Лейди Гага влезе в джаза

Когато 88-годишен певец издаде нов албум, обикновено критиците анализират всяка фраза за признаци на старост и умора. Но Тони Бенет в случая няма да бъде обект на такава критика за последния си албум "Cheek to Cheek".

Гласът му без съмнение е остарял достойно, и дори лекото застъргване в долния регистър, по-забележимо в последните години, само засилва емоционалното въздействие на неговите песни.

Това обаче далеч не е причината неговият нов албум с дуети да бъде отразяван на първите страници на развлекателните медии

Женското му протеже е реалната мистерия в този случай. Подобно на Бенет, тя е част от дълга традиция на итало-американски поп-вокалисти. Името й е Стефани Джоан Анджелина Джерманота, но я познавате като Лейди Гага.

Ако щете вярвайте, тя вече е и джаз-певица. Някой да е очаквал такъв кариерен ход от нея. Ако бяхте ни запитали преди година коя поп-суперзвезда би издала джаз-албум, вероятно бихме казали - Адел или Джон Леджънд, или примерно Бионсе. Дори Фаръл изглежда по-логичен отговор на този въпрос. (Поне ако и вие смятате като нас, че "Happy" има донякъде джазов, напомнящ Лес Маккан бийт...)

Приемали сме досега Гага повече като пърформанс-изпълнител, отколкото като музикант

Тя определено е склонна да поема рискове и да търси внимание, но често го прави за сметка на костюми, реквизит и поведение. Надали и вие сте подозирали, че под костюма от сурово месо, или в огромното плексигласово яйце може да се крие джаз-певица. Да си го кажем в прав текст: има точно 0% джаз в песни като "Poker Face" или "Born This Way" - въпреки че не е като да й липсва харизма и увереност.

Същевременно обаче понякога сме попадали и на друга Лейди Гага, такава от видеоклипове, в които свири на пиано или пее в не толкова продуцирани и хореографирани условия. И тази млада дама там има силен глас и добро ухо за качествена музика. И тя демонстрира искрен интерес към музиката в чистия й вид, не като част от по-мащабен спектакъл.

Но все пак - може ли наистина Лейди Гага да пее джаз?

Джазът изисква нещо повече от това просто да уцелваш тоновете и да не пееш фалшиво без помощта на цифрови технологии; той изисква умения за фразиране, вариране и промяна на тонове, работа върху ритъма и куп други неща в реално време, които затрудняват дори специално обучени вокалисти. Тези неща не се усвояват за една нощ. Има класически, оперни изпълнители, които притежават изключителен глас, но не могат да изпеят убедително джаз-балада, дори и от това да зависи животът им.

Дали Гага е на нужното ниво за такова предизвикателство? Може ли тя да интерпретира творби на Джордж Гершуин, Дюк Елингтън и Коул Портър, без те да прозвучат абсурдно и неубедително? И, още повече - може ли тя да разменя фрази с Тони Бенет - и да не остава в сянката му?

Невероятно изненадващо - отговорът е: да, тя може да направи всичко това

Джазкритиците определено няма да припадат от възхищение от Гага, и със сигурност ще намират дреболии, за които да се заядат, в новото й "аз". Но трябва да й отдадем дължимото - като джазпевица, тя е на много по-високо ниво, отколкото изобщо някой досега е очаквал.

На моменти тя леко прекалява със силата, а рядко в гласа й прониква и нотка на пискливост. Но същото може да се каже и за някои от радващите се на световно признание джаздиви, примерно Даян Шур, която е успяла да си спечели няколко награди "Грами" с глас, който би могъл да заглуши корабна сирена. И ако бъдем честни към Лейди Гага, всеки певец, който е на една сцена с Тони Бенет, трябва да пее силно и агресивно. Бенет вярва, че повечето песни заслужават финале гранде, и все още - въпреки че наближава 90! - може да се справи с него перфектно.

Няма как да си фина мимоза и да стоиш равностойно до Бенет

Гага е особено убедителна в парчетата с бавно темпо, а именно там слабостите във фразирането обикновено най-много проличават. Гласът й излъчва привлекателна невинност - кажете ни, че сте очаквали да срещнете тази дума във връзка с албум на Гага!

Добър пример за това са "But Beautiful" и "Ev'ry Time We Say Goodbye". В почти всяка частица от този албум тя излъчва обезоръжаващ ентусиазъм към музиката. Всъщност това често я изкарва извън духа на меланхоличните любовни текстове, които пее - но по-голямата част от избора й на интерпретация е разумен, дори при песен със сериозна психологическа дълбочина като "Lush Life."

И тук трябва да споделим съчувствието си към всички талантливи джаз-певци, които никога не са имали този тип публичност, за да демонстрират какво могат да правят. Кога Сусана Рая ще получи звукозаписен договор? Защо Сара Газарек не е по-известна? Или вундеркиндът Джейкъб Колиър? Кога Сесил Маклорин Салвант, Кърт Елинг и Грегори Портър ще се издигнат от средата на джаз-звездите, за да пожънат реална кросоувър слава?

Можем да изредим поне 20-30 вокалисти, заслужаващи шанса да преминат от периферията на музикалния свят под светлината на масовите прожектори. И всеки от тях може да погледне този албум на Гага и да запита основателно: "Тя не е изминала трудните стъпки на джаз-еволюцията, така че защо тя получава този шанс?"

От друга страна, според нас тя тепърва ще плаща сериозно за този ход в кариерата си

Така или иначе тя вече е изправена пред упреци, че скорошният й албум "Artpop" е бил провал, въпреки че той бе продаден в над 2 милиона копия. Вярно, в сравнение с 15-те милиона копия на The Fame, продали се в началото на кариерата й, скромните 2 милиона звучат като сериозна стъпка назад. Но как изобщо тя може дори да се доближи до тези сериозно намалени цифри на продажбите с джаз-албум? Много видни джазови изпълнители се затрудняват да продадат дори 10 000 копия от албума, камо ли 10 милиона. И няма как да не предположим, че Гага ще изгуби сериозен дял от аудиторията си, като навлиза в толкова сложни и дълбоки музикални води.

С което ни най-малко не твърдим, че Лейди Гага е извършила музикално самоубийство, като е възприела джаза. Но това очевидно е ход, който тя предприема по-скоро по лични, отколкото по икономически причини. И историята ни разкрива, че комерсиалните изпълнители, които изоставят донеслия им слава стил, често в крайна сметка се оказват изоставени на свой ред.

Кой знае? Може пък "малките чудовища" на Лейди Гага (както тя с топли чувства нарича феновете си) да отворят ушите си и да възприемат и класическия джаз. Това вече би било забележително постижение, дори по-голямо от това да пееш с Тони Бенет, без да се изгубиш някъде във фона.

Новините

Най-четените