Хубаво е, че хора като Стивън Уилсън взеха да идват в България.
Голямото име на прогресив музиката може и да не е толкова известно у нас, но това поне донякъде ще се промени - още на 30 април догодина, когато със своята банда Уилсън ще направи концерт в софийския клуб Music Jam.
47-годишният британец има зад гърба си голям брой албуми, сингли, награди, проекти с други музиканти и екперименти в цял спектър от жанрове, но е свързван най-вече с групата Porcupine Tree.
Бандата е същинско явление със своята предимно меланхолична и интроспективна музика с елементи от класически рок, от по-тежките жанрове и от електрониката, с мелодични, атмосферични, богато аранжирани и доста разнообразни песни.
Макар да е лидер и основател на Porcupine Tree, от 2011-а насам Уилсън развива единствено самостоятелната си кариера.
Оттогава издаде три самостоятелни албума, последният от които Hand.Cannot.Erase излезе през февруари тази година - очаква се именно него да представи той на българската публика.
Освен певец, композитор и текстописец, Уилсън е и мултиинструменталист, който най-често хваща китарата, но борави и с баса, клавира и дори флейтата.
Вече доста години той е един от символите на прогресив рока, но композициите му могат да бъдат отнесени и към авангарда, индъстриъла и психеделията.
Досега е имал четири номинации за „Грами", а през тази година на London Progressive Music Awards получи три награди за приноса си към жанра - и дори бе коронясан за крал на прогресив рока.
А албумът му Hand.Cannot.Erase беше обявен за албум на годината и за комерсиален пробив.
Освен всичко друго, Стивън Уилсън е познат и като един от най-работливите рок музиканти въобще. „Мисля, че наистина съм сред най-обсебените от работата си хора в музикалния бизнес днес, и не го казвам с никакво чувство на гордост. Защото, повярвайте ми, за мен това е проклятие", обяснява Уилсън.
„Музикалната индустрия е трудно място, на което да си изкарваш хляба. Не бих я препоръчал на който и да е за професия в момента. Работя всеки ден и не съм богат, но успявам да припечеля. Обичам това, което правя, то е привилегия, но ако се отнасях мързеливо към него, не мисля, че щях да успявам да оцелявам".
Относно музикалните си разбирания Стивън Уилсън отбелязва, че за него винаги на първо място е мелодията.
„Има много прогресив рок, който се фокусира върху техническата сложност на една песен, а не върху мелодичната страна. Pink Floyd, най-успешната прогресив рок група на всички времена, устоя теста на времето, защото винаги е наблягала на мелодията и атмосферата".
Самият Уилсън и бандата Porcupine Tree често са сравнявани с Floyd и описвани като тяхна по-нова и модерна версия, но музикантът не обича тези сравнения.
Славата и звездоманията не са за него, но и той има своите странности, например да излиза бос на сцената.
Навикът е придобит още от детските му години и всъщност му помага по-добре да усеща китарните педали, с които борави на концертите.
"Настъпвал съм пирони, винтове, удрял съм си палеца, слизал съм от сцената облян в кръв... преживял съм всичко, човече", казва той. „Но, честно казано, нищо няма да ме спре".
Музиката, която Стивън Уилсън прави, подтиква към търпение, спокойствие, себепознание. За ценителите неговото първо идване в България е истинско събитие.
Дано и други го последват.
