Няма нищо преувеличено относно бомбастичните шоута на Авичи. Когато 24-годишният шведски диджей (чието истинско име е Тим Берглинг) се появява в амфитеатъра „Холивуд Боул" в събота вечер, край него изригват невероятни светлинни ефекти, а петминутни фойерверки напалват публиката за гигантските му електронни бийтове.
"Обожавам музиката му, защото е толкова радостна!" крещи танцуващото момче до мен. Не че съм го питал нещо, просто се чувства длъжен да обясни - докато Берглинг подкарва емблематичен ремикс на The Tracks of My Tears на Смоуки Робинсън и The Miracles. Тогава избухва и мощното оръдие за конфети, което оцветява небето над нас.
На върха на светеща пирамида и с няколко диджейски пулта около себе си, Берглинг преминава през дузина песни в над двучасовото шоу. След като подлудява 17-хилядната тълпа със своя електро-кънтри хит Wake Me Up, той грабва микрофона, благодари бързо на феновете и се изнизва зад сцената.
Няколко минути по-късно Авичи седи кротко в гримьорната и признава, че не обича много-много да говори на концертите си. „Но все трябва да кажа нещо, иначе изглежда странно. Всички обясняват, че като започнат да говорят на микрофона се пристрастяват и им се иска да го правят след всяка втора песен", обяснява той и леко потреперва - явно мисълта направо го ужасява.
Авичи е израснал в Стокхолм, където баща му е притежавал компания за офисно оборудване, а майка му е била актриса. Като малък Тим пробвал да се научи на китара и пиано, но не показал особена дарба за нито един от инструментите.
Вече тийнеджър той знаел, че иска да се занимава с нещо творческо, но нямал идея какво - арт, уеб дизайн? Тогава на 16 за пръв път си изтеглил музикалния софтуер Fruity Loops и се научил как да прави хаус парчета.
„Осем месеца от годината е много тъмно и мрачно", разказва Берглинг за родния си град. „Няма много какво да се прави, затова особено през зимата е лесно да се затвориш в студиото и да се отдадеш на музика".
Алкохолната пауза
Щом усъвършенствал песните си, той започнал да се нарича Авичи - според названието на най-долното ниво на Ада в Будизма. Днес обаче вече му се струва неприятно да го наричат с псевдонима му, вместо просто „Тим".
Настоящият му мениджър го открил през 2008 г., след като чул няколко негови песни онлайн; не след дълго Авичи вече правел гигове из целия свят. След основополагащо за кариерата му изпълнение на фестивала Ultra Music в Маями (2011) и няколко успешни сингъла, включително хита Levels - той открил, че вече спокойно изкарва по 200 хиляди долара на вечер.
Всички искали да купонясват с Берглинг и скоро и той се отдал на тежко пиене покрай гиговете си. „Беше трудно да направя разграничението - дали съм там по работа или за удоволствие?". През 2012 г. той прекарал 11 дни в болница заради остър панкреатит и това му подействало като сигнална лампичка. Днес вече е изминала повече от година, откакто за последно е пил алкохол.
Кариера-мечта
Като изключим този кратък епизод, кариерата на Берглинг дотук се развива смайващо гладко. Песните му се превърнаха в хитове на няколко континента; беше хедлайнер на Lollapalooza и Electric Daisy Carnival; направи и обща сценична изява с Мадона.
Миналата година си взе почивка от концертите, за да запише първия си дългосвирещ албум True - в който за пръв път в живота си се колаборира с други музиканти като китариста на Chic Найл Роджърс, работилия с Елвис Пресли Мак Дейвид и други.
„Тим е един от най-добрите партньори в композиционен план, които някога съм имал, и го казвам съвсем сериозно", свидетелства Роджърс, направил безброй дуети в богатата си кариера. „Преди да го срещна, не бих счел някой, работещ с Fruity Loops за сериозен композитор - но това хлапе е невероятно".
Любезен, но твърд
В един слънчев петъчен следобед Берглинг се появява на хеликоптерна площадка в Ел Ей напълно изтощен. Тъкмо се е върнал от 10-дневни звукозаписни сесии в Стокхолм, след това е стоял до 4 сутринта, за да работи по песен с Крис Мартин.
След 45-минутен полет Авичи стига Бейкърсфийлд, където снимачен екип вече прави клипа за следващия му хит Hey Brother.
Преди да се появи в кадър Тим Берглинг трябва да мине през стилистката. Той отказва почти всичко, което тя му предлага, учтиво, но твърдо. Няма да носи яке от туид, нито пък ще си свали бейзболната шапка. Няма да обуе друго, освен кецове, колкото и тя да настоява да помисли за обувки.
"Няма ли да пробваш обувките поне в един шибан кадър?", не издържа накрая стилистката.
„Не искам", отговаря простичко той.
„Аз правя много неща, които не искам!", изкрещява тя.
А Берглинг просто свива рамене: „Но не и аз".
