Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

7 велики песни, които възникнаха случайно

Създаването им се дължи на странни обстоятелства
Създаването им се дължи на странни обстоятелства

Марк Хопъс разкрива, че е измислил една от най-хитовите песни на blink-182 по доста неочакван начин.

Всъщност басистът и вокалист на поп пънк триото се е опитвал да засвири неособено популярната песен на Green Day - J.A.R., когато е нацелил златната поредица от тонове, оформила емблематичния риф в основата на What's My Age Again?.

Не е необичайно и за най-големите музиканти да измислят песните си по този начин, непланирано, инцидентно и по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата.

Една голяма част от известните и обичани мелодии в рок музиката са възникнали доста случайно, но големият музикант си проличава по това, че разпознава потенциала на идеята и знае как да я доразвие не просто в завършена песен, но и във вечен суперхит.

Ето още шест показателни примера за песни, които не се нуждаят от представяне и които са били измислени вследствие на щастлива случайност:

Guns N' Roses - Sweet Child O' Mine

Някои прекарват целия си живот в опити да напишат перфектната песен, но при други песента някак сама идва при тях.

Второто се случва с рок иконите от Guns N' Roses, когато техният китарист Слаш засвирва един от най-великите китарни рифове през лятото на 1986-а.

Всъщност той просто прави упражнение за разсвирване по време на репетиция и в същото време прави смешни физиономии на барабаниста Стивън Адлър - така че въобще няма за цел да измисли песен. Но за щастие, наоколо е фронтменът Аксел Роуз.

"Чакай малко! Това е невероятно!", възкликва Аксел, щом чува рифа и бандата започва да измисля акорди и бийт около мелодията.

"В рамките на час моето китарно упражнение беше станало нещо различно", разказва Слаш.

Така се ражда Sweet Child O' Mine, една от най-популярните рок песни в историята.

Metallica - Nothing Else Matters

Емблематичната балада на хеви метъл гигантите възниква през 1990-а.

Metallica подготвят албум, който ще цементира статута им на световни суперзвезди, но на влюбения фронтмен Джеймс Хетфийлд му липсва тогавашната му приятелка. Затова той ѝ се обажда и същевременно лениво изсвирва няколко ноти на китарата.

Тъй като лявата му ръка е заета да държи слушалката, Хетфийлд е принуден да свири само свободни струни с дясната и това се оказва началото на един незабравим риф и на може би най-обичаната балада в цялото творчество на Metallica.

В началото композиторът смята да остави песента за себе си и приятелката си, а не да я издава, но по-късно барабанистът Ларс Улрих я чува и настоява, че тя трябва да бъде част от т. нар. "Черен албум".

Любовната връзка, вдъхновила Nothing Else Matters, се оказва мимолетна, но самата песен е вечна.

Red Hot Chili Peppers - Under the Bridge

Случаят на тази балада е друг - тя нямаше да съществува, ако не беше нахалната намеса на едно светило сред музикалните продуценти.

Рик Рубин е не по-малко значима легенда от самите Red Hot, а в началото на 90-те редовно посещава вокалиста Антъни Кийдис, за да е в течение с новия му авторски материал.

Така Рубин намира емоционална поема на Кийдис, написана в един от най-тежките периоди на звездата: когато той чувства отчайваща самота след години на хедонизъм и наркозависимост.

В личната тетрадка на Антъни, Рубин зачита думите и осъзнава хитовия им потенциал. Антъни в началото не възприема добре идеята да превърне поемата в песен, тъй като не смята, че ще подхожда на стила на групата.

Но след като се включват и останалите музиканти и избистрят мелодията и хармонията, Under the Bridge добива вида, в който я познаваме днес.

Black Sabbath - Paranoid

И тук говорим за вечен хит, появил се меко казано непланирано.

Paranoid се появява на бял свят, след като ненадминатите изобретатели на хеви метъла от Sabbath пийват в местна кръчма. Звукозаписната компания на групата изисква в предстоящия им албум да има кратка песен, подходяща за радиостанциите и подпийналите музиканти я сътворяват за има-няма 20 минути.

Точно така: всеизвестната Paranoid е замислена като някакъв семпъл 3-минутен пълнеж.

Както обикновено при Sabbath, всичко започва с китарен риф на Тони Айоми.

"Трябваше ни 3-минутна песен за пълнеж и Тони засвири рифа, аз набързо написах текст, а Ози пееше, докато го чете", разказва басистът Гийзър Бътлър.

Led Zeppelin - Rock and Roll

Още една песен, която възниква от случайно и даже безцелно започната импровизация.

Led Zeppelin са едни от гениите на рок музиката, но често комплексните им и многопластови песни не се получават лесно и изискват доста работа. На една репетиция през 1971 г. бандата се опитва безуспешно да завърши друга своя песен, Four Sticks, когато барабанистът Джон Бонъм засвирва интрото на Keep-A-Knockin' на Литъл Ричард, за да повдигне настроението на останалите.

Китаристът Джими Пейдж пък забива стандартна рокендрол схема в стила на Чък Бери и 15 минути по-късно основата на новата песен вече е завършена.

Rock and Roll се превръща в неизменна част от концертите на Led Zeppelin и в любима мелодия на феновете им.

Blur - Song 2

Съществува една легенда, че този огромен хит, станал емблематичен за бритпопа, е възникнал като пародия на гръндж жанра и е представлявал просто шегичка от страна на Blur.

Китаристът на групата Греъм Коксън обаче твърди, че Song 2 е по-скоро среден пръст към звукозаписния лейбъл на Blur по онова време (1997 г.). Затова песента е толкова умишлено опростена, със стремеж към аматьорски китарен звук и изпълнена някак саркастично.

Както понякога се получава, привидно несериозният подход сработва изцяло в полза на бандата. Сред богатото творчество на Blur тази песен остава във времето като може би най-популярната - и за доста слушатели Blur е просто групата, изпяла рефрена "Уу-хуу".

Най-четените