Назад към прогреса с Криско и титаните от Ъпсурт

Ех, каква патърдия се вдигна неотдавна, когато Павел и Венци Венц спечелиха някаква помпозна радио-награда, но за всеобщ сюрприз се оказа, че поетичното им творчество е далеч от кръга Мисъл (както и от всяка друга фигура с подобно наименование).

Ние откога ви разправяме, че искането им за "тризонет със шест спални" издава слабото им познаване на имотните оферти, а "десет плазми, всяка по един милион" ни връща поне две десетилетия назад, когато цената на телевизорите ги правеше достоен обект за хвалба (момчета, не че нещо, ама днес течнокристалите владеят пазара и са далеч по-подходяща метафора за мокър рапърски сън).

Безспорно, естественият център на жилищната им лакомия беше наличието на "пет кенефа", неясно защо несъответстващи точно на броя на будоарите и скандалните жени в тях (кой знае, може би някоя от дамите ще ползва чужд или е с постоянен запек - нюанс, за който текстът загадъчно мълчи, а би изяснил поне един домашен женски скандал).

Павел и Венци Венц

Някои ограничени хейтърчета (като автора на тези редове, очевидно влюбен в скобите) побързаха да посочат, че наличието на пет санитарни възела е само белег на завидна творческа перисталтика, но в интерес на истината сме длъжни да признаем, че парчето е крайъгълен камък в родната песенна традиция.

То реабилитира тоалетната в нейната основна класическа функция и запазва интимността на всичко, което се случва в нея.

Забележителното тук е, че при така зададения амбициозен архитектурен план, авторите не са се поддали на порива да споменат нито веднъж думата "дупе" (!). Което илюстрира, че въпреки останалите ни литературни заяждания, основната смислова линия, на която акцентира този текст, не е нарушена.

Уви, това е рядкост.

За да е близо до нуждите на своите почитатели, новата българска популярна музика деконструира интимността на седалищния апарат и неговото естествено място за изява и постави непреодолима преграда между тях.

Генезисът на това разделение може да бъде проследен до ранните песни на Д2, които евфемистично обръщаха внимание на санитарния възел ("Бяла стая, в нея самота" от "Не мога да спра да те обичам"), но в същото време плахо настояваха, че това не е единственият топос на задните части ("Плажът е, където голо е дупето").

Сравнете ясното очертаване на посоките от първия пример "И не искам вече да поглеждаш назад" със заглавието на втория - "Две следи напред".

След това освобождаване на задните части, те заживяха свой собствен либертариански живот, подчинен на устойчива сексуализация.

В същото време естествената им среда (тоалетната) се превърна в топографско вместилище от съвсем различен характер.

Най-ясно този процес личи в творчеството на рапъра 100 кила, далеч надминаващо по тежест скромната маса, загатната в името на създателя си.

В лириката на барда на клубния живот кенефът и дупето присъстват като самостоятелни персонажи, но с нарушена корелация.

Първото е мястото за криминогенен ентъртейнмънт ("в кенефа на бара смъркаме кока", "в кенефа реди си", "в кенефа на клуба правя бял фристайл"), докато второто е епикурейската еманация на последвалото сетивно възбуждане ("секси дупе вади", "цяла вечер щуротии с дупето си прави", "ти си дупе, ти си страшно дупе", "искам за дупето да я хвана", "секси дупе дай го дай").

У други автори (с варираща тежест на имената) дупето също претърпя поетичен възход, докато тоалетната беше тотално игнорирана и занемарена.

Да вземем например Криско.

При него сладостта на седалищния апарат е плод на серия от хранителна метафора ("дупе - баклава" от "Шапка ти свалям", "дупето ти сочно" от "Видимо доволни").

Протежетата му също са подвластни на това влияние.

Тита допуска: "можеш да опиташ как е задната предавка", а Гери-Никол директно настоява, че ще ни запали с "яката дупара".

Гери Никол

Отношението на ментора им към тях е изразено със забележката: "за мен ти си вещ купена, надупена в помещение"(от "Лош или добър").

Уви, не достига смелост на поета да обясни за кое помещение става дума. А можеше именно това да е повратната точка на сближаването.

Едва ли се налага да продължаваме този поглед назад към най-новата ни певческа традиция, където дупетата варират в своята форма и консистенция (Илиян дори възпя целулита със строфата "дай палаво с твойто портокалово дупе за милиони").

Така възходът на задниците беше категоричен, точно колкото и тематичния застой при кенефите...

Няма как в този анализ да подмине и новата продукция на Ъпсурт "Този танц", като цяло назадничав спесимен за стила на групата, но със забележителен опит кенефът да бъда издърпан смислово при хедонизма на дупето ("клати дупето, дупето клати... Кефи те в хотели, кефи те и в кенефите").

Ъпсурт

Това, разбира се, е крайно недостатъчно и надеждата ни все пак е остава в Павел и Венци Венц, които за първи път, повтаряме, отдадоха значимото на тоалетната като част от луксозното и възвишеното.

Сега остава от тази позиция тя да срещне и естествения си спътник в живота.

Тенденцията в смисловото надграждане (особено придружена с награда) ни дава повод да бъдем оптимисти, че кенефът и дупето отново ще се постигнат балансирана художествено-творческа симбиоза и заедно ще продължат пътя си по каналния ред към широките маси.

Успех и нека вдъхновението бъде с вас в разширяването на кенефно-дупестия кръгозор на аудиторията!

Пардон, кръгъзор искахме да кажем.

#2 ashkadarma 02.07.2017 в 17:25:52

Драго, води си смешните предавания за гарсониерки и квартирки и не се занимавай с Упсурт. Смешен водещ си ти.

Новините

Най-четените