Путин, Чайковски и хомофобията

Миналата седмица Владимир Путин говори пред журналисти за правата на гейовете и лесбийките в Русия. Откакто беше приет дискриминационният закон срещу гей пропагандата преди няколко месеца, те са жертви на сериозни репресивни мерки.

Путин защити закона, но подчерта, че няма проблем с гейовете и си послужи с изненадващ пример, за да го докаже. „Казват, че Пьотър Илич Чайковски е бил хомосексуален. Истината е, че не го обичаме заради това, а защото е бил велик музикант и обичаме музиката му", каза руският президент.

Слаба утеха е да чуем, че композиторът на „Лебедово езеро" и „Лешникотрошачката" не получава осъдително отношение от президента.

Защото Чайковски - който е признавал в писма до брат си своята сексуална ориентация, и който така се влюбил в собствения си племенник, че написал болезнената си Симфония номер 6 за него - по някакъв начин също се превърна в жертва на новите репресии в Русия.

В момента в страната се снима биографичен филм за живота на Чайковски, който го представя като хетеросексуален мъж с разбито сърце. Според репортер от в. „Новая газета" в по-ранна версия на сценария е присъствала любовта му към мъже, но сега сценаристът твърди, че „само филистерите" вярват на купищата доказателства за хомосексуалността на композитора.

Изпълняван от путинисти

А в Ню Йорк Чайковски е в центъра на друга полемика. На 23 септември най-известната опера в САЩ „Метрополитън" открива новия си сезон с гала премиера на великата опера на композитора „Евгений Онегин".

Естествено, оперите планират програмите си с години напред, но по стечение на обстоятелствата сега изведнъж „Метрополитън" се оказва в подготовка на продукция от руски гей композитор, в която участват поне двама изявени поддръжници на Путин.

Анна Нетребко, сопранът, който изпълнява ролята на Татяна, подкрепи завръщането на Путин на президентския пост миналата година. А диригентът Валери Гергиев е даже още по-голям фен на Путин.

Хор от неодобрение

Така операта се озова в деликатна позиция. Облаците се сгъстиха, след като над 7500 души се подписаха в онлайн петиция, призоваваща „Метрополитън" да посвети предстоящата премиера специално на гей правата.

Петицията не постигна успех, но все пак оказа някакво влияние. Нетребко, която за трети пореден път оглавява откриващата вечер на „Метрополитън опера" (и която може да брои и самия Путин сред феновете си), се обяви срещу дискриминацията и за толерантността във Facebook пост.

Но Гергиев запази мълчание. Той наистина е заклет Путинист, говори за президента като за новия Петър Велики, и именно близостта с държавния глава му помогна да построи мащабния нов Мариински театър в Санкт Петербург, отворил врати през тази година.

Гергиев, който е най-богатият музикант в Русия в който и да е жанр, не се свени да разгласява политическите си нагласи. Той направи концерт в чест на бруталната военна кампания на Русия в Южна Осетия и се обяви в подкрепа на решението радикалните феминистки от Пуси Райът да бъдат вкарани в затвора.

Гергиев е и посланик на Зимните олимпийски игри в Сочи догодина, срещу които също вече има организирани протести. А през пролетта Путин го награди с наскоро върнатото от комунизма звание Герой на труда.

Между чука и наковалнята

Та какво се очаква от „Метрополитън" в тази ситуация? След като отхвърли онлайн петицията, в която се подписаха и някои водещи фигури от редиците на операта, нейният главен мениджър Питър Гелб предприе защитна тактика тип „и аз имам гей приятели".

Той припомни, че в „Метрополитън" са се изявявали много хомосексуални творци, но „при положение, че мисията ни е артистична, не е уместно представленията ни да бъдат използвани за политически цели, колкото и благородна да е каузата".

Само че артистичната мисия никога не е изключвала политическа обвързаност. Точно обратното: арт организациите редовно се забъркват в политиката и така и трябва.

Никой не го счете за неуместно, когато куп световни музеи агитираха за освобождаването от затвора на китайския художник Ай Вейвей. А няколко опери, включително такива в Мюнхен и Амстердам, издават списания, които пишат за политика.

Когато Мюнхенската опера започна да изнася „Борис Годунов" тази пролет, тя използва случая, за да се обяви в подкрепа на Пуси Райът. (Трябва да се отбележи и че всички гореизброени институции са с държавно финансиране).

Няма интерес от политически конфликти

„Метрополитън опера" би могла да поеме по някой от тези пътища, но тя няма художествен директор, който може да я поведе към политическа активност. А американският модел на финансиране я прави зависима от свръхбогати благодетели, които нямат интерес от политически конфликти и затова е трудно да се очаква каквато и да е промяна.

Но има и нещо полезно около врявата покрай задаващия се „Онегин" в „Метрополитън": поне привлича общественото внимание към хомосексуалността на Чайковски, който също като много други големи фигури от руската култура - да речем Николай Гогол и Сергей Дягилев - вероятно биха били арестувани в днешна Москва или Петербург.

А любовта и копнежа на композитора не могат да бъдат заличени от музиката му: те са си там и са основна част от неговите творби.