Понякога великата музика няма нужда от въздействащо пеене и запомнящи се текстове.
Най-големите групи в рока и метъла знаят това и се случва да загърбят вокалния талант на свое разположение, за да създадат нещо изцяло инструментално.
Тези банди притежават култови вокалисти, но имат в дискографиите си и паметни инструментали, превърнали се в любими на слушателите им.
Въпросните композиции не просто осигуряват разнообразите сред песните в съответните албуми, но понякога се оказват и връхна точка за групата.
Друг път инструменталите не получават достатъчно внимание, а го заслужават, защото дават възможност на музикантите да се разгърнат в малко по-различна от обичайната посока.
Затова днес си припомняме някои от най-великите инструментали - записани от банди, които по начало свързваме не само с инструментална музика, но и с вечни рок и метъл песни:
Led Zeppelin - Moby Dick
От самото начало това е едно бясно препускане на китарата на Джими Пейдж и баса на Джон Пол Джоунс.
Гонитбата се води чрез изкусно замислени и изсвирени рифове, които се съчетават и преплитат, преди да дойде мащабното соло на барабани.
Когато всичко остава в ръцете на Джон Бонъм, той бетонира репутацията си на титан и на може би най-великия музикант с палки в ръка.
Led Zeppelin имат и други великолепни инструментали като акустичния Black Mountain Side - и с тях демонстрират всеобхватността на музиката си дори в отсъствието на грандиозен глас като този на Робърт Плант.
Pink Floyd - One of These Days
Голяма част от музиката на Pink Floyd не разчита на вокали и набляга на инструменталните части.
Затова не е учудващо, че емблемите на прогресив рока имат редица композиции, в които пеенето е периферно или изцяло отсъства.
Трудно е да бъде отличен само един от техните инструментали, но One of These Days изпъква, защото е сред по-тежко звучащите в репертоара им и поставя началото на един доста недооценен албум като Meddle.
В близо шестте си минути дължина, One of These Days минава през постепенно интро и прераства в ритмична и атмосферична основна част с майсторско натрупване на звуци и студийни похвати.
Кулминацията е изключително мощна и превръща инструментала в истинска класика - и в една от най-брилянтните композиции на Floyd.
Oasis - Fuckin' in the Bushes
Може би Oasis не е точно групата, от която човек очаква някой инструментал, особено пък толкова надъхващ и зареждащ като този.
Но тази композиция е сред най-ярките в цялото творчество на бритпоп легендите, които иначе са безпогрешно разпознаваеми с вокалите на братята Галахър.
Цветущо озаглавената Fuckin' in the Bushes често е давала старт на концертите на Oasis и нищо чудно да бъде така и в предстоящото през тази година обединяващо турне на бандата.
The Beach Boys - Pet Sounds
Запазена марка на класическата американска група са неустоимо мелодичните вокални хармонии.
Но един от най-деликатните, нюансирани и въздействащи техни записи е изцяло без вокали.
В началото авторът Брайън Уилсън пише Pet Sounds като музикална тема за филм за Джеймс Бонд.
Но в крайна сметка мелодията дава името на революционния концептуален албум Pet Sounds, който оказва огромно влияние върху музиката и според мнозина е абсолютен връх за самите Beach Boys.
Iron Maiden - Losfer Words
Инструменталите са традиция от самото основаване на Iron Maiden.
Transylvania е от първия им албум, The Ides of March и Genghis Khan са от втория.
Losfer Words се появява малко по-късно в кариерата на хеви метъл легендите и вече е с участието на уникалния Нико Макбрейн на барабаните.
Инструменталът съдържа както страхотни китарни рифове, така и невероятна бас линия на лидера Стив Харис.
И до днес това е образец за виртуозен и безмилостно мощен метъл инструментал.
Metallica - Orion
И като говорим за всеизвестен метъл инструментал, няма как да не достигнем до тази любима на феновете композиция.
Първите четири албума на Metallica неизменно съдържат инструментали и движещата сила в тях до голяма степен е бас китарата на Клиф Бъртън.
Когато стига до албума Master of Puppets, групата вече е усъвършенствала формулата и създава големия си инструментален шедьовър Orion.
В него цялата група блести с уменията си, но основен композитор отново е Бъртън.
Неслучайно след трагичната смърт на басиста през 1986 г., на погребението му е пусната именно тази композиция.
Rush - La Villa Strangiato
Музикантите от Rush са едни от най-добрите инструменталисти, които ще откриете в който и да е жанр.
Трудно е да се посочи една композиция, която изтъква най-категорично уменията на триото. А сред инструменталите им YYZ е по-популярен от този.
Но La Villa Strangiato има особена сила и представлява неописуемо пътуване за ценителите на прогресив рока.
И тримата от Rush са в стихията си през десетте минути на La Villa Strangiato, но може би гвоздеят е солото на Алекс Лайфсън в средата.
