Може би и вие някога сте имали този ритуал - да си купите нов компактдиск или касетка с музика на непознат артист. Или цяла компилация, съдържаща нови за вас изпълнители.
Може би така сте намерили нещо интересно на музикалния небосклон, до което иначе нямаше да стигнете, или даже нещо любимо за цял живот.
Такава практика сигурно изглежда странна на по-младите, но допреди не толкова много години именно така хората откриваха нова музика - дали чрез разглеждане в музикален магазин, чрез радиа и телевизии или чрез каталога на приятели и познати.
Днес тези методи не са изчезнали, но музикалният ни вкус става все по-зависим от машини. И това застрашава бъдещето на музиката като изкуство, защото носи огромни рискове както за слушателите, така и за музикантите, опитващи се да достигнат до своята аудитория.
Ситуацията взе лека-полека да се променя през 2000-те, когато се появиха първите платформи за музика с препоръки, базирани на някакъв алгоритъм.
Pandora беше пионер със своя Music Genome Project, който класифицираше песните според лесно измерими техни черти, като например пол на певеца, ниво на дисторжън на електрическата китара, тип бек вокали и т.н.
Системата свързваше песните според сходните им черти и ги обединяваше в интерактивна карта.
Pandora се радваше на първоначален успех, защото базираният на алгоритми подход към музиката беше нещо ново. Но още тогава се появиха първите обезпокоителни знаци и всеки, ползвал ранната Pandora, беше наясно с тенденцията на алгоритъма да върти едни и същи десетина песни.
Причината е, че в началото нейната библиотека беше скромна и се състоеше от около 800 хил. песни на 80 хил. различни изпълнители.
Може да сравните това с днешните мащаби, когато дори по-малките стрийминг платформи като Qobuz предлагат над 100 милиона песни.
Малко след Pandora се появи Spotify с каталог от 15 милиона песни и промени всичко.
От самото начало в основата му бяха алгоритмите, а през 2015-а Spotify добави може би най-известната си опция, Discover Weekly плейлистите, с които алгоритъмът ви дава свежи предложения всяка седмица.
Discover Weekly е доста по-задълбочен от Music Genome Project, той взима песни от потребителски плейлисти и ги съобразява с вкуса на всеки слушател според останалите му навици в Spotify, като минава през няколко фази на подбор и филтриране на финалните 30 предложения.
В момента Spotify е най-популярната платформа за музикален стрийминг в света и чрез нея над 700 милиона слушатели стигат до позната и непозната музика, а много от тях разчитат на машина, която да определи плейлиста им.
Естествено, целта на Spotify е да ви накара да слушате възможно най-дълго и да не спирате музиката.
Неслучайно лидерът и основател на компанията Даниел Ек е автор на фразата: "Нашият единствен конкурент е тишината".
В книгата си Mood Machine, журналистката Лиз Пели цитира служител на Spotify, запазил анонимност. Служителят твърди, че шефовете възприемат Spotify не като музикална компания, а като платформа, предназначена да запълва времето на хората.
"Голямата част от слушателите нямат интерес да слушат самата музика. Те просто се нуждаят от саундтрак за някой момент от деня си", обяснява въпросният служител.
Да осигуриш на потребителите музикален фон за някое тяхно занимание може да звучи като невинна цел, но тя подсказва как работи алгоритъмът.
Spotify няма мисия да ни помогне да открием качествена музика, а просто се стреми да ни задържи в платформата. Дава ни тези песни, които е най-сигурно, че ще харесаме, за да не натиснем "Стоп".
Даниел Ек и екипът му стигнаха дотам да обединят сили с музикални библиотеки и продуцентски компании за програма, наречена Perfect Fit Content, или PFC.
Така изникнаха купища "призрачни" артисти, които остават анонимни, изобщо не съществуват извън платформата и създават огромно количество фонова музика - предназначена да бъде максимално неангажираща и безлична, за да запълва определени плейлисти.
Поне част от тези артисти са реално съществуващи, но са се съгласили да произвеждат музика срещу еднократни хонорари и да предават правата на Spotify.
Други са изцяло генерирани чрез изкуствен интелект.
Пълнейки плейлистите си с такова съдържание, платформата спестява от отчисления към музиканти с реални амбиции, борещи се за място под слънцето.
Едва ли има по-ясно доказателство, че политиката на компанията е музиката да се възприема като съдържание, не като изкуство.
Отделно, не само Spotify, но и другите стрийминг услуги снабдяват звукозаписните компании с огромно количество данни за навиците на слушателите.
И логично, лейбълите започнаха да приоритизират артисти, звучащи като нещо, с което хората вече са свикнали. А с какво са свикнали хората? С това, което алгоритъмът им е предоставил.
Музикантите, особено новаците с надежди за първи пробив в индустрията, започнаха да променят композициите и аранжиментите си, за да имат по-добър шанс да бъдат забелязани в ерата на алгоритмите.
В поп музиката песните станаха по-кратки, албумите станаха по-дълги, интродукциите почти изчезнаха, припевните части бяха изместени в началото на песента в опит да грабнат вниманието от откриващите секунди.
Намаля разнообразието от използвани звуци, аранжиментите станаха по-опростени - в името на вписването в дефинираните от алгоритъма стандарти.
А днес повечето онлайн съдържание ни е сервирано алгоритмично, независимо дали е в музикална услуга или в YouTube, TikTok или Facebook.
"Колкото по-зависими са потребителите от алгоритми, толкова по-малко музика чуват", гласи изводът от пазарно проучване на MIDiA Research от септември.
Според изследването, макар че откриването на нова музика традиционно е свързвано с младото поколение, то в момента "има по-малка вероятност 16-24-годишните да са открили нов любим артист през последната година, отколкото 25-34-годишните".
Поколението Z може да намери в TikTok песен, която харесва, но рядко ще потърси още музика от изпълнителя.
Очевидно проблемът с алгоритмите се задълбочава и от известно време недоволството срещу тенденцията се надига.
Apple наблегна много на това, че в музикалната си услуга залага на истински куратори на съдържанието и те са някои големи имена от бизнеса. Платформи като Bandcamp и Qobuz също опитват да наблегнат на човешкия фактор и го подчертават.
В YouTube и на други места виждаме все повече протестни видеа срещу цялата култура на стриймване и скролване с надеждата неясен алгоритъм да ти предложи нещо, което ангажира вниманието ти.
Анти-алгоритъм нагласата се превръща не просто в тенденция, а и в нов жанр съдържание.
Естествено, когато се превърне в тренд, компаниите ще опитат да припечелят и от него, като също го подчинят на машините.
Не е трудно да си представим бъдеще, в което уж съставени от хора плейлисти се оказват редактирани от алгоритми, за да изключат песни, които не съвпадат напълно със засечените музикални вкусове на някой слушател.
Не е трудно и препоръка от алгоритъма да се постави на лесно за откриване място така, че да се чувствате все едно сами сте открили нещо ново. Така ще продължаваме да бъдем манипулирани от алгоритъм, може би просто няма да е толкова забележимо.
Манипулациите обаче заплашват да ни направят все по-зависими от машините за нашите музикални навици - и все по-несклонни да сме проактивни в собствените си музикални търсения.
Меломаните са наясно колко ценно и незаменимо преживяване е откриването на нов любим изпълнител, но то може да се окаже все по-малко вероятно в наши дни, въпреки безкрайния избор от музика.
А за музикалните създатели, които мечтаят за своя шанс в съвременната среда, шансовете да достигнат до нас са все по-малки и по-малки.
