Поли Генова е различна! Общо взето, броят на авторските й песни е равен на броя на участията й в българските финали за песен на Евровизия. Като първи и най-успешен продукт на „фабриката за таланти - Бон Бон", Поли е от новата вълна в нашия шоу-бизнес, наложила нов вид - „телевизионни певици".
Уникалното при нея е, че положителните коментари за участието й на форум от ранга на Евровизия са в пъти повече от отрицателните. А това за страна като България звучи невероятно!
След като еуфорията позатихна, момичето което всички оприличават на Пинк или Робин, вече е в стандартен ритъм на претрупания си график. Един поп-живот, между два ефира - Поли Генова.
Отмина ли тръпката ти от участието на Евровизия?
Не, не ми е минала. Остава послеусещане - емоцията, която изживях в Германия... Само момент ми трябва да се върна там и да си спомня. Естествено - сега се чувствам по-спокойна. Преди да замина беше някаква истерия, всеки ме дърпаше, всеки искаше нещо. Бях на ръба на физическите си сили.
Каква е равносметката от участието ти в конкурса?
Много спечелих, но и много изгубих по пътя...
Какво изгуби...
Изгубих вяра в нещата, които ми се иска да се случат на музикалния бизнес в България. Видях ги отблизо и ми направи впечатление, че българските музиканти са обезверени, лутат се и не знаят какво да правят. От финансова гледна точка нещата стоят трагично. За участието ми на Евровизия се опитвах няколко месеца да събера средства, за да представя страната си. Но беше много трудно, да не кажа невъзможно. Никой не се интересува от българска музика, дори хората, които имат пари, не виждат смисъл да дават пари. Това много ме приземи.
А хубавите неща?
По време на промотура на песента „На инат" успях да пътувам в чужбина и това ми отвори кръгозора. Видях как нещата се случват навън, направих паралел между това как се случва шоубизнесът в източноевропейски държави като Молдова и Румъния и в Англия и Холандия. Евровизия е събитие, което се възприема по различен начин в в Източна и Западна Европа. На Изток конкурсът е дългоочаквано шоу, но на запад не е точно така. На Запад хората се интересуват повече как да се справят с променения пазар - по-малкото продажби на албуми и акцент върху концертите.
Защо не се „случва" българския музикален бизнес?
На първо място нямаме система, по която нещата да се случват. Нямаме общност на българските музиканти, пазарът е много малък, няма никакво разпределение на ролите. Няма и канали, по които да се пуска българска музика.
Защо снимате клипове при условие, че няма телевизия, която да ги излъчва?
Хората го правят за удоволствие и удовлетворение. Но наистина няма смисъл да инвестираш над 20 000 лева в един клип, като знаеш, че почти няма възвръщаемост.
А проблемът с платените ротации по радиостанциите съществува ли?
Сблъсквала съм се. Да. Не ти го казват винаги директно, но могат да излязат с аргумента, че песента не е форматна. В момента, в който направиш уж форматна песен, тя пък не била на английски... изключително глупаво, защото като не промотираме собствената си музика няма как да стане. Как хората да чуят собствена българска музика!
Популярността, която имаш от телевизията, какво ти носи?
Получаваш своите облаги. Хората те виждат доста често, запомнят те. Аз съм от малкото, които си изкарват хляба в телевизията, участвам в много различни формати, но местата за такъв вид работа са ограничени.
Да, но не изявяваш себе си като творец?
Да, факт е, че влизаш в някакъв формат и не си 100% процента себе си. Поставен си в дадена ситуация, играещ някаква роля според задачата, която имаш в чисто творчески план.
Ще издаваш албум. Какъв искаш да бъде чисто стилово и към кой ще го насочиш?
Искам да направя албум, подходящ за хора на моята възраст и за нещата, които ги вълнуват. С продуцентите ми ще използваме за образец други успешни артисти, които са на по-високо ниво. Искаме да направим проект с единно звучене. Песните ще бъдат като „На инат" - по-твърд рок, но със запазена попоснова и гръбнак, за да е по-леко смилаемо.
Не искаш ли да пишеш сама песните си?
Текстът на „На инат" е мой. С него усетих сладостта от това да работиш по изцяло твой проект. Въпреки че съм завършила музикално училище, досега не съм имала смелост да изразявам себе си в композиции. Но сега ще опитам.
Как артистите в България успяват да си плащат за песни, които струват 5000-6000 лева, при липсата на спонсори и сериозен пазар?
В чужбина никой не си плаща предварително за песни, авторите получават своето от правата от излъчване и успеваемост на проекта. В България сумите, които се плащат от отчисления от права, са много малки и този модел не работи.
Не са ли много малко хората, които пишат музика на нашия пазар? И не е ли това причината за „уморената" българска популярна сцена и липсата на нови интересни неща. Аз мисля, че в ъндърграунда се случват много по интересни неща...
Да, това е огромен проблем. В момента не мога да реша с кого да работя по новите си песни. А много често се случва, дори и да намериш готина композиция, да се чудиш кой да ти аранжира песента, така че да звучи адекватно през 2011-а! В България няма адекватно продуциране. Имаше хора, които можеха да пишат готина, съвременна музика, но заради лошото състояние на музикалния бизнес загубиха стимула си да работят тук и заминаха за чужбина.
При това ниво на популярност, което достигна с участието ти в Евровизия най-вероятно жълтата преса те е „захапала"? Какво научи за себе си - коя е Поли Генова от жълтата преса?
Аз съм много щур човек, но те не знаят къде да ме настъпят, търсят елементаризми...
Учиш режисура, това план "Б" ли е?
Една година учих музикална педагогика в СУ, но се отказах. Записах режисура, защото е нещо, което ме вълнува и интересува, знам, че в един момент ще се занимавам и с това.
Знам, че и преподаваш на деца в „Бон-Бон"...
Да се занимавам с децата в „Бон-Бон" и да им помагам е изключително приятно и го правя винаги, когато имам възможност. Но да се преподава не е лесно, трябва да си много уверен в себе си, защото ако не си, децата го усещат и нещата не се получават.
Успяла ли е чалга кулутурата да налази и „бон-бон"-ите?
О, не, това е друг свят, това е и благодарение на Рози Караславова. Тя знае какво иска, има си принципи, но не се е капсулирала. Взема идеи отвън и ги реализира, а сегашните деца са различни, те усвояват всичко много бързо.
Коя песен трябваше да спечели Евровизия според теб?
Много ми харесваше песента на Дания, въпреки че преди една седмица ми пуснаха едно китайско парче, което толкова прилича на тяхното, че аз се шокирах. Песента на Азербайджан (б.р. - победителя) също не е лоша, въпреки, че като изпълнение можем да поспорим, много ми е поп. Като продукт и концепция ирланското парче беше най-силно, шоуто, костюмите изобщо визуалните решения бяха супер.
