Тази седмица се насладихме на трейлъра на предстоящ документален филм, който ще се превърне в огромно събитие в света на рока.
The Beatles: Get Back ще покаже неизлъчвани досега сурови кадри от заключителния етап от съществуването на гениалната ливърпулска четворка.
Зрителите ще могат да видят как Beatles се събират в студиото си в началото на 1969 г. и създават финалния си албум Let It Be, преди да се разпаднат завинаги - и да оставят ненадминато музикално наследство.
Над половин век по-късно раздялата на Джон, Пол, Джордж и Ринго продължава да се обсъжда и анализира, да се търсят нови нюанси в събитията, довели до нея, и да се се развиват теории дали е можела да се избегне.
И докато очакваме края на ноември, за да видим премиерата на готовия филм, режисиран от самия Питър Джаксън, се спираме на още няколко от най-съсипващите раздели в рок музиката.
Понякога раздялата на една група протича по толкова изненадващ, драматичен или просто обезсърчаващ начин, че оставя феновете тотално посърнали и объркани.
А това е само малка част от показателните примери:
Pink Floyd
Историята на една от най-великите групи, появявали се някога, е изпълнена с творчески и междуличностни конфликти, съдебни битки и драми, достойни за риалити шоу.
Разправиите продължават и до днес с размяна на медийни нападки между Роджър Уотърс от една страна и Дейвид Гилмор и Ник Мейсън от друга. И то при положение, че от няколко години групата преустанови всякаква дейност.
Съсипващата за феновете раздяла се случва в средата на 80-те, когато Уотърс напуска бандата и започва изтощителна съдебна борба с останалите за правата върху Pink Floyd и авторския материал.
За щастие, групата все пак оцелява, като поставя началото на нова ера с Гилмор като творчески лидер.
20 години бяха необходими, за да успеят враждуващите страни донякъде да подобрят отношенията си и даже да се съберат за един последен път. Легендарното изпълнение на Live 8 през 2005 г. с Уотърс, Гилмор, Ник Мейсън и Ричард Райт изглеждаше като щастлива развръзка, но си остана еднократно събитие.
Впоследствие Райт почина, а постепенно Уотърс и Гилмор отново се изпокараха и явно вече ще ги гледаме заедно на сцена само по записи.
Led Zeppelin
Официалната причина за разпадането на гигантите на класическия рок е смъртта на барабаниста Джон Бонъм.
Той си отива през 1980 г. при трагичен инцидент след целодневен запой, а останалите трима са категорични, че не могат да продължат без него.
Всъщност обаче, причините за края на Zeppelin са доста и не започват и не свършват със смъртта на гениалния барабанист. В онзи момент отношенията в групата вече са твърде обтегнати, а бурният начин на живот, хероинът и алкохолът се отразяват все по-пагубно.
След всичката драма остава горчилката, че една от най-невероятните групи в историята съществува в продължение на едва 12 години.
Оттогава Робърт Плант, Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс се събират няколко пъти за еднократни концерти - но с всяка следваща година става все по-нищожна вероятността да ги видим отново да правят музика заедно.
Oasis
Не е лесно да се намери момент, в който братята Ноел и Лиъм Галахър са се разбирали наистина добре.
Но въпреки пиперливите си характери и ниската си търпимост един към друг, те успяват да превърнат Oasis в най-голямото явление на бритпоп вълната от 90-те.
След осем албума и шеметни успехи, Лиъм (фронтмен) и Ноел (китарист, певец и основен композитор) стигат до бой преди един концерт в Париж през 2009 г.
Те така и не излизат да свирят, а впоследствие Ноел признава, че е напуснал и че не може да продължи да работи дори един ден повече с брат си.
Оттогава двамата изобщо не си говорят и развиват отделни музикални кариери, а периодичните слухове за събиране на Oasis изглеждат все по-безпочвени.
Колкото и болезнена да е тази раздяла за феновете, тя е твърде логична и оставя Oasis просто като незабравим спомен от една по-романтична музикална ера.
The Verve
Друга от изтъкнатите бритпоп банди на 90-те се разпада поне три пъти в своята около 15-годишна история.
Авторите на Bitter Sweet Symphony се оплитат в безброй скандали помежду си, в злоупотреба с вредни субстанции, изпочупване на хотелски стаи и други неприятни прояви.
Творческите им различия са непреодолими до степен човек да се чуди как изобщо са успели да създадат толкова красива музика в четирите си албума.
По време на 8-годишна пауза, в която групата не съществува, вокалистът Ричард Ашкрофт подхвърля, че е по-вероятно да видим четиримата от Beatles отново на сцена, отколкото концерт на The Verve. Думите му обаче са опровергани, защото неговата група се обединява за последен път през 2007 г.
Тогава The Verve просъществуват около година за един последен албум и турне, преди да сложат край за постоянно.
Всъщност обаче най-съсипващ е предишният (втори) път, в който групата се разпада - защото това се случва точно, когато тя е в пика на славата си.
Успехът на хита Bitter Sweet Symphony е помрачен от спорове относно авторските права върху песента, но въпреки това бандата за малко успява да събори самите Oasis от върха. Дори сбъдването на мечтите обаче не успява да задържи Ашкрофт и останалите заедно.
Rage Against the Machine
За съжаление, най-добрата рап-рок формация на 90-те е и най-трудно функциониращата.
Първите три албума на RATM са просто перфектни, а шоутата им на живо нямат еквивалент в онези години.
Четиримата от групата обаче стигат до етап, в който се карат непрекъснато и на всякакви теми. Работата им заедно става невъзможна и през 2000 г. певецът Зак де ла Роча обявява напускането си.
Това слага тъжен край на Rage Against the Machine като творческа сила. Оттогава бандата на два пъти се събира отново и днес все още съществува, но последният албум си остава Renegades (2000), който може и никога да не се сдобие с наследник.
The Clash
Не са малко групите, които откриват, че е трудно да се справиш с големия успех. Култовите пънк рок британци от The Clash са ярък пример за това.
Техният сингъл Rock the Casbah (1982) ги превръща в нещо повече от популярна пънк формация и те стават суперзвезди на MTV.
Песента е написана от барабаниста Топър Хийдън, който обаче е изхвърлен от The Clash заради пристрастеността си към хероина още преди композицията му да започне да се изкачва в класациите.
После останалите осъзнават, че нямат желание да свирят до безкрай старите си песни, но и не могат да постигнат разбирателство за бъдеща музикална посока.
След дълга пауза, The Clash се събират да свирят на фестивал в Щатите през 1983 г., но тогава китаристът Мик Джоунс и певецът Джо Стръмър вече почти не си говорят.
Концертът не протича добре, скоро след това Джоунс напуска, а The Clash издават един последен и доста разочароващ албум, преди да се разделят окончателно.
