Навън беше горещо, адска жега! Минаваше три следобяд. Улиците бяха пусти и глухи - хората се бяха прибрали по къщите, за да се скрият от жарките лъчи на слънцето. Колко скучно само. Какво да правя, за да разнообразя свободното си време? Пуснах телевизора с надеждата, че ще намеря някой хубав филм за гледане. Уви, и тук нямах късмет.
Станах и се отправих към кухнята, за да си взема една студена бира от хладилника. Докато я отварях, ми мина през ума да си пусна музика - така или иначе нямаше да ме огрее да гледам филм, поне да се насладя на хубави парчета, а пък и беше крайно време да припомня на съседите какво се нарича здрав рок. Отворих лаптопа си и пуснах едно рок радио. Облегнах се удобно на фотьойла, отпивайки от леденостудената бира.
Радиоводещият тъкмо съобщи, че в следващите четирсет минути слушателите ще могат да се разбият на уникалните парчета от албума на Guns N' Roses - "Use Your Illusion I". Супер, невероятно! Тъкмо ще мога да чуя отново любимите си "Don't cry" и „November rain". Облегнах се удобно на фотьойла и необезпокоявана започнах да се наслаждавам на едната от любимите ми групи.
След известно време отворих очи и, незнайно как, се бях озовала на концерта на Guns N' Roses! Огледах се. Около мен бяха всичките ми приятели. На големия стадион се бяха събрали около десет хиляди фена, всички размахващи главите си в ритъма на песента „Right Next Door to Hell". Завъртях се. Покрай мен имаше момчета и момичета на моята възраст, с дълги коси с лилави и зелени кичури, скачащи едновременно и крещящи текста на песента. От време на време се чуваше дрънченето на веригите на панаталоните им. Невероятно!
Бях почти най-отпред, а Аксел Роуз - на крачки от мен! Беше облечен както обикновено: накъсани сини джинси, бяла тениска и черно кожено яке. На главата си беше завързал червена кърпа, носеше и тъмни полицейски очила. Не се сдържах и започнах да крещя песента и да се унасям в „дивашки" танци.
Боже, откога си мечтаех за това! Най-сетне ги видях - Аксел Роуз, Дизи Рийд, Робин Финк, Томи Стинсън, Крис Питман... Всички те бяха пред мен и изпълняваха мега яките си парчета. После, по желание на публиката, групата изпълни песента „Knockin' on a Heaven's Door". Всеки си намери партньор и започнахме да танцуваме на тази жестока балада, а върху нас буквално валеше дъжд от бира. Не ми се искаше тази вечер да свършва. Беше направо изумително!
След известно време се събудих - било е просто сън. Задрямала съм на фотьойла с бирата в ръка. Колко жалко! Сънят беше като реалност, беше толкова истински, че никога няма да го забравя. По радиото беше започнала вече друга песен на друга група. След като помечтах още малко, спомняйки си за необикновения сън, изключих лаптопа си и се приготвих да разходя кучето си. Минаваше вече седемнадесет часа - беше поразхладило навън. Взех айпода си, пусних си песен на Guns N' Roses и се отправих навън.
"Всеки си намери партньор и започнахме да танцуваме на тази жестока балада, а върху нас буквално валеше дъжд от бира." "Задрямала съм на фотьойла с бирата в ръка. " _______ pfff seems legit
Ехе, по-кротко, радвай се на каквото е останало, това се случва с цели музикални стилове, усещаш ли накъде отиват нещицата?