мениджмънт. Смешно е 22 годишна да издава музикално списание. Списание ПРО РОК излиза най-редовно и повече от 10 години и още не е фалирало.
Айде да не обясняваме младата и талантлива 22-годишна редакторка как започна да прави Rolling Stone в България. Самият начин, по който списанието дойде на българска сцена предопредели този тотален провал...
Печатния бизнес е пълно дърво в България по редица причини - отвратителни условия за разпространение, ограничена аудитория, малък рекламен пазар, предварително разпределен между акулите. А и вече всичко, което ни интересува, го има в интернет, за какво точно да даваме 5,6,7 или повече лева? За идеята? Това е пазара - ако нещо се търси и е добро, се продава. Ако не - пишат се оплаквателни статии за него
Къде оставихме Про Рок? Ехооооо!!! http://www.youtube.com/watch?v=Kpy7seH5Hc8