Публиката е затаила дъх, когато на сцената се появява тайнствена фигура в синьо трико с тесни презрамки и дълга къдрава перука. Мъжът се намества в специфична поза - едната ръка изстрелва напред все едно ще му взимат кръв, а другата свива до корема и палаво разперва пръсти.
Някой би си помислил, че този човек ще свири на китара или на някакъв друг струнен инструмент. Но не би, в ръцете му няма нищо.
В този момент обаче той посочва с пръст, че е готов за изпълнението си, отнякъде зазвучават бесни китарни рифове и „музикантът" наистина засвирва по някакъв магически начин. И не просто свири, а го прави, докато се въргаля по пода, кляка, скача, лази и пръхти.
Тълпата е в делириум. Ако извънземни кацнат на земята точно тук в този момент, вероятно мигом ще си отпътуват отчаяни, но това нищо не значи - запознатите с шампионатите по въздушна китара познават от пръв поглед добрите състезатели и ценят именно тези моменти.
А незапознатите е крайно време да научат, че съществува едно невероятно весело състезание за всевъзможни зевзеци, майстори на невидимия инструмент, които се надсвирват на големи и малки сцени пред верни свои почитатели. Турнирите по въздушна китара възникват още в началото на 80-те, но в България официално първенство се провежда едва за втора година.
Въпреки че „спортът" тепърва навлиза у нас, вече си имаме и международни успехи - миналата година за пръв път наш състезател участва на световното първенство във Финландия и се класира на девето място. Въпросният Жоро „Фотото" Николов беше абсолютен фаворит и снощи, когато се проведе вторият шампионат на София по въздушна китара.
„Фотото" не разочарова феновете си и надделя над конкуренцията, а малко зад него останаха меко казано колоритните Дедо Мони и Ел Capiten, които също ще представляват столицата в националното състезание след седмица.
Естествено, резултатите имат твърде малко значение. За неутралните фенове радващото е, че Air Guitar идеята се разпространява все по-ефективно из страната. Тази година състезания са насрочени в общо четири града, като Варна и Пловдив вече също излъчиха своите шампиони, а на 26 юли следва регионалният кръг на Южното Черноморие - в Созопол.
На 31 юли е националният финал, като победителят в него печели титлата шампион на България и ще представи страната на световния финал във Финландия на разноски на организаторите.
Къде се крие чарът
Най-лесното е да омаловажиш събитието - едни хора се преструват, че свирят на китара, а други се преструват, че са жури и им поставят оценки.
Но чарът на едно такова шоу е безспорен и ако някой от зрителите поне веднъж не усети усмивката върху лицето си, не почувства умиление или нужда да окуражи участниците, значи нещо не е наред с него.
Да не забравяме и че тази дисциплина е достъпна за абсолютно всеки, участието е безплатно, няма никакви специални изисквания и не са нужни умения за свирене на истинска китара.
„Докато човек не присъства на едно шоу на живо, няма как да разбере какво всъщност е въздушната китара", обяснява един от организаторите на събитието Ивайло Ботушанов. Той и Емил Джасим са хората, въвели въздушната китара в България.
Освен тях, основен принос за състоялото се вчера шоу имаха водещият Александър SDB Първанов, познат като фронтмен на групите Piranha, Vendetta и Brothers in Blood, както и журито - съставено от Сърмата Хари, Филип Филипов (фронтмен на пост-пънк групата „Войвода"), физика Златка Стайкова (Златуша Круша), Ангел Генов (актьор в театър „Българска армия") и самия Емил Джасим.
Състезанието премина в изключително приятелска обстановка и завърши с масов хаос, в който всички участници, жури и ентусиасти от публиката нахлуха едновременно на сцената, забиха с въображаемите си китари и се пръскаха с не толкова въображаема бира.
„Хората оценяват позитивния заряд, иронията и самоиронията във всеки един пърформанс", радва се Ивайло Ботушанов и разяснява благородната цел на целия спорт:
„Ако всички по света заедно засвирим въздушна китара, всички катаклизми, всички бедствия и всички войни свършват. Защо? Защото когато свирим на въздушна китара, ръцете ни са заети и не можем да държим оръжие".
Е, кой ли не е отправял послания за мир с песен на уста и китара в ръка? Но както се казва, с китара всеки може - майката му е без.
