Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо идването на Стивън Уилсън е толкова добра новина

Извън десетте му официални албума с Porcupine Tree и четирите му солови албума от 2008 г. насам, Уилсън е особено интересен с колаборациите си с групи и музиканти от най-различни стилове.

Работил е както с ветерани-легенди като King Crimson, Jethro Tull и Yes, така и с култови прогресив групи като Marillion, дори и с метъл банди като Opeth и Anathema
Уилсън признава, че ако не прави нищо цял ден, започва да чувства изгаряща вина – и това е взел от баща си. Затова днес той е един от най-работливите музиканти въобще. На снимката е с Porcupine Tree на фестивала Coachella през 2010 г. Снимка: Getty Images
Уилсън признава, че ако не прави нищо цял ден, започва да чувства изгаряща вина – и това е взел от баща си. Затова днес той е един от най-работливите музиканти въобще. На снимката е с Porcupine Tree на фестивала Coachella през 2010 г.
Визуалният облик на най-новия му албум Hand.Cannot.Erase също беше награден на London Progressive Music Awards през септември

Хубаво е, че хора като Стивън Уилсън взеха да идват в България.

Голямото име на прогресив музиката може и да не е толкова известно у нас, но това поне донякъде ще се промени - още на 30 април догодина, когато със своята банда Уилсън ще направи концерт в софийския клуб Music Jam.

47-годишният британец има зад гърба си голям брой албуми, сингли, награди, проекти с други музиканти и екперименти в цял спектър от жанрове, но е свързван най-вече с групата Porcupine Tree.

Бандата е същинско явление със своята предимно меланхолична и интроспективна музика с елементи от класически рок, от по-тежките жанрове и от електрониката, с мелодични, атмосферични, богато аранжирани и доста разнообразни песни.

Макар да е лидер и основател на Porcupine Tree, от 2011-а насам Уилсън развива единствено самостоятелната си кариера.

Оттогава издаде три самостоятелни албума, последният от които Hand.Cannot.Erase излезе през февруари тази година - очаква се именно него да представи той на българската публика.

Освен певец, композитор и текстописец, Уилсън е и мултиинструменталист, който най-често хваща китарата, но борави и с баса, клавира и дори флейтата.

Вече доста години той е един от символите на прогресив рока, но композициите му могат да бъдат отнесени и към авангарда, индъстриъла и психеделията.

Досега е имал четири номинации за „Грами", а през тази година на London Progressive Music Awards получи три награди за приноса си към жанра - и дори бе коронясан за крал на прогресив рока.

А албумът му Hand.Cannot.Erase беше обявен за албум на годината и за комерсиален пробив.

Освен всичко друго, Стивън Уилсън е познат и като един от най-работливите рок музиканти въобще. „Мисля, че наистина съм сред най-обсебените от работата си хора в музикалния бизнес днес, и не го казвам с никакво чувство на гордост. Защото, повярвайте ми, за мен това е проклятие", обяснява Уилсън.

„Музикалната индустрия е трудно място, на което да си изкарваш хляба. Не бих я препоръчал на който и да е за професия в момента. Работя всеки ден и не съм богат, но успявам да припечеля. Обичам това, което правя, то е привилегия, но ако се отнасях мързеливо към него, не мисля, че щях да успявам да оцелявам".

Относно музикалните си разбирания Стивън Уилсън отбелязва, че за него винаги на първо място е мелодията.

„Има много прогресив рок, който се фокусира върху техническата сложност на една песен, а не върху мелодичната страна. Pink Floyd, най-успешната прогресив рок група на всички времена, устоя теста на времето, защото винаги е наблягала на мелодията и атмосферата".

Самият Уилсън и бандата Porcupine Tree често са сравнявани с Floyd и описвани като тяхна по-нова и модерна версия, но музикантът не обича тези сравнения.

Славата и звездоманията не са за него, но и той има своите странности, например да излиза бос на сцената.

Навикът е придобит още от детските му години и всъщност му помага по-добре да усеща китарните педали, с които борави на концертите.

"Настъпвал съм пирони, винтове, удрял съм си палеца, слизал съм от сцената облян в кръв... преживял съм всичко, човече", казва той. „Но, честно казано, нищо няма да ме спре".

Музиката, която Стивън Уилсън прави, подтиква към търпение, спокойствие, себепознание. За ценителите неговото първо идване в България е истинско събитие.

Дано и други го последват.

Най-четените