Не, не сте разбрали погрешно. Големите звукозаписни компании планират да изоставят CD формата до края на 2012 (а може би дори по-рано) и да го заменят изцяло с mp3/поточно разпространение чрез iTunes и подобните на него услуги.
Единствените компактдискове, които ще останат, ще бъдат тези с лимитиран тираж, като, разбира се, такива няма да бъдат достъпни за всяка група или музикант. Моделът на дистрибуция на оставащите CD-та ще бъде главно чрез Amazon, който така или иначе е най-големият световен продавач на този формат.
Ход, който изглежда напълно логичен
Дисковете струват пари, дори когато не се продават, защото се плаща съхранението им в склад. Освен това звукозаписните компании плащат на дистрибуторите, когато компактдисковете се връщат към тях, защото не са били разпродадени и така нататък.
Накратко, изоставянето на този формат ще даде възможност на лейбълите да се фокусират върху тиражирането и маркетинг, забравяйки за дистрибуцията (тъй като тази работа ще се върши от агрегаторите, качващи новата музика в онлайн магазините) и скъпото складиране.
В дългосрочен план, това почти със сигурност означава краят на много музикални магазини по целия свят, които държат на склад и продават CD. Amazon печели от това, тъй като със сигурност ще се превърне в единствения дистрибутор на останалите компактдискове от лейбълите. Във физическа форма, паралелно с редовните изтегляния на албуми, чрез тяхната услуга Amazon mp3, те ще бъдат просто допълваща услуга.
Дали обаче сме узрели за изцяло цифрово музикално бъдеще?
Основният въпрос сега е: като се има предвид прогреса на технологиите и това, че живеем в цифрова епоха, готов ли е музикалният пазар да мине изцяло в цифров вид? Повечето хора често изтеглят музика; iTunes е решение за човешкото отегчение, но висок процент от личните каталози там идва от физически CD. Дали обществото е напълно готово да се лиши от музика в материален вид?
Едно проучване директно сравнява доходите за лейбълите и изпълнителите от различните формати. За всеки продаден в търговската мрежа в Америка албум (при ниски отчисления за изпълнителя), според тази статистика $1.70 отиват при лейбъла, докато само 30 цента са за музиканта.
Обратно, CD при високи отчисления за изпълнителя (и двата диска се продават на цена $10) - по $1 получават и лейбълът, и музикантът. Самотиражираните CD позволяват печалба от $7.50-$8 за изпълнителя, който ако се самофинансира, не плаща нищо на лейбъла. Във всеки случай, има доста възможности при CD да се балансира кой получава най-голям дял от продажбите.
Когато обаче става дума за Amazon и iTunes магазините за MP3-ки, продаващи песен за $1, 9 цента отиват при изпълнителя, а огромните 53 цента са за лейбъла. Поточните сайтове също плащат някакви отчисления за музикантите и лейбълите на всяко възпроизвеждане - Last.fm дават $0.004 на лейбъла за едно слушане, в сравнение с $0.00075 за изпълнителя.
Почти същото съотношение важи и при Spotify - $0.0016 са за лейбъла, $0.00029 за изпълнителя. Тези суми може да изглеждат жалки, но когато песните се слушат милиони пъти месечно, парите нарастват драстично.
Изгоди от цифровизацията има, но се губи част от тръпката
Би било наивно да твърдим, че няма ползи от цифровия формат. Естествено, можем да купуваме музика от комфорта на собствения си дом и на по-ниска цена. Можем да я съхраняваме на лаптопите си, да я разнасяме в MP3 плеърите си и да имаме по-лесен достъп до повече музика. Това е много по-лесно от отиването в музикалния магазин, за да търсите албум, който може дори да не е в наличност там.
Но не беше ли това част от удоволствието? Нямаше ли някаква донякъде детинска радост, когато влезеш в магазин, намериш албума, който си очаквал, и ликуваш от съзнанието, че вече го държиш в ръце?
Каква е разликата спрямо предишните формати
Първата голяма вълна, естествено, беше винилът; нещо, което сега се смята за новаторски или колекционерски продукт. В настоящия пазарен климат изпълнителите пускат винили като допълнителни бонуси. Да, те работят; но колко от вас всъщност притежават работещ грамофон?
Въпреки че тази съдба надали ще сполети CD-тата, заради съвместимостта им с лаптопи и други устройства, няма как да не си зададете въпроса дали в момента не се прави твърде крайна стъпка към дигитализацията. Окончателно ли се прощаваме с всичко различно от цифровото бъдеще?
Фактът, че екосистемата на Blackberry на практика се срина неотдавна, би трябвало да ни служи като предупреждение, че светът не е готов да се цифровизира до крайност.
Разликата между прехода от винила и този преход към цифрова музика е, че изглежда той наистина премахва физическото притежание на музиката. Компактдисковете са по-съвременни, но те все пак могат да бъдат физически държани в ръка, доставят се с книжка със собствено художествено оформление и така нататък.
Преходът към CD може и да бе посрещнат в началото със скептицизъм, но те бяха по-малка по размер и съвременна версия на своя предшественик. И без съмнение бяха много по-удобни от касетите. Цифровизацията обаче не е нова версия на винила, касетата или CD, тя е тотално изкореняване на нуждата от тях.
Всъщност ние сме просто наблюдатели на закона на Мур - на всеки 18 месеца ще се появява нов продукт, който е или два пъти по-малък, или два пъти по-бърз от своя предшественик. Без значение дали това ни допада или не, ще има нови технологични стъпки, ориентирани към премахване на нуждата от джобни устройства.
Почти можем да очакваме, че някой учен в момента работи по чип, който се включва в главата и когато помислите за песен, започва да я възпроизвежда (междувременно отчислявайки солидна сума за лейбъла и доста по-скромна за изпълнителя).
Неприятните странични ефекти, от които лейбълите не се вълнуват особено
Въпреки че светът има нужда от технологичен напредък, добре е да обмислим какъв ефект ще има това. Kindle революционизира книгоиздаването, като позволи да четете, без да разнасяте книгите като багаж, но – не твърде изненадващо - много хора си останаха традиционалисти и предпочитат да държат хартиени издания в ръце.
Тази форма на цифровизация може да е спечелила милиони за тези, които създават електронни книги и четци за тях, но докара преди радващи се на световно признание книжарници до фалит.
“Цифровата епоха” е станала толкова силен инструмент, че отказът от незабавно и адекватно адаптиране ще доведе до сериозни проблеми, но пък и не всички са склонни да застанат зад тази идея. Къде е границата, отвъд която не бивате избутвани насила в новата ера, а можете да запазите все пак бизнеса си?
В интервю преди време Ричард Брансън говореше за това как революцията в музиката, предизвикана от iTunes, е предизвикала закриването на музикалните магазини на Virgin. Малко спомени от тази ера: “На единия ъгъл има Virgin Megastore, някога икона на модерността и елитния музикален вкус. От фасадата обаче висят надписи "Магазинът затваря" и "До 40% отстъпка”.
На отсрещната страна на площада има витрина от неръждаема стомана, на която няма текст - само едно лого на Apple свети от метала и създава усещане за вечна, футуристична технология. Без съмнение Apple направиха повече от всяка друга фирма за развитието на цифровата музика, която ще остави компактдисковете в историята наравно с търговци като Sam Goody, Tower Records и Virgin Megastore.”
Нека бъдем честни: преходът изцяло към MP3-ки не е за благото на музикантите
Теорията е проста: всичко опира до пари. Въпреки че първоначалните сметки показват, че лейбълите ще печелят повече чрез простата продажба и поточно разпространение на цифрови записи, здравият разум би трябвало да ни подскаже, че разходите за производство също ще спаднат сериозно.
Няма как да знаем точните цифри, но през 2003 г. Филип Уин отбеляза, че “лейбълите са на червено с $400 000 преди продажбата дори на един албум”, и очакват да получат възвращаемост едва след продажбата на половин милион копия от него.
Рокендрол продуцентът Стив Албини беше публикувал дълъг материал/анализ на разходите, който вече е поостарял, но все пак остава що-годе актуален като съпоставка на печалбите. Неговият анализ е, че лейбълът – в тази конкретна ситуация – би спечелил $710 000, докато всеки от членовете на средна по мащаб рокгрупа би спечелил около $4000.
Краят на специалното оформление на обложките на албумите като изкуство
Не сме толкова наивни да смятаме, че бизнесът е свързан с нещо повече от печалби. Някои ще изпитват удовоствие от музикалното изкуство или от ангажираността с нещо, което обичат - но когато става дума за фундаментални неща, без парите няма как да се мине.
Защо обаче е нужно да отмира цял вид изкуство заради тях? Обложката на "The Dark Side Of The Moon" на Pink Floyd се е превърнала в икона, появявайки се навсякъде - от тениски, до ключодържатели и всякакви други сувенири; защо обаче хората биха си правили труда да създават обложки или да влагат прекалена мисъл в нещо, което ще стане тотално ирелевантно?
Обмислете това: цифровият запис премахва нуждата от опаковка, от дистрибуция, от физическа обложка и от складова наличност. Премахвайки всички тези разходи, той премахва и нуждата да се делят спечелените пари с музикалните магазини. Отпадат повечето посредници, което ще доведе до повече спестени пари между завършването на албума и появата му в продажба.
Не отричаме обаче, че въпреки че крайната му цена спада драстично, процентът печалби за лейбълите от всяко продадено копие нараства многократно. Ако се върнем към първоначалния пример – 53 цента от $1 продажна цена е шокиращо висок дял, ако бъде прилаган масово.
Музикалният бизнес се отърсва охотно от материалните си, но не и от финансовите корени
Тази стъпка ще има положителен ефект върху музикалната индустрия - и е болезнено да го признаем. Разходите на лейбълите ще спаднат, а междувременно те ще спечелят милиони - но за нас, обикновените хора, които обичат усещането да държат CD в ръцете си, или за работещите в музикални магазини – бъдещето не е особено розово.
Доказано е, че цифровизацията създава печалби за едрите риби и изхвърля хиляди дребни играчи от бизнеса - и ако бъдем обективни, каква би била мотивацията за лейбълите да променят начина си на мислене?
Ако те са категорични по въпроса за цифровизирането, твърде малко са нещата, които можем да сторим, за да ги спрем. Би трябвало обаче да продължите да купувате компактдискове, поне докато не стане физически невъзможно - ако и вие като нас изпитвате отвращение от премахването на материалната музика в замяна на повече печалби. Да, бизнесът си е бизнес, но не мислим, че заместването на фразата “Хей, погледни моята CD колекция” с “Прегледай моята iTunes библиотека” ще бъде толкова впечатляващо.
